Вървял ли си по моя път след мене,
когато ален залезът гори,
когато се прегръщат студовете
или когато утрото звъни
от тихия проблясък на росата? ...

Плетен хамак
от надежди
капан за души
Облаче тъжно
дъжд заваля ...

Един сезон обичах
Един сезон обичах Александър -
в сезона на последното спасение.
Налях пелин със дъх на кориандър,
горчив като напомняне за временност. ...

Попей ми песен за тогава,
когато ще утихне и кръвта...
Попей, не ме оставяй,
щом дойде време да заспя...
Вземи очите ми в сърцето си – ...

Много тъжна, много вярна Пенелопа,
разпръсни тъгата във сърцето.
Чуй, на портите ти странник хлопа.
Бризът носи вести от морето.
Повдигни печалните завеси, ...

Колко празноти останаха в мен? Бездънно безлюдни улици. Истинно илюзиите, вкопчени в силуета ми, ме убиха. Ярки са щрихите на страха. Бледо рисуват моите очертания. Гледам към себе си, неспособна да ги видя. Но смелостта ми днес е така безпредметна. Нямаш нужда от нея, нито потребност от мен.
А те ч ...

х х х
Аз няма да замръзна на пусия,
за да те отстрелям
посред развилняла зима.
Просто в сънищата ти ще скрия ...

Ernestine Northover - Hold You In My Smile
Sweet moment, stay with me,
and pray do not flee so soon,
Let me enjoy the bliss of that
first kiss beneath the moon. ...

В блясъка на Слънцето съм, момче,
и не желая да се върна обратно.
Изгубил си пътеката към мене?
Като ти дадох ключ
защо не го опази? ...

XI
Така се бях захласнал с този Доброслав, че когато вдигнах глава от житието му, разбрах, че бай ти Ганя вече бил привършил с подготовката на парламентарните избори. Дали да не ида гласа да си пусна? Ама за кого ли? Та то като ги погледнеш как са се изтипосали - кого да избереш да се не начудиш! А, ...

Каквото и да пиша, вижда се –
във всяко изречение си ти!
Писалката и листът ненавиждат ме!
Омръзна им да пиша през сълзи...
Изсъхвам заедно с есенните рози. ...

Всяка сутрин започвам да те обичам отново.
Чувам, мърмориш си нещо, дърпаш косата ми, чакаш да се обърна към тебе.
Аз отварям очи, протягам се лениво и… те виждам. Кратък миг, в който погледите ни се срещат и после твоят вик разцепва светлината.
Всяка сутрин ти се раждаш за пореден път със крясък, щ ...

Вече му казах ,,Обичам те!”. От доста време се питам дали е така. И знаеш ли, всеки път, щом се запитам, отговорът е ,,ДА! Обичам го!”
Обичам го, когато се радва на странностите ми. Обичам го, когато ми обяснява нещо и вижда, че го разбирам. Обичам го! Обичам го! Обичам очите му, косата му, ръцете м ...

Крепост
Стените се рушат
и ти се открива този нов свят.
На прах се разпиляват,
но всичко е в този сив цвят. ...

Отлита лято весело и диво,
изпълнено със танци и игри,
събираме се всички в двора,
а там училищен звънец звъни!
Отново е Септември, пак 15-ти, ...

ПОРТРЕТИ
1.
СТЕФАН
МИХАЛЕВ
ФУРНАДЖИЕВ ...

Вълна се разбива в моята младост
и с пръски студени докосва плътта.
Вървя по ръба и не искам да зная
защо покрай мене върти се света.
Изгубих ли всичко? От себе си дадох ли? ...

Свещено да бъде името ти!
Г.Ф. Стоилов (gfstoilov) и Донко Найденов (donkooooo)
1.
1599г.
Тристан се беше облегнал на решетката и гледаше към залеза. Килията му се намираше на върха на кулата и от нея се виждаше цялата долина. Нощта се спускаше меко и долу вече палеха факлите, а стражите се сменяха ...

Малките момичета често мечтаят
за замъци, принцове в златни одежди.
Сънуват карети, измислят си края,
на него възлагат свойте надежди.
Но принцът се скрива в първите бръчки ...

Още час
и зората ще разпръсне
сипкавия мрак,
слънчеви лъчи
ще обагрят утрото във цвят, ...

На твоето рамо снощи заспах -
топло, реално.
Звезди не броих –
сама бях звезда
и жаждата ти изпих – ...

Сълзи от радост и смях
(Втора част)
Промяна в работата ми.Семейството на сеньората ми най-накрая разбраха, че с милостинята за месеца не става и че могат да ме загубят. Решението не е в тяхна загуба, но и това ме устройва. Оставам свободна следобедите и веднага влизам в нови къщи, за по три часа на ...

Красива си
Красива си... във мислите те виждам
запомнил съм любимите черти
на времето понякога завиждам
че те докосва само... и не го боли ...

Ти ни говориш
от самото начало,
но ние не чуваме
и Те упрекваме, че мълчиш.
Ти се разкриваш във всичко, ...

Скоро гроба ти не съм преляла, мамо.
Не съм ти носила любимото ти цвете.
При тебе идвам в мислите си само
и там щастливи срещаме се двете.
Целувам с обич топлите ти длани. ...

Сред тъмните му дебри съм замръкнал
в лиани, коренища и треви.
Угаснали са поривите дръзки,
снагата, уморена, се преви.
А мечът ми, просичал сто пътеки, ...

И думите ми идват все по-чужди,
и трудно песните ми се редят.
Навярно уморените ми чувства
са тръгнали по неизвестен път.
Пристигат изгревите като неми ...

Ще откъсна цвете за теб, ще направя пътека,
по която да минеш с мен; ей така - за утеха -
ще направя венец, той ще бъде за тебе,
ще ушия с конец твойто име на него,
ще раздам на света хиляди чувства, ...

Чаках те.
Часовникът бавно
отмерваше времето,
в което те няма.
Чаках те. ...