Очите ти - говорят вместо тебе,
когато ме погледнеш - пламък виждам в тях.
Страстта напира да излезне,
като лава от неугаснал вулкан.
Устните ти - леко се разтварят ...

... Една черница престаряла,
прозорец със перденце бяло,
една пътека сред цветята -
до болка скъпа и позната.
Чешма, запяла с глас кристален ...

Пътувам във влака...
До мене – семейство -
играят на карти...
Бащата мъдрува
над вестник с судоку ...

Слънцето вече беше адски напекло и затова усилих крачка, за да се добера по-бързо до колата. Представях си как се качвам в нея и пускам климатика, който ме докосва със спасително свеж полъх. Чак преглътнах стеклата се в устата ми слюнка на изкушение и натиснах по-силно крачката си - имах някакви сто ...

Какво старание на пръстите!
Последна спирка на трамвая
- угарки, стъпкани и мръсни…
Изтупва грешните им страсти,
поглежда някак си разсеяно, ...

Край поточе в гората с тебе си седим,
взираме се в небесата и звезди броим.
Поглеждам във водата - виждам - нашите лица,
ослушвам се - красива тишина,
долавям само ритъма на нашите сърца. ...

"Мълчи народа!"
Хр.Ботев
Българи!
Кой духът ви уби?
И кой поп Кръстьо ...

Знаеш ли какво е любовта?
Това е, когато те докосвам, да изпитваш наслада,
когато ти говоря не просто да ме слушаш, а да довършваш думите ми,
не просто да се държим за ръце, а да мечтаем заедно,
любовта е, когато само с поглед можеш да кажеш, че те обичам, ...

Смеем се!
Седим срещуположни
и се смеем.
В лимонената стая топло ни е
и се смеем. ...

-Страх ме е,
аз не мога да стигна там, където летиш.
-Не е нужно,
просто ме гледай с любов, за да не падна.
Аз съм твоята питомна птица. ...

Тъжно Синьо
В погледа ти син бунтуват се вълни.
В очите ти - сияние, звезди...
Достатъчни ми са да оцелея,
не с въздух, а с мечтата да живея. ...

Ще те чакам до края на дните
Ще те чакам до края на дните:
най-смирена ще бъда в рода.
Ще запазя чисти нощвите –
да отблъснат злото в дома. ...

Бях започнала да се унасям в сън, когато някой зазвъня настойчиво на вратата. Отворих очи и се надигнах рязко. Гипсираният ми крак се фрасна в страничната табла на леглото и коляното ми изстреля нов залп болка. През стиснатите ми зъби се процеди протяжен стон. Аз някак си успях да го прекъсна, после ...

Е, и?
И какво,
че моите песни вече не кацат
по бузките
на още невкусени вишни? ...

Не знам кой или какво съм,
но на тебе се обричам.
В нощта прекрасна,
под зоркия поглед на сребристата Луна,
на теб се оставям. ...

Най-накрая дойде денят
Лодката потъваше всеки път, когато се качвах на нея,
от тези безкрайни и напразни опити щях да полудея,
но да се откажа и дума да не ставаше,
лодката тук до мене си оставаше. ...

Приятелството е един безизходен и незлонамерен диспут на приятна тема. И все пак щом се открие отговорът на зададения въпрос... Диспутът е закрит.

Морето е разплиснало в нега
вълните си от лава изумрудена,
а дъното във тюркоазен хлад отмерва
затихналия пулс на вятъра учуден.
Слънчевата роза в огнено цъфти, ...

-Спри! - извика Джак с цяло гърло. Жрецът бавно се обърна и го погледна.
-Кой си ти?
- Аз съм избраният! - извика Джак.
- И какво от това? – жрецът замахна с кинжала.
-Не е девица! - ножът спря на сантиметри от сърцето на Ники! ...

Празна стая със безброй стени
и няма никъде врата...
Стоя заключен, изоставен,
сам със свойта самота...
Прозорци хиляди... безчет... ...

Душата ми е празна и умираща.
И само виното налято
Е от лъчи ято.
Като изтрезнея, съм пак себе си презираща...

Защо? Защо трябваше да стигаме до онази част от приказката, в която красивият принц заминава надалеч и оставя принцесата сама? Но в приказката той се връща и те заживяват щастливо! А ти ще се върнеш ли? Не!
Само ако можех да върна времето назад, колко неща бих променила... Пфф... Що за глупости гово ...

Беше неприятно изненадана от този пулс по отдавна правата диаграма. От месеци лежеше в онзи щастлив покой, който ú носеше безчувствието. Разтапяше между устните си вкуса на поредното преживяно умиране и бе притаила дъх, преди влюбеният аромат на последващо прераждане да даде нов тласък на живот в пр ...

Две бадемови красиви очи,
разярен вятър, низ от мечти
и бушуват те в светлата душа,
събрала и небе, и звезди, и луна.
Чезнат те и пак прииждат ...

Нищо не ми остана. Разбираш ли? Всичко ти дадох! Без дори да се замисля. Всичко! Сега съм странно празна - без теб, без половинката, която да ме прави цяла. Без днес и без утре. Без надежда. Без цел. Просто нищо... И затворена в изпразненото пространство на самотния ми свят, крещя. Крещя тихичко, бе ...

За тебе бях една прашинка щастие –
надеждата, която те изпълваше.
Но времето мечтите ни задраска,
разбърка всички фигури на пъзела.
Не може нищо вече да е същото. ...