Отново искаше да ù каже толкова много неща, но езикът беше закован зад зъбите и не успяваше да поеме по своят път. Тази сутрин не успя да ù каже колко е красива, колко сини са очите ù, колко много я обича, колко много му липсват нощите, които понякога прекарваха заедно. Зъбите бяха залепени като със ...

Откакто се родих:
Животът ми се случава!
В слънчеви лъчи
с блеснали очи
играя на игри, ...

Ти и твоето дете - хармония и цялост!
Но майката е друга, не аз - за жалост...
Или за успокоение?!
Всъщност има ли значение?!
Щом не любовниците (както знаем, твоя слабост!), ...

Звезди милиони,
зная на небето, че има...
А ти една си
единствена за мене...
Но от милиони по-ценна на света. ...

Как е устроен моят свят? Може ли ние - хората, да живеем в робство? Съществува ли пълна свобода? Тези въпроси вълнуват всички ни. А как ще си отговорим на тях?
Робството задължава обикновеният гражданин да се подчинява на по-силния, на по-мощния, на по-властния. То определя много задължения, но не д ...

Помниш ли, когат на двора,
там, до кичестата роза,
в думи сладки ме облече
и в любов ми се обрече.
Сладък беше разговора, ...

Пак вали…
А исках да препускам
с вятъра във слънчев ден.
Пак вали…
А исках да съм слънчев лъч, ...

Блян, мечта... надежда,
мотив за нов живот или порок?
Омаен аромат на пролет,
забулен в сивота от неизвестност.
Да дишам аз, отново призоваваш ти, ...

Щом намерих тебе и слънцето,
красивата луна
и най-блестящата звезда,
разбрах,
любовта е част от света. ...

Най-дългите четири минути и четиридесет и пет секунди бяха, докато наблюдавах как животът си отива от там, където още не е започнал.
4:45…колкото времетраенето на повече песни…
4:45…цял живот, събран в този откъс от времето. И край. Моля, следващата песен... и да е по-весела.
Често си задавам въпрос ...

Закъсня!
И недей
мен поставя на тясно.
Бъди вятърът, който
сам ...

Коя си ти, защо си с мен,
защо ме лъга всеки ден.
Любовта ми ти забрави,
в спомени ме изостави.
За теб се молих всяка нощ, ...

Ще изпусна последния влак,
сам не знам, ти въобще не ме питай,
ще отпием по глътка коняк
и каквото е писано считай.
Ще посрщнем топлия лъч, ...

Тихомълком изплувам в прегръдката чужда
и по другите устни неизменно горя,
в нейното тяло сякаш своите корени пуснах,
в непознато докосване моите длани болят.
В нейния поглед като люляков дъжд акостирах, ...

една дума
все към теб се втурва
плъзва се
до твоите устни застива
в очакване да я повториш ...

И нека ме упрекват във предателство,
и нека ми свалят короната,
нека ми вземат жезъла, сиятелството,
нека от Лемнос съм прогонена.
И нека бъда провалила се, ...

Аз не съм моето тяло, аз съм ученик на моето тяло.
Аз не съм моите очи, аз съм ученик на моите очи.
Нека моите очи да виждат.
Аз не съм син на майка си, аз съм ученик на майка си.
А не съм син на баща си, аз съм ученик на баща си. ...

Ще събера сълзите
на луната
във чаша от планински
светлосин кристал
и ще изпия глътка ...

Луната в резенче от портокал
кълбо от светлина премята.
Зад комини и бензинни пари
градът задавен се прокашля.
Паважът е изтръпнал. И дърветата ...

Загубихме и малкото човечностзаради ценности, погрешно разгадани,продадохме души за цяла вечностза шепа грехове неоправдани.
Наведохме глави пред нови идоли,маскирани от слоеве преструвки.Отпаднаха и малкото ни скрупулиза чифт модерни лачени обувки.
Събуждане, заспиване, а между тях -
частици от жив ...

Играем си на Щастливи -
за да запълним своите Мечти...
За да изкупим Всичките си грешки и
да отмием цялата Вина по изгубеното минало...
Играем си на Щастливи за пред Света - ...

Рисувах всеки мъж във живота си
и с рисунките той внезапно изчезваше.
А след туй, във дни и във нощи,
в ума ми ме дълго преследваше.
Рисувах мъжете в живота си. ...

Нощта се изплъзва
между сънищата ни
недосънувани
и недолюбени
от изгрева ...

БОГАТ–БЕДЕН
Вечерят, в тишина обвити,
в луксозен дом със много стил и красота.
Щастливи ли са? Като не могат да си преброят парите,
но няма глъчка на деца. ...

Не говори...
Мълчи!
Не искам думи лъжовни...
Не ме поглеждай...
Спри! ...

Видях очите ти да ме докосват
през парещи емоции от вятър...
Дали не трябваше да ме напускаш,
когато в мен изгуби вяра?
Видях сърцето ти да се усмихва, ...

Обличам се и ставам друга. Не зная коя съм. Лицето ми е грим. И душата ми. Не се познавам. Поглеждам чужди очи в огледалото. Участвам в пиеса.
Теб те има. Виждам те. Не гледам. Но си тук. Щастлива си. Усмихваш се. А аз дали се усмихвам? Не знам. Не усещам. Не съм аз. И съм аз. Коя съм? Тук ли съм?
Г ...

Денят изпълнен бе със радост,
кораб напускаше пристана нов.
Градът със своята младост,
изпълваше въздуха с любов.
Една жена встрани стоеше, ...

Дойдох при теб, крадяща от дъха ти,
изпила сто текили от лъжи.
Изтрих се бързо с гумичка в съня ти,
но в кожата ти впих черти.
Дойдох при теб в самотната ти вечер ...

все чакам нещо да започне.
какво? и аз сама не зная.
навярно някоя пророчица
би ми помогнала в гадаенето.
навярно също като тебе ...

Пет цвята, десетина клонки, ваза - разните нюанси на копринена дъга...
Няколко си свята, символи и остарели правила...
Лесно тъй реди ли се животът, както майсторът изкусен прави икебана?
... и поглеждам в овехтялото си шкафче - там се гонят старите мечти...
За миг отвръщам поглед и обърсвам своите ...