Виждаш ли устните ù как движат се в тон?
Чувстваш ли кожата ù как слива се с теб?
Чуваш гласа ù със думи за фон:
„Аз съм безценна! Какъв етикет?”
Казваш, че искаш я – просто вземи я, ...

Обичам... мечтая за Рая!
Мразя... страхувам се от Ада!
Живота... отвеяно живея!
Смъртта... неизбежна ме чака!
Казват, че съм още млада, ...

Криза
Слепите вълци Господ ги храни.
Нар. мъдрост
В Европа, говори се, имало криза?!
Треперят банкерите в страх от банкрут. ...

Очите ти са сини кат' небето,
косите ти са като житен клас,
приличаш ми на ангелче, което
мечтае всеки ден и час.
Но своите мечти ти не издаваш, ...

Пулсира нямото мълчание
като гореща вена помежду ни
и гоня това вечно разстояние,
което живота ни разтърси.
И капчиците сълзи по лицето ми - ...

2.
ИГЛИКА НЕСТОРОВА
ВРАНЧЕВА
дете на любовта
жертва на любовта ...

Роден спомен
В залеза на моята зора
спомен се роди - красив и силен.
Без теб не бях сама.
Блясъкът в моите очи ...

"... какво е Човекът:
две дати на камъка - ето животът ни
с тире между тях - за пътека..."
Кольо Александров
Посвещавам на моя приятел. ...

сълзица нежност
отронва стон печален
дали е жива

Очите ти, по-сини и дълбоки от море,
пленяват и се давя в тях.
Усмивката ти извисява до безграничното небе,
а огънят ù ме превръща в прах.
Косите ти заключват в себе си лъчи, ...

Сгушвам се в миг откраднат от живота,
скривам го в опакото на деня,
скъп диамант ми е пратен от Бога,
риба ли съм - хванала своята блесна.
Не е късно все още, ако тръгна оттам, ...

Пожелах за теб звезда
Пожелах за теб звезда.
Направо от небосклона.
Да я поставя нежно
в твоята коса - ...

Неземно си прекрасна,
Родино наша, мила.
Свободно в тебе раснат
величие и сила!
И синьо е небето, ...

Ще си тръгна като утринна мъгла.
По устните ти скришом ще полепна
и винаги, когато си сама,
ще мога тихо да ти шепна.
А вечер ще съм твоята звезда. ...

Протягам ръка, но не достигам...
Поредната излетяла мечта,
поредният пропуснат шанс.
Дали ще имам нова възможност
и дали ще успея - не знам... ...

ЕСЕНЕН ДЪЖД
Пътят се вие през гората. Пред тях просветва отвореното пространство на голямата ливада към която са се запътили. Слънцето провира лъчи през клоните и светлината им трепка по осланените жълтооранжеви листа на буковете. Окапали вече листа шумолят в краката им. Спират до изворчето край гор ...

Докосвам те
Една съдба показа се в нощта
Любовта доплува до брега
Есента потрепна... отлетя
Огънят избухна в светлина ...

Побирах вятъра в лицето си,
поглъщах го, погалвах го с ръце
и с нежността на сърцето си
пращах го при тебе да се спре.
Попивах светлината на звездите, ...

* * *
Обичам те.
И толкова е простичко.
Преди
да срещна другия... ...

От днеска вече никоя ще бъда,
не ще измивам с сълзи твоето лице!
Достатъчно кривих и съкращавах пътя
на моите мечти, запитващи ме: Накъде?
От днес съм нова, непозната птица, ...

СЪДБА
В живота всеки има своята съдба!
Но тя не е един-единствен път...
Съдбата е - да избереш ти сам в света
по кой разклон да тръгнеш ти от този кръстопът... ...

ЖАБКА И ЩЪРКЕЛ
„Квак – квак – квак”
квака жабка пак.
„Трак – трак – трак”
трака щъркелът ни драг. ...

Ж Е Н А
Ти си отиде,
без да усетиш
колко много ми струва
да сподавя вика – ОСТАНИ! ...

Българите сме народ с многовековна история. Един от малкото народи в Европа, които трябва да се гордеем с това. Времето ни е поставяло в различни ситуации. От империята на Симеон до падането на България под Османско робство. От културно извисения българин до роба на времето. Днес все по-малко обръща ...

Вървял ли си по моя път след мене,
когато ален залезът гори,
когато се прегръщат студовете
или когато утрото звъни
от тихия проблясък на росата? ...

Плетен хамак
от надежди
капан за души
Облаче тъжно
дъжд заваля ...

Един сезон обичах
Един сезон обичах Александър -
в сезона на последното спасение.
Налях пелин със дъх на кориандър,
горчив като напомняне за временност. ...

Попей ми песен за тогава,
когато ще утихне и кръвта...
Попей, не ме оставяй,
щом дойде време да заспя...
Вземи очите ми в сърцето си – ...

Много тъжна, много вярна Пенелопа,
разпръсни тъгата във сърцето.
Чуй, на портите ти странник хлопа.
Бризът носи вести от морето.
Повдигни печалните завеси, ...

Колко празноти останаха в мен? Бездънно безлюдни улици. Истинно илюзиите, вкопчени в силуета ми, ме убиха. Ярки са щрихите на страха. Бледо рисуват моите очертания. Гледам към себе си, неспособна да ги видя. Но смелостта ми днес е така безпредметна. Нямаш нужда от нея, нито потребност от мен.
А те ч ...

х х х
Аз няма да замръзна на пусия,
за да те отстрелям
посред развилняла зима.
Просто в сънищата ти ще скрия ...

Ernestine Northover - Hold You In My Smile
Sweet moment, stay with me,
and pray do not flee so soon,
Let me enjoy the bliss of that
first kiss beneath the moon. ...

В блясъка на Слънцето съм, момче,
и не желая да се върна обратно.
Изгубил си пътеката към мене?
Като ти дадох ключ
защо не го опази? ...