Ян притеснено разтърка челото си. „Къде ли ги водеше майка им? Как щяха да живеят с брат му занапред в тази дива страна?” – мислеше си той, когато самолетът им се приземяваше на софийското летище. Майка им – Пенка, беше българка, омъжила се за холандец още през далечната 1990 година. Ян и брат му Ге ...

Животът е битка жестока
с много въпросителни-коне
и неизвестни-змейове...
И падаш, и ставаш,
и плачеш, и страдаш... ...

Утрото събужда се в мъгла,
полазва улица невзрачна,
прокрадва се в стаята,
обгърната в тишина.
Една ръка протяга се в сумрака, ...

Все още вярвам на вълшебства,
пораснала съм мъничко, е, да...
Дали от този сняг е толкоз светло,
или пък ще се случват чудеса...
На прага сме на Коледа и ето, ...

НЕСБЪДНАТО
Не ще дочакам ласки мили,
заключени с бронирана врата.
Ни очи, с искри безброй възпламенили
надежда светла, обич, красота. ...

Срещата ни беше окъсано албумче със снимки.
Безцветни фрагменти от цветно щастие.
Застопорени погледи... замръзнали в снимка за да не забравят обещанията си...
Обещания за присъствие, скрити в очите... даващи им блясък за изпълнението си...
Вечността, спряла се в обектива, се кикоти ехидно в ръцете ми. ...

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=235992
Пак ли ме приспиваш, ветре,
като ми довяваш спомен?
Искам да приспя аз тебе,
да не бъдеш буреносен. ...

На твоята планета
Все нямаше и нямаше пътека...
Крила си нарисувах, полетях.
(Нали на всичко е готов човекът,
когато гони някаква мечта?) ...

Посветено на моето училище. В него прекарах 26 години от живота си като ученичка, учител и директор до 40-годишната ми възраст. Тази песен посвещавам на всички деца от ЦДГ - гр. Завет. От тях получих най-чудесния подарък, след толкова години да я чуя в тяхно изпълнение под ръководството и акомпаниме ...

И пак, и пак ще бъда до теб,
макар да бягам,
макар да нямам нозе,
макар да страдам,
макар да нямам сърце, ...

За Коледа, по Коледа, след Коледа...
мечтите са си все едни и същи,
при някои през декември с волята
надеждата завръща се във вкъщи.
И някак си, улисани в мечтание, ...

Луда съм, вярвай ми, луда съм.
Полудяла от весели мисли.
И щастлива подскачам
в реалния сън
на жмичка играя си с всички. ...

Понякога и аз така,
тъй-както есенната шума,
ми идва да се съблека
преди да пропищи куршума.
Друг път - да облека листя ...

Успях да полетя.
Пространството пред мене бе безкрайно.
Летях с птиците и пеперудите,
облаците спирка ми бяха.
Успях и да поплувам, ...

Измислих те. Сега те нося
в себе си – като зрънце любов.
И те пазя – в сърцето си защо ли те посях?!
Измислих те. И дълго с пръсти
чертаех те по заскреженото стъкло. ...

Една година някак пак измина
а ние все така забързани изпускаме мига,
и вече не успяваме дори да се зарадваме
на малките, но истински неща.
Не виждаме красивото във сянката, ...

Търсих. Вярвах. Мечтах. Бягах. Крих се. Плаках, но пак се връщам там при тебе. Търсих ден и нощ любов, вървях по неизвестни пътища и се запознавах със различни, странни хора. Мечтаех да намеря онзи един, който ще ме накара да чувствам най-малките неща. Който ще бъде винаги до мен. Бягах и се крих от ...

Aз съм другата! Не мога да бъда тази!
Аз нося свобода и обреченост,
робство и копнеж!
Аз съм светлина и терзание,
бъдеще и свършеност! ...

Крадяхме от времето
и всяка секунда бе ден,
а минутите години.
И остаряхме заедно,
слети един в друг, ...

Лоре, ти си страшна мадама!
Но какво ще правим със Ана?
Кажи ми как да я мана?
Баща ù е ВИП охрана.
Станах аз от кревата. ...

Аз мога цяла нощ да се взирам във луната
и да оплаквам птиците безкрили.
Аз мога тъжнолика да посрещам и зората
и да мечтая за небесни пеперуди.
Аз мога без да спя да сънувам твоя лик ...

Така се втурнах
всичко мое да ти давам!
Не знаех, че от даването ми
така боли.
Трънени пътеки ...

Мълчи! Спести ми тези думи тежки -
стрели отровни на недоизречена омраза.
Един живец остана в съдбините ни човешки -
ЛЮБОВ!
Позволи ми, моля те, поне нея да опазя! ...

Кажи ми, страннико, откраднал моя ден
и завладял спокойните ми мисли:
Орисница ли прати те при мен?
Или сама успях да те измисля?
Създадох те от палещата страст ...

Дойде време и аз да украся коледната си елхичка и винаги, когато правех това, си мислех за желанията, които ме обземаха през всяка предстояща Коледа. В момента обаче установих, че нямам нито едно такова...
Вадех и разопаковах грижливо играчките и ги оглеждах. Колко Коледи изживяха и с всяка една се ...

Като илюзия... Мина
капка дъжд по синьото стъкло...
и остави тиха... диря...
Страхът я зави със листо...
Преплете се мракът... в дъгата ...

Мрачна зимна картина –
малък парк с голи дървета,
тъмна нощ посред зима
и никой в тъмното не крета.
Свиреп вятър нищото брули ...

Кой ден сме и кой месец?
Загубих толкова време в мислене за нас...
Защото това сме аз и ти, и всички хора...
и не знам защо не мога да спра да те гледам...
Не знам и защо нещата не се получиха... ...

DANIEL AVDALA: arrangement, sound, vocals.
"За кой ли път броя до пет, очи отварям ти още си тук
ти с мен мечтай, бъди със мен, защо ли този миг не спре..."

Клетвата, която е обвързана с лъжи,
най-съкровени и жизненоважни,
измами, скрити във треперещи очи,
подкрепяна е общо във миража.
Заблудата за тихия, новороден живот, ...

Умирах, когато страхът ме изяждаше,
в тъмната празна нощ,
умирах, когато гръм удареше
и разкъсваше мрака със мощ.
Умирах, когато очи ме преследваха, ...