Обичам те!
Когато идваш до мен.
Когато сядаш, а после си тръгваш.
Обичам те!
Когато ми крещиш. ...

МАРТЕНИЧКИ
Днес Баба Марта е дошла! -
викат радостно децата -
със мартенички - красота.
Греят румени лицата. ...

Сърцето когато обича, ражда звезди.
Чупи се тихият глъч от ридание.
Падат от него небета, щом сладко заспи
върху длани от себеобожание.
Вали мечти сърцето, когато обича. ...

Посветено на жена
Напразно търся звучни рими
- преполови се вече век...
Препускам по пътища необозрими
с надеждата- търси ли, намира ги човек. ...

Червено, синьо, жълто, виолетово -
върти се все по-бързо въртележката;
изпадат радостта, вълшебството,
безгрижието си отива с детството.
Дрънчат синджирите и се завърташ ...

Как бързо времето минава. Неусетно.
Годините се нижат като рими
в стих, избликнал от сърцето
по листа със мастилените думи.
И не съвсем, защото помня колко ...

По измитите улички чисти
крачим смело - все оптимисти!
И ни радва пак стария път,
ще се спрем ли с тебе в онзи кът?
Ето и тук спря да трещи и вали, ...

Тъга
Сиви капки – сива вода,
сива надежда – сива сълза...
Бавно сгъстяват се
сивите облаци, ...

Навън вали, дъждът вали.
Пак съм сама сред дъжда.
И роня сълзи, сълзи горещи,
за теб аз плача сега.
Колко сълзи за теб съм проляла, ...

Ще бъда муза аз за твоя стих,
ще бъда песен, без която няма да заспиваш,
ще бъда сутрин свежия ветрец,
ще бъда и в кафето твое, толкова желано.
Ще бъда твой модел за новата картина, ...

- Алек Апостолуми. Аз съм съпругата му. Беше ми съобщено, че е в критично положение. - казах, като дадох вид, че нямам време за приказки.
Една минаваща сестра сигурно дочу името, което казах и се спря моментално. С бързи крачки се приближи към нас. Загриженото ù лице изучаваше моето. Обръщайки се къ ...

Захвърлям във краката ти перото
и листовете късам със наслада.
Не си ми вдъхновение и радост,
а само безразличие дълбоко.
Не четеш ли вече между редовете? ...

Премазани от хиляди съмнения,
в тревогите за утрешния хляб,
след наниз от подеми и падения,
живеем някак тихо в този свят.
Не ни посочват като измерение ...

Съвсем
естествена е
понякога
тишината
на фронта, ...

Обесиха Васил Иванов - Левски на този ден,
но бесилото пламна с божествен блясък
и оттогава до днес от безвремието непобеден,
той възкръсва в сърцето на млади и стари.
Предадоха го свои, чужди го осъдиха на смърт, ...

В живота прекрасен има специална песен -
за всеки специален човек-уникат,
и намериш ли своята песен,
после по-малко боли...
И вървиш подир нишката-песен, ...

СЕГА ТОВА Е САМО СПОМЕН
(Закъсняла птица)
Посвещавам на 95 рожден ден на
поетесата Надя Неделина
Тиха тъга нахлу в стаята. И се притули в ъглите. Въздухът остана без глас. Навън притъмня. От небето запрашуляха снежни звезди - залудуваха край прозореца, ту понесени във вихър, ту затрептели политаха н ...

На пазарчето – хора и врява,
и мартеници, и шум.
А Слънцето им подарява
нещичко свое наум.
Минавам и се позабавям, ...

Никой не разбира лунатика.
Марсианеца за луд го мислят.
Еднообразие от многообразие
заля света
и никой не запази това, ...

Искам те. Изгубила търпение.
Да ме създадеш от тишината.
Да повярвам в скъсаната истина
и безкръвно да си върна свободата.
Ровичкайки в неначертани сънища, ...

