Дъжд. Живителен дъжд. Капки върху визьора на шлема. Шумът му заглушава вятъра. Мокра земя. Локви навсякъде. Ускорение. Силен звук на двигателя. Адреналин. Бърз пулс в главата. Птица в полет високо над земята. Остър завой. Рязък писък на спирачки. Простреляна птица пада. Твърдата земя лети срещу нея. ...

Ези ли съм- тура ли съм… пара ли съм?!
Ярост… в елегична нота-
„Чувствам се, като банкнота!”
Тъй продаван и обслужен,
ме разменят… до ненужен. ...

Мечтаех си блажено, подир пладне -
хем в унес благ, хем с творческа нагласа,
но ето, че преди нощта да падне,
яви се Тя, а с Нея и Пегаса!
Дойде ми голичика, дори без риза – ...

В краката ми се гонят влажни кестени
В краката ми се гонят влажни кестени,
разпръснати дъждовно по паважа
под пръските на гуми мокро-есенни
и трескави чадърени виражи. ...

Ако си задавате този въпрос, най-вероятно сте жена. Жена, прехвърлила своите златни двадесет. Ако ме попитате защо мисля така, ще ви отговоря по следния начин:
- За мъжете всички ние сме курви...
Да, независимо дали си стоите вкъщи и гладите прането, дали сте работохоличка и преследвате кариера, или ...

Сънувах, че съм в пустиня съвсем сама.
Търсих любов и закрила.
Търсих щастие, но намерих сълзи.
Ах, как исках ти да си моята любов и закрила.
Ах, как исках щастието да бъдеш ти. ...

Нека тост да вдигнем, mi amore...
Стъклената чаша пълна е догоре
и вино червено весело блещука,
нека тост да вдигнем, mi amore,
за теб, за мен, за нашата сполука. ...

Казват, че е страшна каша
в здравната система наша,
но е разрешим проблема:
както сменят се министри,
скоро в здравната система ...

Не Ви ли писна
от измами,
от неправди
и нагли лъжи
и колко още ...

Един отряд по пътя към мечтите
Блести в тъмнината открит Оптимизъм,
посочвайки пътя към Блян и Мечта!
До него Инатът, с почти героизъм,
раздухва, пропита в заблуди мъгла! ...

/Преводът не е идеален, но се надявам поне да схванете основната идея. :)/
Asshole Father
I waited for you yesterday
I waited and missed the last train
I waited to say that I'd fallen in love with your way ...

С автобуса днес ти пратих
пълна чанта със храна:
от градината домати,
чесън, лук и тархана,
кашкавалец "Родопчанка", ...

Порочните мисли с човека
днес търгуват със свойта душа,
продават със хъс добродетел
на търг за преоценени неща.
Без страх за духовните ценности, ...

Желание
Копнея да я имам,
живея да я връщам,
милея да я видя,
отне ми я, сега кой ще прегръщам? ...

толкова изящни са
бели
а над тях
ритмично черни
притихнали ...

~&~* 10 октомвви 2010 г
НЕВЕН...
С крайчеца на дрехата си
Днес изписах...
В Път Любовен ...

Удари. Шутове. Викове.
- ОТВАРЯЙ, БЕ !
Отворих сънливите си очи и ги разтърках. Зачудих се какво става и дали просто не сънувам нещо. Ударите и виковете се повториха. Хвана ме шубе. Кой пък ще блъска така по вратата ми, какво искат от мен тия хора, бе?!
- ОТВАРЯЙ, ЕЙ, ИНАЧЕ ЩЕ ТИ ИЗКЪРТЯ СКАПАНАТА В ...

Жестока беше битката, приятелю!
Жестока беше битката със себе си.
Да превъзмогна свойта неувереност
и да разбудя стражата разглезена.
Тъй дълго ги оставих да бездействат, че ...

Разнежена трева под ходилата
огъва се и тайничко ги гали.
А утрото принудило сланата
килим искрящо-росен да постели.
(из "Бележки по салфетките")

Есен! Прасковата нежна пак е оголяла!
Посърнала, унила, чака зима бяла.
С пръсти вледенени вятърът я брули,
със саван мъглата сива я забули.
Примирено сякаш края си очаква, ...

***
Когато дойдеш утре,
отново няма да те чакам...
Сърцето ми, обаче,
неистово към тебе устремено, ...

Несправедливост
Душата ти скърби,
но ти мълчи, мълчи...
Несправедливост във живота ти винаги ще има,
не за двама, а за трима! ...

Прости, сърце - аз отново ти изневерих.
Раздадох те до край и всичките болки и лъжи простих.
А не трябваше - признай, не биваше отново да допусна
някой отнякъде с теб да си играй и за пореден път
до тебе да го пусна... ...

Есенна въздишка
отлитат листа и птици
сърцата им съжаляват

Беззвучен марш от натежало биене
е ритъмът на птичето сърце,
щом в майчино гнездо най-свидно свивано
заглъхне чуруликащо гласче.
Там в топлата ù гръд е посиняло, ...

Написана на : 2010-10-10 14:00:25
Отново е есен, октомври пъстрее,
защо ли дърветата ронят сълзи?
Природата още за тебе жалее,
а облак отровен слънцето скри. ...

Обесих те със въжената люлка,
с която играех си като дете.
Прости, Любов, но някак си се случи
и неумишлено живота ти отнех.
Със невинните си детски пръстчета ...

Съдба ли си, роман ли си?
Или пък кратък разказ,
написан на коляно.
Дали завършва с "край",
или пък със "начало"? ...

СТАРИЯТ СЕЛСКИ ДВОР 2
Широката поляна край букака беше същата. От векове огрявана през лятото от палещото слънце, тя беше вечно младата старица, с побелели през зимата коси. Дебелият зимен кожух все още стоеше непокътнат от ноември до първите дни на март, а после започваше да линее и за няколко дни ...

Прости ми, че на другия повярвах...
доверие тъй трудно се печели...
Прости, че него в нощите оплаквах...
забравила, че просто имам тебе!!!
Прости, че не повярвах на съдбата, ...

Над планината тъмен облак се провеси.
Мъглите пак разтелиха своите завеси.
И вятър ги подгони в клоните зелени,
където за почивка изглежда бяха спрени.
Слънцето заспало не се показа вече ...

Малкият Иисус
Преди хиляди години
във една прекрасна нощ,
под небесата тъмно сини
и под ярък звезден кош ...

Аз съм онази принцеса, която
потъна в забравата на старите дни.
Аз съм онази кучка, която
няма място в твойте мечти.
Аз съм онази, чиито коси ...

Следва продължение…
© Николай Пеняшки – Плашков