Есен е.
Разгърдено голо хоро играе вятърът,
шарени листи се ронят в краката му,
облак перчема му скрива в калпака си,
господарската сИтни и подсвирва с уста. ...

Едно момче, развяло риза,
търкаля слънцето в тревата.
Зората, сънена, капризно
отпива глътка от росата.
Едно момиче с дълга плитка ...

Окоси две небета животът-жетвар с детелини.
Семенцата засяваше лудата моя душа.
После хвърли косата и в друга посока замина.
А пък аз още чакам. И от чакане май оглупях.
Претоварени, нервите късаха чувствата-жици. ...

Щурчо-емигрантът забрави да мечтае.
Забрави, че артист е. Не пее, не играе.
За шепичка трошици от чуждата трапеза
не свири вдъхновено красива „полонеза”,
а тънък кръст превива в домовете чужди, ...

Отвращава ме мисълта
и понякога ме е страх,
а може би започвам
да се мразя,
че с тебе ...

Преди да се появиш, живеех в тъмнина.
Виждах само мрак, но не и светлина.
Знаех какво е болката,
но не знаех какво е любовта...
Приятелка ми беше самотата, ...

Шепот
Обичам те... прошепват устните
и бавно ме обгръщат с топлина
в сърцето ми пулсират чувствата
приели най-красивата вина ...

Сянка. Не жена, дори не тяло. Просто сянка, това остана от нея. Кой можеше да я познае сега? Тя се изгуби в мрака на чувствата, погълната от собственото си желание да обича и сега не остана нищо от нея…
Слаба, толкова слаба… Той отнемаше силата ù постепенно, бавно, така че да не усети. Дава ù, после ...

Защо плача?
Защо съм тъжна винаги?
Питате ме всички.
Плача за теб, за мен, за тъжната съдба,
за болката на този свят. ...

Няма пречка,
която не мога
да прескоча
или да приспя,
да забравя ...

Гошко
Моят малък братовчед
вече лази по земята,
върши подвизи безчет
и закача се с децата. ...

Ние сме си все същите,
обстоятелствата са други.
Вкопчени здраво в истините,
презираме всички заблуди...
Една дума ...

Как ниско слезе есенното слънце,
та чак целува със поклон земята,
а тя, нажарена от лятото горещо,
коси през рамо сламени премята.
Дървета слънцето прегръщат необхватно ...

Реалността цинично ме прегърна,
подритвайки мечтите ми небрежно.
Наивността оказа се безсмъртна –
порок – от дните на растежа.
Паднах в пропаст, дето ехо не отеква. ...

Нарече ме богиня на съдбата,
нарече ме поток от светлина,
загадка, чародейна непозната,
с искрящи, дребни бисери в дланта.
Разплетени коси с цвета на злато ...

Мракът ме погълна,
скелетът замръзна,
виждам само мъртъвци,
а кожата ми се покри със плесен!
Стоя пред огледалото и виждам, ...

През филтъра на
гледната му точка
моногамността
се пречупва
калейдоскопно ...

Толкова непознати сме почти,
когато заедно сме, мълчим,
но един за друг наум говорим си,
сякаш от векове съдба събира ни.
И променя ни, ...

Tя…
Някъде зад черния плащ
се крие малкото момиче.
В нейния свят, толкова агонизиращ,
тя търси малко топлина... ...

Ама знаеш ли колко труд хвърлям? Ей с такава реплика ми обясни високото ценообразуване на червената капия продавач на пазара. Лев и 40 стотинки и ми разправя за производствения процес, как бил трудоемък, как се изисквало много зор, как го копал, па го плевил, па и брал. Бе, думам му, то Кеймбридж да ...

Аз вярвам, че мога да полетя като птица
и че има дъжд от бонбони.
Аз вярвам, че има дракони и гигантски цветя
и че има летящи камиони.
Аз вярвам, че има неоткрити планети, ...

Скръъъц…
Извика със стон
Вратата метална
На кутията жилищна,
Която нарекох за Дом… ...

Glass hailed from the sky tonight
I couldn't hide to save my life.
Standing drenched from open wounds.
You took my hand, and pulled me through.
Chorus: ...

Evanescence - All That I'm Living For
All that I'm living for
All that I'm dying for
All that I can't ignore alone at night
I can feel the night beginning ...

Няма как да го запомните, и да е минал покрай вас. И утре отново да го срещнете, как ще го различите, та той няма лице. По дрехите не става, сезоните се менят, модата бързо скача нанякъде, не живее зле, че да износва едни и същи дрехи. Навярно си има достатъчно тоалети, здрави обувки също, въпреки ч ...

В кръчмата
Ако те има в живота ми,
ще плачат триста ангели.
Ако те няма в живота ми -
радват се всички дяволи. ...

Всеки ден поглеждам назад,
тежки спомени, облечени в мрак.
Призрак с ледено сьрце
протяга две търсещи рьце.
Обзема ме хлад, ...

Гледам те от моето си място.
ВИЖДАМ
гледайки как сътворяваш...
Подмини ме.
На брега отсреща ...

Това е краят?!
О, скъпи - както искаш...
Не съм и няма да съм просякиня за любов!
Аз няма никога да падна толкоз ниско
и да проливам сълзи за парченце нежен зов! ...

Ръцете ми молят за дъжд,
за свежест и за леден дъх.
Дланите ми лепнат.
И пръстта под мен издъхва,
пресъхнала. ...

Тихо е! Тъмнината обхващала прашната стая!
Като призрак седяло то с наведена глава...
Отразеният образ в огледалото отсреща
се размивал в тежката черна мъгла!
Две очи проблясват, вгледани в нищото! ...

Ти всяка вечер си при нея -
да се опълчиш не умееш.
В очите гледаш я, хем знаеш,
че погледът ù е омаен.
Живота си така рискуваш, ...

Аз съм тих, есенен влак,
който мрази да спира на гари,
кашлям с глас, ръждавеещо благ
от изпушени гадни цигари...
Влача някакви дребни неща... ...