Предимството поражда победителя.
Не ти е нужен от съдбата знак,
за да престанеш в себе си да скиташ,
потънал в тишини от нечий мрак.

Всичко у Тамара говореше за грях. От плавната походка, която караше не един мъж, независимо на каква възраст бе, да се обръща след нея като омагьосан на секундата, в която я забелязваха, до натежалия от сласт, премрежен поглед. С гъстите си, черни като непрогледна нощ коси беше ”удушила” не малко мъ ...

Текст по капачка
или живот според капачките
ДЕНЯТ СИ ЛИЧИ ПО СОКА, а вече има
ПОЗНАВАМЕ ЛИ СЕ ОТНЯКЪДЕ?
„ВЗЕМИ НАЙ-ДОБРОТО ОТ МЕН” и се оказва, че ...

Ангелска заря и после цвете,
и копнеж, отронен от пръстите на пролетта,
аз се рея тихо и долавям шепота на ветровете,
и долавям как докосва ме ангелска ръка.
Нюанс на съзерцание, откъснат от зората, ...

С усмивка детска тя пристъпва тихо,
като вятър из есенни листа...
и плах, печален звън камбанен
отеква някъде в нощта...
А този поглед чист, невинен, детски, ...

Стъклен пламък
От плажа пясъка изгребах с длани,
а огъня запали ти.
И в пясъка и огъня събрани
втъкахме общите мечти. ...

Волята е не само скелетът на личността ни, но и гръбнакът на живота ни... На нея се крепи всичко. Една голяма част от провалите ни се дължат на нейната липса; на това, че сме отстъпили в решаващ момент; на това, че сме се изплашили и вместо да послушаме сърцето, сме послушали разума си и т.н. и т.н. ...

Щом погледа си в твоя поглед спрях,
сърцето каза ми: това е жена, създадена за грях.
Жената, на която песни цял живот ще пиша.
Песни, които нощем на ушенце ще ù пея.
Всички написани с любов за нея. ...

Небето от гърмежи се раздира,
а мракът продължава да се разпростира.
Дъждът се сипе като хилядите сълзи,
изплакани от моите очи.
Тъгата в мен напира, ...

Пентаграма
Прогонена от вярата на хората.
Една отблъсната от нас звезда.
Наречена бе “Символа на Дявола”.
Тържествено призната за беда. ...

Връщам се към твоята усмивка,
връщам се към твоята топлина
и дъхът ми моментално спира,
задушен от прилива на тъга.
Ръцете ти топли аз усетих, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
В селó Зад върлио баир
бе дислоциран по “заслуги”
майор Горанов, командир
на батарея. Със съпруга ...

Изпуснах тук един от световете си,
тук някъде,
зад синята завеса
и той, като сълзливите капчуци,
ще се стече ...

Събудена от
стогодишен сън,
не помня
дали убоде ме
вретено, ...

Не прикривай любовта греховна, тръпнеща в очите плахи.
Не крий любовния ти огън, изригващ от вълшебните ти сетива.
Покажи любовта си, която носиш и изтлей в чуждия екстаз.
Изтлей, за да бъда вечно твоя АЗ.

Не разливай
в ръцете ми обещания,
момче!
От това
да ми сваляш звезди ...

Обичам да летя. Обичам.
Малък съм, зная. Много съм малък, но, да ви кажа, гордея се с това, което съм. Нали съм лек и по-леко се издигам нагоре. Виждам всичко.
Ето тези - грамадните. Тромави и самодоволни минават край мен. Мислят, че са могъщи, правоимащи владетели на света. Едва пълзят. Ненавиждам ...

Усещам го - идва при мен,
със пламнали бузи, пламтящо сърце.
Усещам го - носи приказен ден!
Живея обгърната в топли ръце.
Усещам го - сила грамадна ...

5.
В час по биология беше тихо. Звънецът току-що беше ударил. Учителката говореше нещо, но както обикновено почти никой не я слушаше. Учениците блуждаеха някъде, всеки потънал в своите си мисли. Гласът на госпожата звучеше монотонно и приспивателно. Тя си задаваше въпроси и сама си отговаряше. Часът ...

Ти си буболечката, запечатана в кехлибарения медальон, прашинката на дъното на кутията, ронещата се отвътре стена на панелния блок, пеперудата, забучена с карфица в забравения албум, задрасканото лице на черно-бялата снимка, мръсотията, наслоена по ъглите на стаята, грапавината по гладкото стъкло, к ...

Песничка за Малката вълничка
Преди много, много лета,
далеч, далеч от брега
се роди на морето в средата
една малка, малка вълна. ...

Тази година май
лятото ще ни прескочи,
тъй като пролетта, уви,
държи ни в своите
"дълбоки" и дълги дни... ...

Музика, аранжимент и изпълнение група "Timeless".

Оставаш сам,
чуваш ли,
оставаш сам и ужасен.
Викът засяда в гърлото ти,
а ти се чувстваш все по-плах и по-студен. ...

На жените не се позволява да влизат в иконостаса. То е само на посветилите се и мъжете.
Но със своята героична смърт за христянската вяра, Мария се превръща в светица и заема място в олтара на царските двери. Оттам тя изрича пророчеството на султан Мурад, което става по-късно. Той умира, защото е пр ...

на Алекс
Не мога да обясня защо живеем по този начин.
Правим го всеки ден.
Брет Денен
- Изключително много ми хареса монологът за цигарата в края на разказа ви. Толкова истински сте предали цялата сцена. И такъв философски усет, само на деветнадесет години, не мога да повярвам. Просто съм впечатлена! ...

Отива си всичко твое,
отива в страната на смъртта,
потулено в мрака.
Няма какво да гори,
студен, като лед, ...

Някъде...
По небесните улици вятър разхожда
аромата на цъфнала дюля.
Пита дали му подхожда
на птичата песен, окичена с люляк. ...

ХРАНАТА
Топла пролетна утрин е. Младата зеленина искри под галещите лъчи на слънцето. От горния край на селото се чува изсвирването на рог. Съседът Младен подгонва козите си към дворната врата. Недоволен нещо от тях, стопанинът мърмори и псува. С раничка на гърба се появи синът му - тръгваше на учил ...

До вчера
До вчера беше влюбен в мен,
а днес мълчаливо подминаваш,
идваш, разрушаваш моя ден
и пак си заминаваш. ...

"В тълпата лесно е да ме изгубиш..."
Изгуби ме в тълпата... Не опита
дори за миг да вникнеш в същността ми.
Обикнах те. Сама поех си риска
да ме превърнеш във кълбо от рани. ...