Вятърът духаше ободряващо в началото. И беше южен вятър, което беше такава рядкост за този район. Стоеше на терасата и се наслаждаваше на вятъра.
А той духаше ли, духаше. Дървото в градината отсреща валеше дъжд от златни листа. Цялата улица бе покрита с тях и приличаше на магическа пътека от приказк ...

Вербувай ме, аз всеки път ще ставам по-безсилен,
играй си с мен, ръцете ми с въже ги завържи.
Макар на глас да го проклинам твойто име,
при теб дойдох отново да ме прелъстиш.
Дерзай с прегорялата си съвест блудна, ...

Лоша ли съм
затова, че те обикнах...
лоша ли съм затова,
че за теб живях...
лоша ли съм ...

Много ми е страшно след надеждата.
По-добре е хич ако я няма.
По-добре е да не ме поглежда –
нищо, че ме прави по-голяма
и ми е по мярка ореолът ù, ...

И ако някога някой нещо против мен ти каже,
ти спомни си всички наши нощи, в които
тихо сме мълчали и любов с мислите си сме правели.
Как и без думи сме усещали вътрешната си красота.
Ти спомни си как ръката ти нежно съм държала ...

Имаше хора, които обичах
по-силно от всичко на тази земя.
Имаше думи, които изричах
непремерено, бързо. Сега се виня.
Имах мечти, които не следвах - ...

Когато
Когато във самотна вечер
безумни мисли бият в мен
и смисъл не намира вече
най-сиво сивият ми ден, ...

Тихо е.
В голите клони на близката бреза
няколко врабчета
разпалено клюкарстват.
Под цъфналите хризантеми ...

Кой сиТи, моя любов,
толкова търсен, жадуван
магьосник на плам, зов
с глас от отвъдно сънуван?
Покоряваш ме с порива нов ...

Водата се стича на тънки алейки,
изчезва, изригва, потича във такт.
Създава феерия цветни копейки...
Създава. Изчезват. Изригва и пак!
На фона фонтанът е чудна картина. ...

Вървях бавно в супермаркета и разсеяно оглеждах рафтовете. Бях преметнала през рамо малкия си сак, в който слагах необходимите ми продукти – нямаше как да бутам количка, тъй като ръцете ми бяха заети с патериците. Надявах се, че няма да ми направят забележка на касата, все пак имах основателна причи ...

Ще се завръщам
Ще се завръщам тук за прошка
след силния проливен дъжд,
гасил горящата ми болка,
спасил прорасналата ръж. ...

Повторен опит за летене
Бях си загубила крилете. Някой бе ми ги взел, когато ги бях подпряла зад врата. Взе ли казах? Откраднаха ми ги. Търсих ги на различни места и някои приличаха на моите, но не бяха съвсем същите. Усещах как чуждите крила пърхат над мен и около мен и ме хващаше яд и ми беше мъчн ...

Виновен
Навярно ти ще дойдеш с вечерта
със лунните лъчи при мен ще влезеш
ще ме докоснеш тихичко с ръка
и пак съня ми нежно ще превземеш ...

Само не искам да те плаши –
Тя нищо няма да иска от теб,
Освен единствено и само това,
Което искаш ти да ù отдадеш –
Усмихнат и щастлив, че сме заедно... ...

Бяхме самотни сенки, скитащи в малкото паркче.
Вървяхме рамо до рамо,
самотни в своите спомени,
самотни в смеха си,
самотни в свойте откровения ...

Моето женско щастие по тайни пътеки пътува.
Аз го търся отдавна и къде ли, къде ли не бях...
На кораво осъмвам, солени устни целувам,
ослепявам от сълзи, онемявам от обич и страх...
Там, където минавам, съзирам оскъдните дири: ...

Грешната, вечната и свята жена
Жената-майка. Жената-съпруга. Жената-сестра. Жената-грешница. Жената-любовница. Колко прозвища може да получи една жена. А каква е тя всъщност? Майка, съпруга, сестра, грешница и прочее, но сама ли е поискала тези етикети. Тя никога нямаше да бъде това, ако не съществу ...

