В изповедалнята
1) Изповедта на една... Айфелова кула
- Ега ти, тоя къде ми се навира,
искал да ме черпи бира!
Оня го раздава много ''ларж'': ...

Да си стъпиш на краката...
Дрипльовците и сакатите,
скромните и тарикатите
отглеждат в себе си мечтата,
да си стъпят на краката! ...

Не съм лазурният вятър
на юнските ти нощи.
Аз съм тихият дъждец,
който събужда
есента. ...

Пред портите на времето
Сред времето и пътищата прашни,
пребродила света навред,
загубена в безстрашията досегашни,
реки прегазила безчет. ...

Като дете
пред замъглено огледало
поетът се опитва
да открие смисъла.
Толкова е трудно – ...

Гледан отдясно, си старец.
Грижите ти са толкова много,
че между гънките скриват клепачите.
Като стар морски лъв,
за последно излязъл на сушата, ...

Щом докосна в полусън ръцете ти мънички, сине,
разбирам защо съм родена в този свят чумав, проклет,
диво - нежни реки избуяват в очите, безименни
бликат, парят в гърдите ми свити, топят ледове.
Не съм фея, та в съня за любов да орисвам, ...

Слънцето така приятно гали моята коса.
Вятърът ме гали нежно...
Огънче в очите свети,
душата ми е като цвете.
Природата е майка мила. ...

Аз разделям този свят на добро и зло.
Аз съм подвластен на илюзиите на този свят.
Разделението на добро и зло е илюзия.
Аз си мисля, че нещо е зло, а то се оказва добро.
Аз си мисля, че нещо е добро, а то се оказва зло. ...

"... my dear, we're slowly dancing in a burning room."
Достигнала дъното, дъх си поемам
и пълня гърдите си с хлад и мъгла.
Какво съм раздала, че искам да взимам?
Кого приютих, за да търся правда? ...

Разхвърляна е поезията ми, също като гардероба
и на същия принцип –
понякога не мога да побера нищо вътре,
друг път нямам какво да обличам...
а днес, когато това, което ми е давало смисъл, е станало безмислено, ...

Със тихи стъпки
до мен се приближи,
обгърна ме със аурата нежна,
погледнах те със влюбени очи,
животът ни за миг се промени. ...

За тебе плача всяка нощ,
думите ти са като остър нож.
Липсват ми целувките ти,
липсват ми прегръдките ти.
Върни се при мен, ...

Снощи те сънувах
и по теб бленувах,
подир тебе тичах
и в любов ти се вричах...
А на сутринта разбрах, ...

Нов живот е тя, смъртта,
знам си аз това,
че с края на една звезда
настъпва нейде пролетта.
Сред безмълвен гръм и светлини, ...

Такава странна, волна, непонятна,
неповторима, искрено усмихната загадка,
в която вятър спомени далечни гони,
в която глас на ангел
нежни звуци рони, ...

По здрач, когато тиха нощ заслиза
над хълмове, обвити в пелена,
шурчетата надпяват нощен вятър.
Ухае на постеля, сън и тишина.
Звездици трепкат, като струни, ...

Безименен, рисуваше слънца
по каменния гръб на тротоара.
Във своя свят - невидим за света,
почти дете в обвивката си стара.
Подхвърляха по някоя монета, ...

***
Слез,
слез много ниско.
Погледни
с очите на мравка: ...

РЕАЛНОТО И ИДЕАЛНОТО
Зимното слънце залива събудения град с меката си нетоплеща светлина. Врабчета са кацнали на тротоара и кълват трохички, разпилени от закусващите граждани. Други от тях са накацали по голите клони на тротоарните дървета и пощят с човчици настръхналата си перушина. Съседът Григор ...

Уж с някого си,
а не си.
Стечение и…
примиримост
към нещо, за ...

Как станах депутат
(или приключенията на маймуната Чико)
Над джунглата се стеле мараня. Голяма жега е още от сутринта. Само край езерото на крокодила Кочо има живот. Събуждам се и не мога да повярвам на очите си.
Никаква джунгла няма наоколо. Вместо езерото на Кочо, има голяма кална локва на площада ...

Навън отново е пролет. Светът се събужда, пречистен от дълбоки снегове и проливни дъждове. И като че животът изглежда “по-хубав”, “по-мъдър”. Аз вървя по лъкатушещи пътеки, поръсена от снежния цвят на дърветата, взирам се в дълбокото синьо небе и с пълни гърди вдишвам от благоуханния въздух, за да у ...

ЦАРИЦА СТЕФКА БЪЛГАРСКА
Току-що се събудих. Станах, направих си кафе, пуших като луда, нали нямам работа, какво друго да правя. Навънка е студено, вътре е студено, в душата ми е лед. Настроението адски гадно. Лекарите биха казали депресия, аз - бездействие. И така, докато се мотах час-два из стаята ...

Очите ми не помнят изгреви,
макар горяли в слънчеви огньове.
Очите ми, разпръскани, безизразни,
все не дочакват сутрешна отрова.
Очите ми, затрупани от пясъци, ...

Как блещука градът отвисоко...
Сякаш небето отгоре паднало.
Всички лампи се смеят дълбоко
на нощта, във разгара ù.
И колко радост в тъжната вечер ...

По спиралите
на кожата ти
прелиствам
страниците
от падащи ...

Ще се срещнем някой ден в ада,
когато облаци в лазура не летят.
И ще се целуваме тогава,
докато телата ни горят.
Ще останем заедно вовеки, ...

Минутите са бременни с мълчание
и между нас пристъпват натежали.
Красиво и невинно отчаяние
огньове сини в мислите ни пали.
Протъркано от старост безразличие ...

Всеки е частица
от огромен пъзел.
Застани до мен,
аз ще съм до него.
Приеми с любов, ...

Чул ли си за любовта
на Сахара и Гоби?
Толкова се обичаха -
изгоряха един за друг!
И сега са пустини. ...

Не ме спирай, когато тръгна в неправилна посока.
Не ме спирай, когато правя грешки.
Не ме спирай, сама ще си науча урока.
Не ме спирай, колкото и да е тежко.
Не ме спирай, когато устремена тичам към провала. ...

Обичам те днес и само за малко,
докато са заспали очите ми.
Докато не съм станала бледа и слаба...
докато си заспал във ръцете ми.
Докато те прегръщам и не мисля за утре. ...

Ключът се завъртя в обратна посока и вратата се отвори навътре:
- Заповядай. - покани я Той
- Благодаря. Накъде? – попита Тя и се огледа в непознатата обстановка.
- Направо и после надясно. - посочи ù пътя.
Влезе в голяма стая с обширна спалня, шкафове и бюро. ...