Здравей, приветливо момче!
Как си? Как я караш?
Как е твоето звънче?
Още ли я мамиш...
че е единствената на света - ...

Обичам те.
Обичам те повече от вчера
и повече от онзи ден.
Обичам те повече от всеки друг ден!
И всички изминали дни. ...

По идея от книгата „Ловецът на хвърчила“ от Халед Хосейни.
„Има приказки, в които няма вълшебство. В тях се разказва за човешката болка, превърната в скръб.
Има приказки, в които всичко приказно е покрито от пустиня, така както пясък покрива сърцата, потърсили милостиво забравата в нея.
Има приказки ...

Кристалните ми пантофки
ти даде на друга.
А може би аз
ги бях взела назаем.
А те май дори ...

О, София!
Запей ти оназ песен прекрасна,
разказваща за девата и съдбата
ù ужасна.
Песен, проехтяла през вековете, ...

Детето с красивите черни очи
Тя живееше в един безкраен ад, виждаше всичко като в мъгла, движеше се като сянка и вече не усещаше нищо. Животът в нея беше угаснал, останала бе само една искрица, която ù даваше сили да пази спомена, който единствен осмисляше жалкото ù съществуване, тъй като всичко дру ...

Стремежът
да живееш УДОБНО
не е постижение
Мъдро решение
е да живееш СВОБОДНО ...

От три дена снегът не спира да вали. Бавно, на ситни лъскави снежинки. Трупа се пухкав и въздушен, като сребърен прашец. Целият град е потънал в тази бяла тишина. Изглежда по-чист от всякога. Едрият калдъръм на улиците е изчезнал, за да направи път на коловозите oт редките файтони-шейни, които минав ...

Болка пронизва ме в сърцето,
Ето, мрачно вече е лицето.
Защо така се разделихме?
Толкова чувства ние прикрихме.
Една надежда ни остава, дори ...

"Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме!"
Ти зададе въпросa защо съм оптимист, защо съм наивна. Сега ще ти отговоря. Но не очаквай логичен отговор, аз не съм логична. Не очаквай да е зрял, аз няма да порасна. Не очаквай да е последователен, хората рядко са праволине ...

Безсънието е гадна работа! Лежиш с поглед, забит в тавана, търсейки нещо, което надали ще откриеш там. Броиш овце, крави, бръмбари, абе, въобще всякакви гадинки, с надеждата, че ще заспиш най-накрая... но не става. Накрая, след безуспешните опити започваш да се замисляш за неща, за които е по-добре ...

Накъдето и да тръгна,
миналото пак ме гони!
Миналото не ще върна,
сърцето сълзи рони!
Не желая те до мене, ...

Сън
Сънувах, че умирам.
Беше лесно, бързо.
...
А животът красив е, ...

Леко притварям уморените си очи. В съзнанието ми изплува за пореден път твоят образ. Цялата настръхвам, сърцето ми се свива. Едвам вдигам отпуснатата си ръка и дърпам от горящата цигара. Не само дробовете, но и душата ми се изпълва с мрак. Отново виждам усмихнатото ти лице, вперил поглед в нея, жена ...

Котва си хвърлил.
Във мен!!!
Надолу ме теглиш! Към себе си.
Вечно да нося твоето бреме.
Котва си хвърлил. ...

Облаци, надвиснали над небосклона, кланят се,
като че мъртъв помен правят на забравени души.
Слънцето за миг натиска се връз тях, изпиващо
с лъчите жежки чашата с последното причастие.
И жужат пчели над цвят обагрен, даже изгорял, ...

Шепата горещи домати,
откъснати от знойната градина,
са натежали в ръката ми.
Вадичките от капки пот,
разтопен Млечен път, по кафявата ти кожа, ...

От срам и страх пред твоите критерии
Реших да пазя себе си във тайна
Обшивах се в заблудни тапицерии
В стремежа си към тебе всеотдайна
Копнежи и мечти - засекретени ...

Ужасно хубаво е да усещам как
с поглед-изумруд ме обладаваш,
горчиво-сладко тръпна от невинен грях,
космичното в една усмивка приземяваш.
Ръцете ти по мъжки грубо-нежни, ...

Научих мечтите си
да не се страхуват,
а да гонят светлосиньото небе.
Научих надеждата
да не ме предава, ...

Не се обиждай, мила ми Българийо,
но в теб аз не умея да живея.
Да съществувам, да умирам бавно -
да, мога. Но ще полудея.
Аз ще тъгувам, мила ми Родино, ...

Ще рисувам в дъжда подир теб
цветни сънища, бяла вода.
Ще играя на руска рулетка
с неспокойната своя съдба.
Ще измивам след себе си калните ...

Зловредните животни,
от най-различни марки,
(когато са зловредни),
за мене са хлебарки.
Мухите са хлебарки, ...

Незавръщане
Ще се усмихна... Тъжно се усмихвам...
Разсеяната пепел е в чинията...
Не ще се върна нежна и притихнала...
Във миналото няма да се крия... ...

Този кораб пътува нататък,
към най-синьото кътче земя,
дето няма билет за обратно,
а сред зима латинки цъфтят!
Там зората изгрява с усмивка, ...

Цял живот
любовта се е вихрела,
като господарка, в живота ми.
Непокорна
размахваше копието си. ...