Няма я вече твоята красива усмивка.
Няма ги и твоите красиви очи,
с които ме гледаше страстно.
Няма го вече и онова изражение,
с което ми казваше „обичам те”, ...

Щастлива...!!!
Няма как да си сама
щом си хубава жена
Супер вариaнти имаш
който искаш си избираш ...

- Не предавам, щом не съм предаден -
девиз или житейска фраза,
човекът, на която е отдаден,
но на дела не го доказва.
Уж в роля на добър съветник ...

Радостта ù от факта, че без особени усилия успя да се намъкне в любимата си пола от 2007-ма, бе триумфално отбелязана с канонада от одобрителни кимания срещу огледалото. Тъй като нямаше време за по-продължителни тържества, точно след няколко секунди и няколко бързи и отработени движения, русата ù гл ...

Експеримент
Експеримент направих със самата себе си -
влюбих се - за мъничко разнообразие.
Сега, знаеш ли, яд ме е на мене си,
че не взех и твоето съгласие. ...

Едно клето дете боледува сега.
Не го давай ти, Господи, млад на смъртта.
То не го заслужава, подай му ръка
и не го заличавай от тази земя.
Бди над него, тъй както над всеки от нас ...

За Вярата
Защо си слагаш толкоз грим, „чаровнице”?
По стените ти личат дълбинни кратери.
Следи от ластици, прокъсали косите,
и синини под скулите, втъкани с времето. ...

Аз изгубих всичко... сега остана моята душа.
Миг печален, тъмен и ужасен,
предателство внезапно, неприятно.
Мъка и страдание изпълват моята душа.
Не намирам сили, ни покой, ...

XV
На хубаво място оставих Доброслав - в селото Боженци и то баш в двора на дядо Миньовата къща, тая дето още през седемнадесети век е била с най-високите порти. А къде съм аз? Огледах се. В къщи от няколко дни нямаше вода. Купища мръсни чинии пълнеха мивката, а от тоалетната се носеше ужасна смрад. ...

Нощта бездънна,
шумно-мълчалива,
звуци на тишина
в душите разлива.
Дъждът отмива по Раковски ...

Гейзерна душа
Аз днеска живея, обичам, творя
и към утре отправям надежда.
От вчера копнея, изричам, горя
и към днес изправен поглеждах. ...

Преграда стъклена, но здрава
сложила съм днес,
че злите сили искат да проникнат
в душата и любящото сърце.
Под ледено-студена маска ...

МОЯТ КАПИТАН
Годините летят,
променя се светът глобален,
а Ти живееш в мен,
най-истински, ...

Сбогуване
Училището свърши вече
и ваканцията повлече
пъстри ученици, ученички,
като шарена вихрушка всички. ...

Като мечта -
изглеждаше толкова невъзможно...
И плаках за тебе,
плаках, че няма как да се сбъдне.
Като сън - беше толкова прекрасно - ...

В сумрака те усещам как гориш
и тръпнеш в моите ръце.
В сумрака те усещам как пламтиш,
отдадена на нашата Любов Неутолима!
И слени в общото дихание ...

Разкъсана любов
И ти си сам. И аз - сама.
Изгубени сред джунглата от разни хора.
Простенващи в сумрака с чуждите тела
с разкъсана любов, дарена ни от Бога. ...

Човекът от сребърната планина
единствен, сам живее на света
със природните стихии,
ядещ от плътта на майката Земя.
От векове не виждал чаша вино и жена, ...

Душата ми е днес пиано.
С изящно белите клавиши
отправя зов, но май напразно
очаква с трепет пиянистът.

Любовта е като трепкащия пламък на свещта. А ти като пеперуда си привлечена от него. Знаеш, че ще боли - казвали са ти го много пъти. „Стой далеч или ще пострадаш.”
Но има нещо в този пламък – той е всичко. Разперваш крилца и литваш. Неговата топлина те погалва с ласка, присъща на слънцето. Вълна на ...

Като жълтици едри капят
листата есенни под този дъжд.
Богата щях да бъда, ако галят
очите ми любимия за мене мъж.
И ако капките дъждовни ...

Искри от вода,
между облаци мост,
земя от тъма,
по-корава от кост.
От земя океан, ...

Календарът е спрял. А сезоните падат беззвучно...
Листопад от издъхнали мигове в делничната гора.
С иронично, спокойно и невидимо-драматично
откровение, че часовникът няма душа.
В огледалото взира се някакъв странник, ...

Ела в душата ми, ела,
не се страхувай да мечтаеш,
бъди към мен една река,
която времето дълбае.
Ще хвърля мост над твоя бряг - ...

Бях командирована в Сопот, "Вазовски машиностроителни заводи", за една седмица. Исках да отида до Карлово, съседен град, само на шест километра. Там имало огромна и богато снабдена с техническа литература и речници руска книжарница. За мен - начинаещият преводач - това си беше златна мина.
В понедел ...

ДУША
Душата ми бе като затворница и бродница,
скиташе из своя мрак,
страхуваше се някой да не я нарани пак,
но се откри в магията на словото, ...

За кой ли път от тебе аз съм по­ва­ле­на?
Сър­це­то ме бо­ли, до кръв е на­ра­не­но.
Пак гле­даш ме же­с­то­ко, сме­еш се зло­ра­до:
- Ус­пях! И то­зи път на­карах го да стра­да!
Но ра­но ти е, рано, още да ли­ку­ваш! ...

Усеща се – неистински живеем
в изкуствен свят, просмукан от лъжи;
мълчим и теглим, за да оцелеем,
и късаме си нервите с вражди!
Болезнен свят, напомпил се с виагра, ...

Ревнувай ме
от утрото, от слънцето...
Ревнувай ме
от залеза...
Ревнувай ме, ...

ЗЕМЯ -
като сетна надежда.
Небе -
вдигаш глава за изповед.
После коленичиш и се молиш. ...

"Everybody needs Somebody"- в памет на Соломон Бърг - кралят на соула
Всеки има нужда някой да обича.
(Не да притежава.)
Всеки (миг поне) някому се врича.
(После го предава...) ...

Чувам глас. Някой ме вика. Късно е, но не ми се спи. Ставам. Малко е хладно. Сигурно и тази нощ ще вали. Поглеждам през прозореца. Ето го - там срещу мен е. Слизам бързо по стълбите, наметнала първата дреха, изпречила се пред очите ми. Мама спи сега, не искам да я събудя.
– Какво правиш тук?!? Толко ...

Заменям три стаи със слава
„Старите дрехи са отчаяни.
Удобни, но нелюбими.
От спомена, че някога са били нови,
красиви, свежи. ...

Пусни ме да пътувам във очите ти - вселени,
да ме привличат там планетите от нежност.
Пред твоя дух да падна на колене,
а моят - да кръщавам със безбрежност.
Скали да бъдат твърдите ти устни, ...