Край пътя ни са : гладни и неугледни.
Не са ни крали, нито са ни лъгали
и мисълта за тях измества всяка друга, но
до ъгъла,единствено до ъгъла.

Ден какъв е днеска –
вторник или сряда?
Вече съм гротеска
и стихът ми бяга.
Бяга, бързо тича, ...

БАЛАХНА И ДРУГИ, НО... ЗАБАВНИ ИСТОРИИ
Във връзка с работата, ми се налагаше да пътувам много. Тук ще се опитам да разкажа само сегменти от мои пътувания до руския комбинат за производство на хартия в ОАО “Волга” (Обединено Акционерно Дружество „Волга”), Балахна
В “Баварски лойд”, Регенсбург, бе пос ...

Искам да избягам със тебе.
Някога. Някъде Просто така.
Отвъд пространството и времето.
Напук на всички правила!
Да ни прегърне вятърът-орисник ...

В студената пръст
кокиченце наболо.
Чевръсто расте.
Снега стопило,
очи ококорило... ...

В леглото на нощта,
облечена в лунна светлина,
очаквам твоето докосване...
Вземи ме! Твоя съм сега!
Разкъсвай нежно лунните воали, ...

Като разлюбен въглен
се разпадам
от допира на Вярата
премръзнала
в огнището на рани ...

Търся си място
някъде там
в пространството
разнищена
разпъната ...

Прерязано въже
Разпаднат сал
Пресъхнало море
От локви кал
От пясъци мъгли ...

вдъхновено от "Пиянство" - Огнян Пожаров
Надигнеш ли я чашата, изпий до дъно
това, което глътката не може да теши.
Бутилката ще ти напомня голoто ù рамо,
а гърлото за болката, която те гори. ...

Студено и влажно е. Сива, мъглата
пред погледа мрежи плете.
Настръхнали, мокри, стърчат дървесата –
безродни, самотни са те.
И тайно копнеят за тичинков полет ...

на Т.
По ръба
на януарската
ъглополовяща -
като в теорема на Щайнер-Лемус - ...

Наближаваше краят на работния ден и вече се чувствах доста изморена. Трябваше обаче да изпратя имейл на един от доставчиците, затова седях пред компютъра и щраках. Колегата ми Александър беше излязъл по работа и бях сама в стаята.
Тъкмо привършвах, когато някой отвори рязко вратата. Обърнах се и вид ...

Вакуумно времето се изцежда,
пада през отвора на пясъчен часовник,
животът-странник в него все се блъска,
неканен гостенин е на този весел празник,
болезнено пясъкът с годините проскърцва, ...

БЕЛЕЖНИКЪТ
Бележникът напръскан е със вар –
стои край мен той неизменно
и като с верен стар другар
споделям свойте откровения. ...

Казаха ни,
че твърде често -
високо летим,
затова се научихме как се пълзи.
Тихо. ...

Прописах в безсънната нощ.
Прописах, когато болеше.
От много години съм с теб,
не смея да кажа от колко.
Аз вярвах и предана бях, ...

Сънувах сън,
божествен сън!
Усмихнато слънце,
небе,
ясно и безоблачно, ...

Беше 30 юни 2010. Денят беше някак тежък. А несъмнено на мен ми олекна от последния звънец и от това, че 3 месеца нямаше да имам повод да стъпвам в онази жълта триетажна грозновата сграда. За пореден път хвърлих тревожен поглед към посивялото откъм запад небе и наум си повтарях, дано да се разсее об ...

Деветият кръг
Вихър пясък и слама подмята.
Бледи сенки вилнеят в нощта.
Не намерили пристан в дома,
стъкват глухи гнезда връз земята. ...

Навярно ще съм влюбена в теб всеки сезон,
ако през някой живот езеро станеш,
а аз брезата на брега ти - мой дом,
над теб надвесена, жадуваща да ме хванеш
с вълните си - страстни прегръдки, и в стон ...

Хората са глупаци!
Защо, когато човек поиска нещо, никога не го получава? Защо, когато човек поиска нещо хубаво да се случи, никога не се случва? Защо, когато аз поискам нещо, другите го получават? Защо, когато искаш да живееш, нещо все те спира? Защо, когато искаш спокойствие, някой го нарушава? За ...

Съвсем не съм от този тип жени,
които кротко гледат те в очите...
Земята под краката ми дими!
В душата ми те дебнат бури скрити!
Съвсем не съм от този тип жени, ...

Някои хора обичат дъжда,
аз не всякога го обичам...
Зависи как вали, как попива в пръстта...
дали се носи в танц със моя ритъм.
Зависи как ме приласкава и докосва, ...

Огъва се тревожно тишината,
от моето дихание се цепи
и спомени препускат в необята
на съзнанието ми. Като комети
дълбоко се забиват в гръдта ми - ...

126.
В горите стари, в дебрите незнайни,
където дъбове вековни има,
живеят същества чудати и потайни,
вселена цяла, но за нас - незрима. ...

Дори да я анатемосват,
това си е възможност златна –
модерно е да се износват
деца от майка сурогатна.
За свои време като няма, ...

Ненужно е злодеите да съдим.
Та те са по природа ощетени
от злобата си. Редно е да бъдем
към тях добри - такива мисли в мене
въртяха се. Обзет от алтруизъм, ...

Звание Човек
Заслужих ли аз през своя жизнен път
това най Висше звание - името Човек?
Минах ли през достатъчно дълго страдание
за да развия в себе си Състрадание? ...

В студената зимна вечер луната погали града. Кадифените ù лъчи се отразяваха в прозорците, а после се разливаха, като вълшебен прашец, над заспалите цветя. Тази вечер компания ù правеше вечерницата. Нощта вече преполовяваше, ефирната ù сянка, разстлана като килим, обгръщаше улиците, като им придаваш ...

Извинявам се за почерка, ама пиша с левия шарнир, че десният нещо ми потропва и придърпва на една страна - ако пиша с него, хептен няма да ми разчетете. А и малко недовиждам - изгоряха ми оригиналните немски крушки на фаровете, сложиха ми китайски. Сега все едно съм не с фарове, а с кандилца...
... ...

Живях в нереален свят. Свят на мечти и надежди, тапициран свят. Свят, в който смятах да живея. Изведнъж някой ме събуди, изрита ме от топлото легло, от топлия и приветлив измислен свят.
Озовах се на трамвайна спирка, държаща червено червило в дясната си ръка. Валеше сняг, а хората наоколо се бяха св ...

Позволих си да продължа поредицата от разкази, която започна от един "Портрет"...
Дано да не досаждам вече...
Б.
Разказ на Никола.
Чувствам се много виновен. И това е едно наистина ужасно чувство. Молих Мария да уговори Демиен, за да се подложи на тази операция, а сега… Какво мога да кажа, след като ...