Талантът беше скромен – съзнаваше, че е само един проводник. Беше си настроил антените, за да приема и предава по-добре. Просто си вършеше работата и толкова. Винаги се чувстваше някак неудобно, когато хората го хвалеха и му благодаряха, че храни душите им. Знаеше много добре - човеците все още не с ...

Повика ли ме, Господи? Нима?
Не е ли още рано за разпятие?!
Потирът с виното – почти на свършване,
но виното се пие със приятели.
Дойдох, все пак. Стоя на прага ...

утихват делниците
в топлата длан на времето
потъващи в залези
на крачка от тъмното…
все още по светло ...

Мълчи, сърце, ти вече ме наказа
с тежките си думи без слова.
„Не искам вече да те слушам” –
ти казвам и замахвам със ръка.
Мълчи, сърце! Толкова ли силно ...

„... Животът непрекъснато се движи от болка в радост –
и отново в болка, от една безкрайност – в друга.“
След всичко,
което се каза,
премисли, ...

Ако пак ме погледнеш
или намигнеш,
или затвориш очи,
по онзи безпрекословен, абсурден начин, по който само ти умееш,
ще ослепиш и последното останало на човечеството, ...

Покажи се, Любов -
изстрадала скитнице,
стара моя магия,
на стиховете ми зов!
Не се крий в сянка! ...

СПОМЕН ЗА ЧИСТОТА И МЛАДОСТ
Не мога да забравя пламъка на онзи огън,
с който ти ме изгори.
Пожарът стихна. Но няма да се разгори отново.
Овъглено, сърцето ми едва дими... ...

КАК ДА СЪХРАНИМ НЕСЪХРАНИМОТО?
Понякога ни се приисква
да спрем мига.
От суетност ли, от що ли?
Но той минава близко ...

Виолетово сияние,
виолетови следи
след теб.
Щедър си.
На щедрост ...

В настръхналите дни, едва когато се опомниш,
че слънцето пробило си е път сред облаци -
тютюнев аромат -
поискаш, но знеш, че не можеш да видиш -
любимите неща на масата с оскъдния обяд!

Със кожухче бяло, сиво,
роден дом му е гората.
Често бяга то страхливо
от таз Лиса опашата.
Сещаш се, детенце, май че ...

Не мога да се върна,
няма място,
където времето да спре за двама ни.
Животи други няма...
И няма да се имаме... ...

Хубаво ли ти е сега, когато си без мен?
Нали за това тайно мечтаеше си.
Хубаво ли ти е сега, когато не съм до теб?
Свободата ти - най-ценното - твоя е.
Имаш време да скиташ. ...

„И мaкap ощe дa вяpвaм в божeствeното нaчaло нa Cловото,
зaплeнeн от твоpбитe нa този пpидвоpeн гpaвьоp нa Taнaтос,
днeс изповядвaм с нeговa помощ Mълчaниeто...
и човeшкия кpaй нa Зeмятa.”
Борис Христов ...

Талазите на мътната вода са като болест...
Оставят белези и кал, и дъх на гнило.
Оглеждаш в нея тъжния си образ,
ядеш ú рибите... И постепенно свикваш.
Приемаш за нормално неприемливото. ...

Аз съм най красивата лъжа,
влязла тихичко, на пръсти, във живота ти,
дъщеря съм първородна на греха,
разпиляно слънце сутрин във леглото ти.
Като палавите слънчеви лъчи ...

Любовта като лазерен лъч пробива и отваря тежки железни врати.
Като ефирен полъх те гали, когато от нежност отчаяно се нуждаеш ти...
Любовта може всичко, само едно не -
да влезе в сърцето на този, който обича другиго, тебе - не...

Благодарност да дариш
на всички светли същества,
които подкрепят те
по тежкия ти път, осеян със бодли...
Наградата е там, в далечината - ...

Ако беше тук... само ако беше тук, щях да те прегърна силно, много силно. И нямаше да те пусна никога! С горещи сълзи щях да погаля кожата ти, с жадни устни да изпия уханието ти. Малките ми пръсти щяха да рисуват по красивото ти тяло. Игривите ни сърца щяха да се блъскат лекичко, притиснати едно до ...

Вратата грациозно се отвори -
тихи стъпки на жена,
Луната смутена стаята озари,
Земята разпали небесни огньове.
Искаш Обич да ти дам, ...

Облечена в дрехата на суетата,
с лице от маска на измамна красота,
аз крия от света тъгата
и болната проядена душа!
Обвивката, излъскана в детайлност, ...

"Душите не се чупят. Те отскачат." Дийпак Чопра
Не можеш да ми счупиш душата.
Тя като топка отскача.
Искаш да я направиш саката,
но не е лека тая задача - ...

15.01.2011

Призрак от чувства, в дрехи, шити от мъгла.
И за теб ли сгреших аз? Ти лъжа си? Нима?
Да, глупачка! Повярвах в тебе смисъл, че има.
О, ти, жалък позорник, как ми лъхаш на интрига!
Знаеш ли, стига! Веч да мисля заболя ме. ...

Въдвори се нова мода
в скъпичката ни държава –
слушан вече е народа
от властта. Така и трябва!
Вместо дупки да запушва, ...

КАМБАНКА
Аз не желая да бъда камбана,
що богомолците в храм е събрала
или, от бурята зла разлюляна,
за народната бран затрептяла. ...

Помийна яма е душата ми,
пълна с трупове разкапани –
на надежди, някога разлистени,
оплетени в лъжи и полуистини;
на мечти, копнежи неизречени, ...

Видях насън...
земята беше друга -
без трева навън,
сянка на влечуго...
дърветата лежаха ...

Нагоре
Голи Сива
надежди, усмивка
горчиви по ледени
послания, пътища, ...

Когато студени са зимните залези
и сенките търсят на завет подслон,
а нейде небето разпали забравена
звездичка сред облаци в нежен шансон…
Когато усмивка, замръзнала някъде, ...

Щастлив съм, че...
Щастлив съм, че не съм,
мълча и просто чакам,
да се уверя,
че всеки тежък сън ...