ВСИЧКАТА БОЖИЯ ЛЮБОВ
… време ми е вече да изчезна – нейде си! – из по-добрия свят,
да летя в космическата бездна, дето всеки ще ми бъде брат,
дето и светулката в гората ще ми слита в шепата – сестра! –
искам – Добротата ми е свята! – в своята душа да побера, ...

Оня ден коментирах едно изказване на получовече относно Андрешко.
После се замислих. И се сетих, че преди време имах за герой в роман новият Андрешко, правилният. Не съм го пускал тук, но ако някой иска да види целия калейдоскопичен роман – моля:
https://chitanka.info/book/6000-kalejdoskop
А тук ви ...

Картината беше красива и стилна. Постави я в спалнята си, за да я гледа вечер. Художникът беше нарисувал слънчоглед в едър план. Приличаше по-скоро на маргаритка. Изображението му грееше в оранжево и жълто, а фонът беше много светъл с лилави оттенъци. Нима може да съществува такава красота, толкова ...

Празни са
очите на небето...
И няма път...
И няма път към теб...

КРАЙПЪТНИТЕ БРЕЗИ
Неотменните брезички покрай родния ми дом
драсват вечер три искрички в паметта ми мълчешком.
И полюшват скръбни длани – миг преди да се смаля
върху скутите на мама – тя във сенчица изтля... ...

ЛУДО СТИХОТВОРЕНИЕ
… под мижавото слънце на ноемврий вълна́та кърти черните скали.
А вятърът в тръстиките се нерви – търкаля срещу мен валма бодли.
Пресипналите гларуси пикират, изопват върху плажа сив шпалир.
Със Лудия на Варна пием бира – бродяги в поднебесния Всемир. ...

Сянката призрак ли е или е
на човека лично подобие...
Истина – че ако него го няма...
Едва ли би съществувала.
Не търсете тука сводки... ...

... по здрач така е – всички котета са сиви...
Надежда Ангелова
По здрач така е – всички котета са сиви,
но важно е душата вътре да е пъстра.
Тя ще извади бързо цветните моливи ...

В зората на интернета. Първи сайтове за онлайн запознанства. Сърфирам, сърфирам и , хоп, попадам на интересна половопротивоположна личност - фризьорка на чалга певици, депутатки, ТВ водещи и други подобни ВИД персони. С една дума висш пилотаж. Разменяме си мои снимки от хевиметъл периода ми с рошава ...

Когато си най-близо си далечна,
но те усещам върху свойта длан -
красива пеперуда от ветрило вечно,
а вечността ме прави толкоз сам.
Любов дошла в душата с ветровете, ...

И все тъй мислиш и мечтаеш,
а дните готвят ти провал.
Познатата отдавна стая
е твоят океански сал.
В среднощ обесеното време ...

Мислещите хора
като прегладнели кучета,
чакат нещо ново, значимо да се случи
и в ума потока тъй от раз да секне,
че безспир в стените той отеква ...

Не харесвам големия град. Имам усещането, че е една лъскава тоалетна, криеща под блясъка реалната си същност. Вървя по улицата и минавам край витрини, показващи камари от ненужни, но примамливи стоки. Видях я в един безистен. Мъничка, седнала върху кашон, като котенце изгонено от дома. Стискаше нещо ...

Да му се е невидяло!
Има тука едно старо!
Нещо ного се заглежда!
Бърчи вежди и нарежда!
А, пък мене ми съ й доиграло. ...

Влязох в автобуса цялата плувнала в пот. Отново никой не ми помогна с количката, но някакси се справих. Паркирах я на мястото за колички, а големият ми син настаних на най-близката седалка. Извадих пакет солети и започнах да подавам на баткото и на бебето с надеждата този път да пътуваме нормално и ...

Любов и ревност
Няма те. Обзема ме тъга.
Чудя се дали си ти сама.
Ревността ми пак ме завладява,
и душата на парченца разпилява ...

Вчера след обяд излязох да се поразходя до парка „Lonе Mountаin“ в Скотсдейл, където съм на гости вече втори месец на семейството на големия ми син. По пешеходната пътека ме пресрещна възрастна жена над седемдесетте, облечена със сивкав панталон от мека материя и светлолива блузка с къс ръкав. Изцял ...

Изпуснато хвърчило
отдавна са дните ми.
Все бързат къмто утре …
полудели.
На кръст разпънати ...

Учителят не спира да твори,
все търси неразплетени дилеми.
Със знания ще те възнагради
и ще разгърне всеобхватни теми.
Учителят раздава цял живот ...

Вървя си по пътя- не гледам назад.
Живея в безпътя- ей тъй- на инат.
Студен съм от пламък. Горещ съмм от студ.
Дърво съм от камък, садено със труд.
Горчив съм от слдост. В горчилка- сладня. ...

МОЯТА ВЯРНА ЕСЕН
... в неокосените треви,
надянала съдрана риза,
по хълма есента върви –
и сякаш че за мене слиза, ...

НОЩТА СЕ ГЪРЧИ под подметките
на закъснели пешеходци.
Разкъсана на хиляди парчета,
събира
душите, разпилени по паважа. ...

Дула говорят -
Да, добре ме чу!
А воят
не е вълчи,
а сирена, ...

Липсваш ми
Липсваш ми, когато се събуждам,
липсваш ми, когато вън вали.
Липсваш ми, когато те рисувам
в цветовете дневни от мечти. ...

Щом стъпя в парка – шум и гмеж,
замръзналото кралство се събужда –
настава в клоните кипеж
и тишината лай прокужда.
Цвърчи и гука градский лес, ...

От бръчките ли? – хич не знам
или от сивите коси.
В лицето си откривам храм,
в душата – грохнали мечти.
И сякаш този дъжд сега ...

Не беше мой,
Ала те исках...
Не беше мой
Ала морето... ми шептеше,
че ще бъдеш... ...

Ваят вече комините
в бледи скулптури дим.
Есен стели в камините
своя шарен килим.
В декемврийския мраз ...

Балотажът ще покаже
пак поредните лъжи.
Дясно ляво ли ще смаже,
ляво ли ще натежи?
Ляво, дясно, но е ясно, ...

Мило мое море, ти
съвсем безралично към
всяка съдба
аз някога дойдох при теб
със мечти ...

Скитникът арменец 42
Долината на Лоара. Мечтана дестинация за всички любители на пътешествията. Долината на най-големите и най-интересните замъци на Франция.
“Долината на Лоара” не е цялата долина на реката от извора до вливането й в Атлантическия океан. Това вече е туристически термин, определящ он ...

НОЩТА ПРЕД БАЛОТАЖА
Просват дрипи и парцали сури облаци над мен.
Няма кой да ме погали, да почерпи бира – кен.
В таралежовите локви шляпа есенният дъжд.
Проститутки две сиротни чудят се дали съм мъж. ...