Той е толкова сам, че душата му ходи на пръсти -
да не би да събуди и другата дума "самотен".
Обитава прозорец в отсрещната къща до късно
и говори с китарата-бас на езика ù нотен.
И, провесил коси, по слухарски налучква римейка ...

На вятъра шепота слушам
Самотен по улици скитам
С очите не спирам да питам
За тебе любов...
Притихнал в тишината бяла ...

Милиционерска оправия или история с “полиглоти”
1968 година. Лято. София. Предстои провеждането на Деветия световен фестивал
на младежта и студентите. Тържественото откриване е на Националния стадион “Васил Левски”. Секретариатът на ЦК на БКП възлага на Оперативното бюро на Националния фестивален ко ...

- Тишина!!!
Така и не разбрах кога той извика с глас, напомнящ на ранено животно. Толкова бях свикнала с тихото му присъствие, че този вик ме накара да изтръпна. Погледнах го, но той бе извил шията си като лебед и като че ли не искаше да погледна в очите му. Какво ли криеше? Защо отново само извика ...

Искам да съм...
Искам да съм глухата,
за да не чувам всеки миг вашите подигравки!
Искам да съм сляпата,
за да не виждам лицата на своите мъчители! ...

Страх ме е, хора,
и ме е страх извънмерно,
че моето шоу модерно потъва, подобно на кораб,
в море уморително.
Нека тогава, да си поиграя ...

Брей, какъв певец съм само!
От часовник нямаш нужда.
Щом запея сутрин рано,
всеки бързо се събужда.
Аз съм рижа хубавица ...

Целуна ме и в тъмнината
потръпна любовта стаена!
Гори целувката позната,
щом ти притискаш се до мене!
Безплътен, вятърът отбрулва ...

Историята е следната: няма смисъл, няма идея, няма изключително велик извод – всичко, до което се докосне, ще си бъде все така на мястото и не искам да прозвуча глупаво, но няма да ви промени мнението за нищо, защото дори няма да ви забавлява.
Да си кажем, че това е един свят, в който нищо не можеш ...

Недей да палиш огън на брега.
Седни и ме изчакай. Ще пристигна.
Ще дръпна пелената от сумрак,
на пясъка до тебе ще се свия.
Ще мина по ръцете ти със дъх ...

Вдъхновено от песента на Deep Purple "Soldier of fortune"
Боря се да съм щастлива,
но всички врати ми се затварят.
Аз ли съм, за Бога, крива,
че всички вечно ме събарят?! ...

Чаровен и магичен мъж
в постелята ми вмъкна се веднъж.
С кристален блясък карнеол
разпръскваше над двама ореол.
Приспа дъха ми - на девица, ...

Аз прегръщах те в нощта,
а ти гръб ми обръщаше
и не знаеше, че това
може да ти е последната
мила и топла постъпка ...

Ти ме караш
да скривам
дълбоко във мене
жената,
дето нощем се буди ...

Ръце, прегърнали студено кръста.
Небе, продрано от невиждащи очи.
В зениците напукани
сто дявола се връщат,
възседнали табуни без юзди. ...

Додето в зимните треви
заплете слънце постен заник,
внезапно ти ми се яви
подобно айсберг пред Титаник.
И някак ненадейно в мен ...

И във черното дуло надежди цъфтят...
Под № 37 актьорът Андрей Баташов очаква
трансплантация на черен дроб...
Номер трийсет и седем, тази роля е трудна...
Като просяк, с достойнство на ръба да живееш. ...

Знаеш ли?
Всеки ден закъснявам за час заради теб. Чакам те на стълбите пред вратите на училище и когато се появиш иззад физкултурния салон и влезеш вътре, аз те последвам, за да бъдем повече време заедно. Зад теб съм. Знаеше ли?
Всеки ден те виждам на спирката пред магазинчето. Купуваш си кока-кола ...

Бях...
клонче от ванилия...
Със цвят
на слънце,
топъл аромат... ...

В безмълвие на кървав хоризонт,
под залеза на богове мистични,
изпих от чашата горчивия живот,
преглътнах и утайката, и чувствата цинични!
В стихията живот на ТОЗИ свят ...

“И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила -
Аз искам да те помня все така.”
Д. Дебелянов ...