Докосни ме като младо вино,
с устни пожелай ме до възбуда,
с аления цвят на каберне разлей ме
и люби ме, потопен в заблуда.
Пий, не спирай, преглътни ме ...

Улиците и каналите на Венеция вече бяха изпълнени с любопитни туристи, които сновяха с упоритостта на дисциплинирани мравки между забележителностите на града. Полицейският катер бързо пореше водите на Канале Гранде по посока на Феровия, задминавайки красивите извити гондоли и туристическите корабчет ...

*
Вървя по моста
и не се вижда краят...
Зимна луна.

НАРКОМАНИЯТА
Защо съществува? Как може да се спре?
Кои хора стават наркомани и защо? Този въпрос е винаги стоял за отговор. Живеем в материален свят, в който законите за съществуване на човека са продиктувани от норми и правила, изградени от обществото със столетия.
Обикновено хората, които стават н ...

Долетяха пеперудки, как?
И накацаха в моя стомах.
Ти се виновен,
за да им е той така удобен.
Пърхат бързо и припкат, ...

Бурно шоуто стартира!
А на сцената, в ефира,
шоумен импровизира,
сред проблемите "сърфира",
обективно информира, ...

Всеки ден живея с мисълта,
че утре ще падна...
Искаш да събирам сърцето ти,
но моето се разпадна...
Всеки ден се боря с мисълта, ...

Платно му трябва само. И бои.
И нещо друго, дето вдъхновява...
Под пръстите му – щедри и добри,
и мъртвата природа оживява.
Какво, че този свят е наранен ...

В главата ми се трупат те…
… въпросите, и не ми дават мира.
Дори за един едничък път
да ме оставят те.
Толкова пъти в денонощието ...

Мизерията, в която живееше Стели, беше отблъскваща. Малък, мръсен и беден апартамент. Самота. Болка. Живот, който наистина беше труден и мрачен. Стели беше спортист. Боксьор на прилично ниво. Залата в провинциалния град не му даваше много възможности. Няколко състезания годишно. Тренираше заради спо ...

Съвършенството не съществува.
Това е просто идея на луд психопат,
страничен ефект на човешка природа,
мечта за по-добър свят.
Това е като наивността на малко дете, ...

***
пролетта слиза внимателно
по покриви червени на къщи
в моето детство едноетажно
промъква се като котка ...

Eх, детски мечти, къде ви скрих,
с коя просяшка дреха ви покрих,
без капка съвест и утеха
следите ваши заличих.
Желаехме да бъдем живи, ...

Защо когато паднеш,
толкова боли?
И защо светът се тъй стовари
именно на твоите плещи?
С какво, кажи ми, съгреши, ...

Влюбена степен
Последният път, когато каза
"Ще си помисля."
и се врътна да работиш
и с колеги да говориш, ...

Защо ми е нужно небе...
гнездото тъй дълго ми липсва...
и избор сред други мъже...
от тяхната пошлост ми писна?!
Защо са ми нужни крила... ...

Феликс пришпорил коня си и навлязъл в гората. От далеч се просмуквала мелодията на водопадите. Той яздел бавно срещу течението на реката. Гъстата растителност обграждала наоколо и скривала слънцето. Под сенките на големите дървета Феликс се чувствал добре. Мислел си за предстоящата му среща с хората ...

Колкото и да боли от загубата на скъп човек, от раздялата и неочкаваното сбогом, все пак минават дни, седмици, а може и месеци, докато осъзнаеш, че вече се чувстваш по-добре, че не те боли толкова, че всичко е свършило и отваряш очите и сърцето си, готов да поемеш по нова пътека и отново да рискуваш ...

I just woke up from a fuzzy dream
You never would believe the things that I have seen
I looked in the mirror and I saw your face
You looked right through me, you were miles away
All my dreams, they fade away ...

All that I have is all that you've given me
did you never worry that I'd come to depend on you
I gave you all the love I had in me
now I find you've lied and I can't believe it's true
Wrapped in her arms I see you across the street ...