Падането не продължи дълго... беше очаквано и затова не го изненада. Беше се случвало и преди, и затова не го обърка, нито успя да го изплаши... но без значение колко пъти се бе повтаряло, без значение дали бе нещо познато и вече преживяно... то оставаше болезнено и неизменно съпроводено от горчивин ...

ДЯВОЛ
Аз мечтите ти галя със коприва,
желанията ти пращам ги в пустиня,
съдбата ти разигравам на лотария
и всичко това го правя, да съм дявол. ...

Падаш...
... ставаш... изтупваш се,
продължаваш!
Очите се пълнят със сълзи,
гордостта се смалява... ...

Една цигара
Натовареното движение из целия свят е просто част от ежедневието на нощта и деня, сменящи се на всеки дванадесет часа.
Светът бавно, но сигурно се променяше. Движеше се със скоростта на светлината, а на моменти дори и по-бързо. Дали се променяше нещо, или не, това не беше от значение.
Мъ ...

Нова дрога
Слаба ми е бирата.
И ясно е -
от нещичко по-силно
имам нужда. ...

- Сега съм cool. Да, преди време наистина имах проблеми с някои токсични субстанции, но слава Богу с божията помощ успях да ги преодолея. Добре, ще го кажа направо: бях А. А., така де - анонимен алкохолик.
- Но успях да спра пиенето. Ето как стана, дано да съм полезен и на други неудачници. Бях някъ ...

Слънцето препича, горещо е.
Пясък пари, не се издържа.
Морето те кани.
Слънчев облак засенчва с красота слънцето.
Морето затихва пред красотата ти. ...

Разливам се в тишината…
Река от болка, страх, сълзи –
ще те удавя - теб, всичко, всички…
Много ме боли!!!
Раждам ли се, или умирам? ...

Посветено на баща ми и на всички безнадеждно болни и обречени хора,
които намираха и намират сили да вървят напред, бореха се и продължават
да се борят, макар че е безсмислено.
"И само мисълта, че има смърт,
все още ни помага да живеем." ...

Когато излизаш навън и ти е студено,
си помисли колко голи деца се гушат навън в студа.
Когато се прибереш уморен от работа и нямаш приготвена трапеза,
се сети колко хора нямат дори и хляб у дома.
Когато вечер се събудиш припотен от кошмар, ...

Някои хора влизат в живота ни и бързо си излизат.
Други стават приятели... и остават такива до края на живота ни.
Някои си тръгват и оставят дълбоки отпечатъци в нашите сърца.
.............................................................
-Някой много се гордеe с теб. ...

Залязва слънцето...
Разхожда се човек самотен,
нахлупил той качулка -
за да е невидим той за тях и те за него...
Единствено в синхрон се чувства ...

ЖЕСТОКОСТ
Насън при мен жени бездомни идват за късмет.
Страхливо покрив и сигурност намират.
От моите сънища, от бяла завист съм обзет,
А денем плача. Жени... по тротоарите умират!

Светът е свършен, него го няма, мъртъв е.
Cвещите запалени, започвам да плача.
Пламъкът свети, болката пламти.
Cвещите свършват, сълзите - не.
Пламъкът угасва, а страданието не спира. ...

Вържи ме, ако искаш, с морски въжета
на пясъка, за онази скала.
Ако искаш, вържи ме през девет морета,
а ако искаш - още тук и сега.
Ако искаш, вържи ме с прозрачни дантели, ...

Когато любовният плам угасне,
раната е толкова голяма, че
сърцето, разбито на хиляди парчета,
се затваря в ледена клетка
в най-дълбоките и студени ...

Огън и лед.
Аз и ти.
Експлозия.
Сърцето ти
в лед е сковано, ...

Един съвет, красавице: Не бива,
за бога, да се влюбваш във поет
дори насън, приятелко красива.
Един поет не става за дует!
Ти себе си поднасяш му без свян, ...

Небето беше тъмно...
покрито с черни облаци
и с мътни капки дъжд.
Изглеждаше като края...
Сякаш никога вече нямаше ...

Приятелството е кристална ваза,
в която не цъфти омраза,
бе казал някога народа,
но дали приятелството е до гроба.
Дали ще бъдеш с мене ти, ...

Аз не празнувам Свети Валентин.
Стига ми това, че Те има.
Любовта ми е семпла – без грим.
Очите Ти са моите пролет, лято, есен и зима...
Аз не празнувам Свети Валентин. ...

Плачи, плачи, мое мило бедно сърце!
Нямаш утеха - тихо!
Нямаш любов!
Чисто е небето, но слънцето не грей.
Бяло е морето, но е застинало в лед. ...

Диамант
от светлина.
Как се събужда
сила
и тръгва ...

Аз бях китара,
за тебе създадена.
Със струни, опънати
до краен предел.
А ти ме докосваше, ...

3 март и нашата памет
Паметта на един народ е знак
за неговата идентичност.
Милена Очипалска
Нямам никакви претенции да съм историк, но това не ми пречи да не мога да приема какъвто и да е опит на когото и да било да се омаловажи значението на 3 март 1878, още по-малко заслугата и подвига на храбрит ...

КИТАЙСКИ СИНДРОМ
Китайска стока – пъстри ризи –
подканят ни от всеки рафт,
далеч от трусове и кризи
и сянка на финансов крах. ...

Надбягване със смъртта
В черна угар вървя...
Бледа тегне луната.
Суховеят подмята
зажаднели зърна. ...

Глория
Глория,
ти си винаги си в движение,
тичаш след някого.
Трябва да го хванеш по някакъв начин. ...

Пристигам пак с дъжда звънтящ в стъклата,
с ръцете си прегръщам пролетта...
Краката ми не стъпват по земята -
танцувам ... Самодива с теб сега.
И моля мрака тихо да приседне ...

В краката му синеела само прекрасната орхидея. Феликс погледнал около вира. Навсякъде имало доста гъста растителност. Зелени папрати се прегръщали влюбено с широките си листа. Пред погледа му всичко потъвало в храсти. Тогава една нежна женска ръка се откроила на фона на тъмната зеленина. Тя отместил ...