Септември, изваян от топлия вятър
и нежното „Р” на нестихваща песен...
И репетиция е – във пъстрия театър
на красивата жълто-пепелна есен.
И локвици малки плискат в нозете, ...

Всичко съм и нищо...
като вятъра, в клони притихнал,
сторил кът за тишината,
с листата в прегръдка забравил,
че път го чака нататък...

Омайна мисъл
приспива ме и буди
усмихва деня...

http://vbox7.com/play:fee9772d
Това са те - моите приятели. Слънцето озарява лицата им. Компания сме. Лежим на плажа - каменист и с приказно кристална вода.Това са те - играят карти и бъбрят оживено. С тях минаха най-страхотните ми години - студентските. Те, някои сами още, други - семейни, пак са о ...

Потопи ме дълбоко в сърцето си,
удави ме със твойта любов,
но закрий със длани лицето си,
не откликвай на страшния зов.
Във очите ти виждам аз ангели, ...

Mъртъв съм...
Мъртъв съм, гния си самотно в изгнание.
Мъртъв сън – умирам сладко в безсъзнание.
Мъртъв съм и както всички, в черно съм облечен.
Мъртъв съм, но нищо – на смърт всеки е обречен. ...

Преди да се роди,
Септември се разплака.
Тъжиш ли, Август, тъжиш?
Тръгваш си, даже не махаш.
Преди да се роди, ...

Ето го самотното дърво на хълма –
корените са вековни, короната – зелено-пъстра,
а под него пак златисто-плодородни
нивята смеят се и обгръщат го в милувка.
Душата му е чиста – не познава тя поквара, ...

Моля морето...
Мрачно, ветровито, пусто - вън.
Едно безцветно, тъжно чувство в мен.
Свалям дрехите си бавно - всичко е като насън.
Лягам в пясъка, а той прегръща ме студен. ...

Пролетта е вече тука,
кукувицата закука.
Пъдпъдъкът се обади
вред по росните ливади.
Хората са все засмени, ...

Защо отдавна никой не ми каза,
че днес върлуват лицемерие, омраза?
Де да знаех аз, че моите идеали
отдавна вече всички са презряли...
*** ...

Сбогом, моя любов
Мисля за теб...
Докога ще го правя?
Уж заключих всички врати,
а забравих открехната онази най-вляво, ...

Далече съм от теб, но огънят във мен ще запрепуска
с най-ярката звезда във тази първа септемврийска вечер,
ще стопля с моят минзухарен дъх желанията ти замръзнали
и плътно ще ме чувстваш, ще ме имаш, даже и далечна.
С усмивка бегла, с жест неволен, но магичен, ...

11 секунди ме деляха от теб.
Забързано тичах на среща.
И пак закъснявах, часовника в мен
тик-така, тик-така по спешност.
11 секунди и ето сега, ...

Ще те посрещна –
въздушна и лека,
и тиха като паднал мрак,
по мен ще се посипеш като прошка,
мечти в косите ми посяла. ...

Тя, нашата, сред трудности отмина
във битката за щастие и мир.
Оглеждам се - останахме малцина
обрулени мъже, за най-подир.
И днес, когато с времето се свличам ...

Без мисъл и без реч съм много дни.
Писането - никак не върви...
Два реда трудно съчетавам.
Дали не е защото остарявам?!
*** ...

Дишам реката,
Дишам гората,
Дишам теб.
Понякога дишам лайна.
Създавам хаоса, ...

Обичам те, това не е ли ясно?
Обичам те, това е тъй прекрасно!
Обичам те, любимо ми момиче,
обичам те, защото ме обичаш...
Желая те, това е много страстно, ...

Виждаш ли?
Светиш ти -
земя,
небе,
цвете ...

Вечно щастие
Чудя се какво ще стане? Тръгвам за училище с идеята, че днес нещо ще се промени.
По моя редовен маршрут всяка сутрин виждам едни и същи лица. Първо към 6.55 две жени - едната по-висока, с орлов нос, другата – по-ниска, със симпатично лице; на една и съща възраст, с лош вкус за дрехи. По ...

Във клетката на своята категоричност
разпъвам думи, мисли и поверия,
дори жаравата угасва под нозете ми,
от силната ми обич стресната.
Дъждът запалва свещи по дърветата, ...

Жълти и червени цветя
греят в стаята ми сега –
аромат разпръскват
и напомнят те за теб.
Засипваш ме с ласки и цветя, ...

Вече втора седмица никому неизвестният писател Н.Л. работеше като хигиенист в гимназията, която по някаква ирония на съдбата завърши преди четиридесет години в 11 ”щ” клас. Не, че тази работа беше мечтата на живота му. За успокоение в заповедта за назначение не пишеше чистач или прислужник, а модерн ...

ПО ФРЕНСКИ ОБРАЗЕЦ
Вече не се издържа. Отвсякъде облаци. Вятър. Няма нищо по мярка. Жегите – адови врящи казани. Мразовете – арктически ледени блокове. Досущ като в България. Някои смятат, че е така през последните двадесет години, други - за последните шейсет и шест, трети - от Освобождението, четв ...

- Защо унило гледаш всеки път,
когато тръгваш към земята?
Защо не чувствам напоследък
от теб да блика с радост светлината?
- Нима не виждаш как човек ...

Сянката смело се врече:
слънчева булка ще стана!
Мътен, пороят повлече
скършен език от камбана.
Вятърът с ярост прегази ...

Намерих сродната моя душа
и тя обича бури, самота.
Сега със нея ще ги споделя,
за двамата е тази красота.
Дълго скитахме се по света, ...

Безвремие по новолуние
По новолуние откъснах сребърна звезда.
В тъма среднощна самодивски танц танцувах,
облечена в мъгла и тайни.
Задуха вятър и, нечути, тайните отнесе. ...

Преди да заспя, се събудих
и сънят изсънува ме пак,
май със него и тебе прокудих.
Улови ме! Със другия влак.
Ще те чакам притихнала, плаха, ...

Море 2010
Ах, Морето, този мой вълшебен блян!
С пътуването си до Ахтопол, Резово и Синеморец тази година се убедих в красотата на южното Черноморие, защото досега само бях чувала за нея. По време на пътя съзнанието и тялото ми жадуват за морската шир. Най-основната причина за копнежа се крие в това, ...

Когато болката е толкова голяма,
че всички сетива се притъпят,
от себе си аз тръгвам. И ме няма.
Попитайте за мене следващия път!
2.09.2010