Очите ми са все загледани в небето
и все със птиците летят и реят се
във синьото и толкова безбрежно
на волното туптене на сърцето.
Със слънцето във утрото надбягвам се, ...

На следващите!
(Последно сбогом, мой дом!
По истински случай.)
Кой ли ще живее тук, когато аз си отида?
Кой ли ще спи в моята стая? ...

Тя среща утрото с надежда, че ще я похвали
за първото кафе, а Той я гледа с поглед ироничен.
Подава му закуската, а Той цигара пали,
вторачен в изгрева, ще кажеш, че е някакво момиче...
След туй, залисана в приготвянето на децата, ...

Обсебване
Вървя по тротоара
на мислите ти.
Помниш ли.?
Вървя - не мога ...

НЕИЗПРАТЕНОТО ПИСМО
Докато изчаквах приятеля си да се облече, за да излезем на разходка из града, намерих върху бюрото му едно недовършено писмо. В него пишеше следното:
"И понеже не можем да бъдем заедно сега, скъпа, пиша ти това писмо и мисля за теб. Отчаян съм, че в този красив зимен ден не можем ...

ДУША ЗА ПРОЗОРЦИ
Никола потропваше от време на време и поглеждаше часовника на телефона си. Скоро щяха да тръгнат като всеки ден. Току вдигаше глава и обгръщаше с поглед прозорците на последния етаж на съседния блок. Там живееше. А те – прозорците, го гледаха отвисоко, но не високомерно, а много тъж ...

За едни чорапи
Нямаше да има чорапи,
ако нямаше крака.
Ако стъпалата бяха лапи,
трябваше да е така. ...

Блъскат се думите,
хукват, потичат -
сипей по стръмното,
крясък и тичане,
лоша поличба, ...

''Прощална Целувка''
Нощ...
Луна...
Море...
И сенки две... ...

Селото е намокрено, аз съм тъжна. Тъжна и безпомощна. И ме боли... боли. Казвам добро утро на хората от други планети. Тях ги поздравявам вече, те ми отговарят. Моля им се... Моля им се за помощ. Безсилна в самотата си, те ми изпращат знак. „Няма да дочакам” – им отговарям аз – „Не се чувствам добре ...

Забрадките,
забрадките от черен креп
засенчиха небето лятно.
Потекоха къпинено зад хълма,
прибулиха асмите, ...

Близките на покойника си тръгнаха преди малко. Бяха само двама – жената му и негов приятел. Аз стоях отстрани и наблюдавах кратката погребална церемония. Гробището отдавна е препълнено и се налага да изравят мъртвите от гробовете им, че да погребват там други.
Нещата вървяха към лошо още през далечн ...

Ha бившия
Докъде ще стигна аз ли, в самотата си?
До кухнята? До ножа...? До безвремието!
Не. Не бих, не бих полазила в краката ти!
До мен ще крачи тя - не ти, безвернико, ...

Не мога да спра да се вглеждам в очите ти!
Тръпнеща питам се дали ще се случи.
Не сега, във далечното „някога”...
Да лежа на гърдите ти,
задъхана да ги вкусвам. ...

Любота не е просто заблуда,
да се лутаме с този мираж,
да живеем със друг и със друга...
да рисуваме този пейзаж...
А защо ли тъй силно обичали, ...

Когато отвори очи, навън всичко беше различно. Нямаше ги потрошените сгради, нямаше го резкия, плашещо бумтящ шум от взривове и срутвания. Нямаше го чувството на смазаност. На безнадежност. Нямаше робство. Нямаше самота.
***
Днес е вчера. Вчера е днес.
Часовете се нижат подлудяващо бавно. Непрестанн ...

Там, където e сферата на Любовта, сълзите изтичаха в своя млечен път,а под нея, се процеждаха и се променяха в извиращи водопади, от изгрели спомени, които се изливаха бавно... И любовта ми е някъде там... Цялата покрай теб, пада между захапката на очите ти... Гали те, като пауново перо, по изгубена ...

С благодарности на друга откровенка - rumpel (Румяна Пелова) за стиха ù...
"И разбирам - така изведнъж -
че и в душата ми е валяло."
Дали има чадър за душата?
Ще го разперя над твоята първо. ...

Утре си тръгвай!
Ще бъда за теб минало.
Ти ще си спомен...
Извън всякаква болка.
Няма прегради. ...

Зазиждам демони в очите си.
Пропъждам хулите от кея.
Изкопчвам се от хиляди немилости,
с криле на дявол песен вея.
Звезди небето ми броят - ...

Щом гушна тялото ти с ръце,
чувствам истински живота.
Ако само остане моето сърце,
подарявам тялото си на смъртта.
Моля ти се, давай ми живот. ...

На разходка
Вчера на разходка бях
с мойта дъщеря,
хванали се за ръце,
се наслаждавахме на ...

Приятелите могат да те предадат,
приятелите могат да те огорчат,
те могат да те разплачат
и лицемерно след тебе да се влачат.
Затова мой приятел верен си остава ...

Български народе скромен,
като Сизиф с товар огромен
десетки векове вървиш
и все нагоре се стремиш.
Там, нейде горе, сред мъглите ...

Танцът на Пеперудата®
Все още нося пеперудена душа,
все още във очите ми се къпе синьото,
ефирно нося се в безкрайността
и се опивам от страстта на виното. ...

Погледни в нечии
любящи очи:
прекрасния свят,
целия космос,
звезди и планети... ...

Художникът Франц държеше огромна стая, под наем, в приземния етаж на стара и величествена кооперация, строена някъде по средата на миналия век. Беше завършил художествената гимназия с пълно отличие и малко преди изпита за Академията си счупи дясната ръка. Дълго време беше в гипс. На следващата годин ...

Никога вече
няма да сме заедно двете.
Никога - толкова страшно звучи -
много далече си ти.
Но аз ще питам за теб цветята - ...

Отново съм сама сред пустошта от неми хора,
с наметала червени от безгрижно безразличие.
Клепачите ми съхнат. Буренясала умора
играе с инатливото ми тяло на привличане.
Захапала съм стръвно ножа между зъбите ...

Птици
Мъгла раздира синкав ден
и вятърът разклаща къщите.
Оказват се гнездата тленни,
разхвърляни в очи намръщени. ...

По пясъка пиша,
следи непознати оставям.
Мисля си -
как да забравя
това, за което мечтала съм. ...

До поискване
Не знам дали ще те дочакам,
тежи ми вече Вярата във "Ние",
злорадства и Съдбата ми на прага,
последен миг, преди да ме открие ...

Треперят дните в тишината -
в очакване на онзи миг,
когато ще реши Съдбата
велики ли ще бъдат нашите дни.
Ще се пречупят облаците в мрака, ...