САМОТНИ ДУШИ
Той бе в кома. Дълго беше сам.
Не чуваше, не виждаше. Затворен
в своя свят... за всички беше ням,
макар че дълго, дълго му говорех. ...

Ти ме докосваш -
аз се отдръпвам.
Ти ме обичаш -
аз тебе - не.
Целуваш ме нежно, ...

Ангел-хранител
Лично създадена от Бог, следствие на апогея в музата му,
ти си моят дар от него – руменият цвят, от щастие, по бузата му.
Моя пълна противоположност си, другият на моя отрицателен магнит,
надежда, раждаща възможност – идеал, в женска красота обвит. ...

Животът за тебе кълбо е от прежда -
затегнат, прорязващ, на възли богат.
И, както сърдито брат брат не поглежда,
ти прошки не даваш. Защо? - На инат!?
С безспирна ненавист се пак големееш, ...

От бяло облаче
нишка ще изтегля,
славеева песен
в нея ще втъка,
аромат от люляк ...

Колко пъти се влюбвах безумно
и си тръгвах с разбито сърце.
Два живота подарък да имах,
все ще губя във твойте очи!
Как се моля за миг да забравя ...

Той ме помни. Помни ме пленителна, но много малка, нервна, но прекалено свенлива, бурна, но по истински наивна. Когато му позволявах да измагьосва от сцената истина и обратното. Той ме помни в топла майска вечер и аз като нея - прокраднала се като полъх в живота му. Когато още друг беше и различен о ...

Поезията е огърлица от думи и мълчания.
Поезията е гейзер с индивидуална температура.
Поезията е пътуване към свободата.
Поезията се строи като къща - тухла по тухла.
Поезията се задавя от една излишна дума. ...

Добро утро, ангеле на младостта,
безценен дар на радостта,
плач блажен, след болка процеден,
момент за трима съкровен.
До късно спиш, богиньо на деня, ...

Умърлушени гълъби бавно ходят
по нажежените камъни в парка.
Във пресушени фонтани
се къпе следобедът жарък.
Над изгоряла трева ...

Ехото разстила се в главите ни -
като забравен звън на призрачни камбани.
Есенни събития измислени
си играят с нас и правят рани.
Дъжд пороен във сърцата ни, ...

кротна се
дълго отсъствие
в него
една полуусмивка
русолява ...

Салатка гнусна от рими,
липса на всякакъв смисъл;
олио няма, оцет също,
само гнили зеленчуци.
Наричат го после поезия. ...

Спомни си...
Чудя се какво би си спомнила
след десет отминали години,
ако се върнеш назад във времето.
Може би семейството си ...

Катедрала и галош
„По-добре да остаряваш като катедрала,
отколкото като галош.”
народна мъдрост
Словесна битка се е разгоряла ...

Ще ме търсиш в нощите си самотни, в нощите обзела те радостта.
Ще искаш да почувстваш допира на тялото ми, както тогава...
Ще се оглеждаш за моята усмивка, ще си спомняш всяко мое движение.
Ще искаш да те погледна с онзи поглед, който само аз умея.
Ще мечтаеш да целувката, с която така и не те дарих. ...

На стена, на ръката -
дори за миг не иска да спре.
Бавно часовникът тиктака -
отброява минути и часове.
Стъпките му всеки чува - ...

- Дар ми подари! -
помолих силно Бога.
Даде ми тъга.

Неизплакани сълзи
Конете флиртуват с дъжда...
Настръхвам. Тъй трепетно синьо е
в море, напращяло от ръж.
Конете събуждат години, ...

А беше хубаво в дните наши
и времето изчислено до минута дори.
Беше хубаво даже когато се плашех,
че си за последно и после... ще боли ли, боли.
Беше красиво - гората, листата, ...

Търсейки покоя
Завъртя се
всичко в кръгозора.
Там, в нощта беззвездна,
когато спяха всички хора. ...

Пак се срещаме.
Съдба...
Защо се случи?
След толкова години.
Закъсня. ...

Откъснете билка омайниче!
Откъде, ще ви каже сърцето ви.
Почакайте до пълнолуние,
нали от любовно безсъние страдате?
Изкъпете се в потока лунни лъчи! ...

Ако поискаш
Ако поискаш... може всичко да постигнеш,
да се докоснеш до любовта и мечтите...
в реалност да се превърнат дните,
да има само радост и щастие! ...

Уших си от усмивката небе,
не го поръбих с дрипави надежди.
Развързах погледа си да гребе
в небе, което истинско изглежда.
Превърнах облаците във гнезда, ...

Обичам те
Обичам те, дори когато теб те няма,
обичам те, когато ти ме мразиш,
да обичаш, значи да вярваш,
аз повярвах в теб така, както ...

Поглед и стихия
Погледът ти ме прегръща
Уханието ти ме обгръща
Нежността ти ме облива
Страста ти е магия ...

Войник без армия.
Легион от милиони клетки, въоръжени с енергия.
Пулсиращ лик на войствена безмилостност,
когато се изправям пред смъртта.
Сблъсъкът разтърсва света. ...

Съживи ме. Не оставяй да вехна,
като цвете във тъмно забравено.
Напои ме, и ми дай светлина
за дишане синьо-тинтявено.
Погледни ме. Все още съм твоята ...

Не е ли щастието егоизъм -
да сме обичани, доволни, сити,
без намек за най-малък катаклизъм
безоблачно да ни минават дните?
Щастливи сме, когато сме успяли, ...

Защо ме драскаш с тези цветове,
ръбати...
мрачни...
грубиянски?
Към теб аз тичам с перещи ръце ...

Понякога догонват ме
стаени мисли
надничат упорито в мен
преливат във очите
и така боли... ...

Докосвания, замъглени от тъмнината,
викове, изпълнени със страст,
устните забравят в миг тълпата
и разпалват огън вътре в нас…
Всичко вече без значение – ...

Невидима сила ме тласна към тебе...
И оглупях неразумна тогаз.
В яда си проклинах и стенех,
oт oгризките трупах запас.
Набрах си букет от иглика... ...

За тази любов живота си давам,
за тази любов срещу всички сама ще се боря.
За тази любов и луда, и грешница ставам,
за тази любов и с дявола ще се преборя.
За тебе сърцето си в огъня ще горя, ...

Нощта е тиха, луната свита на половина.
Небето празно е и пусто.
Мрак изпълва всичко в таз картина.
И вятърът вечерен пее свойта песен глухо.
Единствен лъч на светлина ...

СВЕТОФАР
Шареният светофар,
на пешеходците приятел стар -
щом светне във червено,
за преминаване е забранено! ...