Всяка година зимата се изкатерва на Попов дял и се сурва долу, в селото. Засипва го с рехав сняг, който заглушава звънците на джамалите, а после сковава реката, за радост на младите булки, които по Йорданов ден, на Топеница, се отървават само с леко напръскване с вода от кумовете, преди да опънат со ...

Състезанието завърши. Никой не беше бит. Всеки беше със своята индивидуалност. Прякорите са си прякори, хората са си хора. Но те оставяха печата на своето време, където живееха. Людете щяха да ги запомнят с прякорите им. Времето беше такова, че всичко се знаеше в града, а и всички се познаваха. Колк ...

Сякаш хиляди кинжали,
пронизвайки, тялото приковали.
За черна стена от сълзи,
за душа, в която болка цари.
Тел обтегната бележи грехове. ...

Тази палава нощ днес побягна без дрехи,
украсена с Луна и безбройни звезди,
и разнесе гласа си навред с топло ехо,
и прошепна усмихнато: “Чуй, не лягай да спиш!”
А звездите се смееха със гласа на девойка ...

Какво ли значи тука някаква измама?
Победителите взимат незаслужена награда,
за победените справедливостта я няма.
Наказание какво ще подобава за измяната,
щом за нея плаща този, който страда? ...

Хвърчило
Там горе в синьото небе
лети красиво, шарено хвърчило
и на невинно мъничко дете
съкровеното желание е скрило. ...

Есенният дъжд бавно ме натъжава
и кара любовта ми към теб да бъде леко разпиляна.
Разпиляна като есенни листа,
за да бъде леко шарена във сивостта на пепелта.
Сивостта ù кара ме да бъда още по-тъжна ...

По-силна съм от онзи камък,
който е зазидан във стената.
По-стабилна съм от пламък,
който се люлее в тъмнината.
По-висока съм от небесата, ...

Забравен във прахта
на някой древен скрин,
животът ни е книга с
празни пожълтели листи.
За човешката ръка ...

След дълъг път достигнах до ръба
и само мъртва мога да си тръгна,
секундите последни тихо ще броя
и ще намигна на страха прегърбен,
че много скоро вече няма да боли ...

Какъв е смисълът да пишеш за някого,
когато той не оценява това?!
Какъв е смисълът да му казваш: "Обичам те",
когато и той не те кара да се чувстваш така?!
Всичко е преходно - приеми го вече, ...

R.I.P. Стийв Лий 05.08.1963 - 05.10.2010
Един живот, една душа
Чаках през целия си живот,
за да направя Слънцето свое.
Зова, зова, шепна името ти ...

Трябва да си титан на мисълта, та да се сетиш да провериш и да видиш с очите си имотите на новобогаташите. Ама имали дувари! Ама пазванти не пускали и пиле да прехвръкне, ама кучето лаело, ама… всякакви „сериозни” причини се изтъкват, за да не види народът и най-вече данъчните стотиците сараи на хор ...

Поглеждаш ме със нежност и уплаха.
Какво ли нас отново днес ни чака?
Ще се прегърнем и целунем в утринта.
Ще се прегърнем и целунем на обяд.
Ще се прегърнем и целунем вечерта. ...

Разговор с Любовта
Очаквам те... записал съм си час
и искам днес със теб да поговорим
за времето... за хората... за нас
и за мечтите... дума ще отворим ...

Вдъхновено от един разговор за вятъра,
(проведен с Харпия)
който така и не стигна своя край... :)
Един ден нощта ще припадне!
Светът устрашèн ще извика, ...

Обичах те... напразно,
всичко разпиля.
От любовта побягна,
грехът те завладя.
От мене ще избягаш, ...

Дали наивно e да вярвам,
че има те още?
Премина през мен като вихър
и само облак прах остана
да ми напомня, че будувам. ...

ЮБИЛЕЙ
Петдесет години край мен отлетяха.
Те чакат с радост този юбилей.
Тясна за приятели е моята стряха.
Напук на всичко, пак ми се живей. ...

Палиш цигара. Нали ги отказа?
Остави я на масата! Хей, погледни ме!
Преди малко започна нещо да казваш...
Някаква мисъл... Добре, довърши я!
Май ти е трудно... Давай, готова съм! ...

И точно тогава всичко се срина... невярваща седях и гледах, а сълзите не спираха да се изсипват една след друга. Той, човекът, когото обичах толкова много, този, когото смятах за най-близък, точно той ме отблъсна. Не мога да опиша каква болка изпитах при думите му. Загубих го. И всичко се повтаря от ...

- Хър... фиау... хър... фиау... - тихичко похъркваше Но Щен Вълк.
- Хър мър... фиу фиу... хър мър... фиу фиу... - също толкова сладко му пригласяше Ко Та Рак.
Изведнъж ярка светлина нахлу през прозореца на спалното.
- Ммм - недоволно покри очите си с лапа вълкът. - Каква е тази светлина?!
- Това е с ...

Страх
Mалкото човече
опита от отровния свят вече.
Горчив бе той
и не носеше покой… ...

Денят започна мрачно и тежина възседна гърдите ù, карайки сърцето ù да се чувства като в капан. Слънцето се бе скрило зад мрачната стена на гъстите пухени облаци, които дори не бяха оформили красиви формички, на които да се радва. Всичко беше мрачно и сиво, а уж пролетта бе настъпила в близките дни. ...

Аз и ти
Ти искаш да ме държиш настрана от своите проблеми,
но те едва ли от моите са по-големи...
Не ме предпазвай, няма от какво,
не си задавай ти въпроса какво ще стане утре и защо? ...

Ти знаеш ли, че вече си ненужен,
не си приятел и любовник днес не си.
Изборът ми не е труден,
новият е по-добър и лесно ще те замени.
За теб не бях каквото ти за мене, ...

Пристигнах за теб и ето ме Светла
набелязах си върха и докоснах любовта
нарекох се днес да ти бъда принцеса
за теб се върнах от далечни времена
Измислих се за теб и ето ме Твоя ...

“Ние сме родени, за да живеем
съществено: нашето общество е
свод от камъни, който бе се срутил,
ако единият не поддържаше другия.“
Сенека ...

Господин Широки Пръсти беше собственикът на местната страноприемница. Казваше се Широки Пръсти, защото беше доста щедър понякога. Щедър беше, когато разреждаше скришно виното с вода. Не се скъпеше на водата.
Мястото бе закътано, приятно. Някой заблуден пътник ще се дотътри уморено до вратата, ще вле ...