Помниш ли, когато свлякох се на колене
и сила нямах, дъх да си поема, даже,
когато събирача на души за мен дойде,
пътя към отвъдното да ми покаже?
Помниш ли, когато бях готов да му се дам ...

СЪНУВАМ ИСТИНАТА
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Сънувам истината,
оцветена с желания…
В някакъв друг свят ...

Аз - по пример взет от татко
ще работя в МеВеРе!
И… съвместно с моя батко,
с белезниците в ръце
ще преследвам тук бандити ...

Искам, искам, щом порасна,
да съм с мисия тъй важна,
че да мога, хей така,
със усмивка на уста
да извършвам чудеса ...

ВРЕМЕ ЗА МЪЛНИИ
Слънчицето тръшна се за сън.
Люлнаха го есенните хълми.
Припна пак магарешкият трън –
дворчето с бодили да напълни. ...

Дори и да не го знаеш…,
представяла съм си името ти.
Заспивала съм в обятията ти,
и била съм напълно опиянена…
Дори и да не го знаеш…, ...

"Тя се буди във седем и не пие кафе ..."
"Ежедневие"
Радосвета Аврамова (Caribiana)
Тя обича кафе. И се буди към пет.
Има шепа минутки за себе си само. ...

Когато охранникът влезе, Джони усети – край. Това, разбира се, знаеха и останалите в спалното, затова всеки си намери занимание – едни отвориха разрешените излишни сандъчета, други разгърнаха учебниците, макар че не бяха в занималнята, трети просто загледаха индиферентно в някаква, видима само от тя ...

ЕКСТРАСЕНСЪТ ОТ ВАРНА
Аз цял живот съм плакал без сълзи, денят ми се превръща в лична драма,
щом зърна хромав просяк да пълзи – и да си мъкне чашката към храма,
щом подаде ми тъжната Жена на гробището късче топла пица,
щом веят украински знамена дебилите! – над Дунав и Марица! ...

Слънчева целувка
Изпратил си ми слънчева целувка
на лятото с последните лъчи –
въздушна, нежна и красива,
със цветовете на мечти. ...

ПИСМО ОТ КОСМОСА
… какво ми пука и какво ми дреме! – че утре вече няма да съм жив? –
че ще ме кротнат в миналото време – Граф Монте Кристо в своя замък Иф,
че този свят вовек ще ме забрави, додето преброи човек до три! –
едно глухарче в пролетни дъбрави – и славейче в безмълвните гори, ...

Лятото по пътя ме настига
и се гмурва право в есента,
слънцето отгоре ми намига
и живея в няколко лета.
Може едновременно, поредно, ...

Съдбата... мисъл, истина и грях.
Оракул, потънал в грях...жезъл!
Смърт. Тишина, героят уморен
с очи просълзени прошепва.
Съдба... врагът дори не клепва. ...

Завръщай ме, когато съм стихиен.
Когато измълчавам ураганите
и спомена за болките си трия
със чесане до кръв около раните.
Понякога разливай ми мастилото ...

Септември
Септември е начало и край.
Край на лятото, начало на училище.
Начало на месеците с “р”.
През септември дърветата се събличат, ...

Остави се да я води сърцето. То биеше влюбено, носталгично и виновно. Преди 15 години на една пейка в този парк Той я целуна за първи път. Тогава се беше сгушила в треперещата му прегръдка. Не, не беше студено, просто душите им бяха правели любов много преди телата да се срещнат… После забързаха към ...

Угаснала обич от сън непробуден,
ще търсиш след мене сред звезден всемир,
от гордост и ревност ти беше заблýден,
и влюбен до лудост... бях твоят кумир.
Все още ли вярваш, че пак ще се върна... ...

Студено ли ти е?
Търсиш, искаш да се стоплиш...
Завали ли, под нечий покрив търсиш си подслона.
Тяло, безжизнено с изтока...Амин на крилата ти,
прашасали от лъчите...полети към запада! ...

Когато порасна - балерина
искам да стана
и с цветята като фея
да танцувам и играя.
Когато порасна и пианистка ...

Светът угасва.
В бледите следи
очите впиват крехкото си рало
над непожънатия кратък миг,
където сивото неспирно е валяло... ...

МЕТЕОРОЛОГИЯ НА САМОТАТА
Лятото прощално се търкулна върху хълма с жълтите треви,
есента – на пазвица притулна! – като родна майчица ме сви.
Вятър от плешивите баири рошна ми ваджишката брада.
Сетне с окарина ми засвири, миг преди да хлътна под дъжда. ...

хляб се печѐ след
молитва смирена - към
Бог устремена
хляб се печѐ след
молитва смирена и ...

Слънце изгрява в небесната шир,
на човешкия живот гледам бодро,
има го и доброто в нашия всемир,
топли се душа в светлото лятно утро!
Напълни ти душата своя с надежда, ...

Ръцете разглеждам-без белези,
кротко положени в скута.
Как да повярвам във себе си?
Отново. Дори за минута.
Твърдях, че от кръста на римите ...

С твоята усмивка
ти озаряваш моят ден
правейки някоя мимика
и с твоя глас меден,
отново да отпреш някоя добра критика. ...

Във въздуха подуших... Аромат...
Възбудата на твойто тяло...
Набъбнали, зърната как туптят...
Сърцето, как пулсира полудяло...!
Усещам, как хормоните извират... ...

Не претендирам, че ще зарадвам читателите!Нямам тази енергия на идеологическите таланти,които защитават определени позиции по някакви "Рубликонови" изгоди.В края на краищата Рубикон е отдавна пресечен от Гай Юлий Цезар!Кой съм аз, че да решавам историческите събития на Рим!
Но пък, също така мога да ...

Знаеш ли ,че пътят към душите е през целувката между устните.
Целувката по устните е онзи отпечатък,който дълбоко белязва онези затворени кътчета в сърцето ти.
Когато се отворят ,се отваря портал в душата ти,който събужда всяка една твоя клетка.
Сърцето ти започва да бие учестено,изтласквайки кръв п ...

И прохождам неопитно, страхливо в нощта
Следа в сърцето опустяло нежно всява,
а вятъра сърдит показва си мощта
И прах, и пепел от надежди той довява.
Жажди по жарави, трупа той в Всемира ...

Службата в ПВО и ВВС (противовъздушна отбрана и военно-въздушни сили) не беше тежка. За сравнение, още си спомням прочувственото писмо, което един аскер-аркадаш получи от свой съученик, служещ в триъгълника на смъртта Грудово-Елхово-Звездец. Това бяха мотострелкови части (наричани простонародно «каш ...

Когато тръгнах във школото,
окаян малък първолак
прилежно учех се, защото
мечтаех си да карам влак.
Аз исках машинист да стана ...

Не си изметохме оборите навреме… Не говоря за „Народен съд“ или за физическа мъст, а за лустрация, която щеше да предотврати политическите назначения и даде шанс на интелигентните, на кадърните хора, недопускани и през т.н. демократични години. Защо т.н. ли? Защото ни я направиха така, че да обслужв ...

ЧОВЕКЪТ Е МЕТАФОРА НА БОГА
... по-тих и от Луната виторога, по-светъл и от пролетния дъжд,
човекът е метафора на Бога! – от Нищото се ражда – изведнъж,
живее късо – сетне си отива, разпада се на слънчеви петна –
и неговата светла перспектива е – да превърне мрака в Светлина, ...

Въздухът ни е общ,
ласките – споделени.
Страстна е тази нощ
в мигове от поеми...
И се сливат тела, ...