Бледоликата наднича зад пердето,
облакът ми носи спомен благ.
Ти нали, нали си там, където
знам, че мога да те срещна пак?
Там, където топлото ми утро ...

- Каква хубава вечер, вали тихо, снежинките лилавеят… Красота! Забеляза ли ги? Хъм! Как не, скъпи! Като погледнеш небето срещу неоновите лампи, ще ги видиш. Но трябва да искаш да ги видиш. Инак няма да се получи.
- По реката не се срещат. Лампите де. Единствено корабчета и лодки. А по моретата съвсе ...

ЗАГЪРБВАНЕ
В късния следобеден час никой не влиза в пощата. Телефонът унило мълчи и няма кой да разсее скуката и досадата от дългия летен ден. Николета наблюдаваше вече няколко минути с безразличие бръмченето на една оса, която упорито блъскаше глава в стъклото на прозореца и не можеше да излезе. Но ...

С всеки изминал ден започвам все повече да мечтая да се махна от България. Всеки ден съм все повече отчаяна от положението в родината ми.
Мразя вече да гледам новини, защото те само ме подтискат и разстройват. Започвам да мразя дори собствената си родина! И как да я обичам, след като тя всеки ден се ...

Всеки момент е идеален за самоубийство,
особено когато си жив.
Вибраторът във Фурната –
железният бунтовник,
горещ и онемял с едното си око. ...

На моите племенници
Дени и Преслав,
с пожелание
за красиво детство!
В очите на децата има пламък, ...

Този стих подарявам на приятел от Варненския театър.
За теб, Влади!!!
Разбягаха се пътища
Вятър раздуха купища
От сълзи от тъги ...

Има нещо между нас - така е.
Че сме заедно по всичко си личи...
О... И пръстенът да не забравя...
Тези две тъй хубави халки...
Има нещо между нас - така е... ...

Тихо е, свещите отвън догарят.
Оставам пианото само да ми напомня
и на пода в моята сива стая падам.
Крещящ от болка, душата си
в рамка оковавам. ...

Едно от най- предпочитаните места за разходка беше Цар-Симеоновата градина, която наричаха "Изложението". Време за разходка беше, когато изгряваше слънцето. През студените дни никой не се мяркаше по алеите. През дъждовните ставаше кално. Вечерта мъждукаха фенери. Листата на дърветата шепнеха и сякаш ...

Ковач на илюзии
Стоях пред огледалото и се взирах в очите си. Бяха толкова дълбоки, в тях се виждаше щастието на детските ми игри и отговорността, тежестта, ако щеш нещастието, което носеше по-зрялата ми възраст. Свлякох се по стената надолу и седнах на пода. Стоях дълго и размишлявах. Пред очите ми ...

запази ме за някой дъждовен следобед
с жълто небе
и нацъфтели малки тъжни помисли
на две стъпки напред
все се надявам че си толкова добър ...

този ден реших всичко да е по-различно
ей така напук на всичките си привички
станах бавно пантомимично
ококорил очи след досадния звън
ухилих се на отсрещното огледално не-аз ...

Летя нагоре,
сред красиви рози си проправям път,
а под мене - сироп от злоба, алчност и лицемерие,
облечена в човешка плът.
Виждам твоя поглед, ...

Ти, пшениченокоса,
с елхови гърди,
с изворен стан
и с клисурни нозе.
Обезчестена и свята. ...

Ако във мен се отразява
безкраят на една вселена,
ако сърцето ми в едно пулсира
с хармонията на Всемира,
ако във мен горят като на клада ...

http://www.youtube.com/watch?v=HL8k14tXNzM
Имах те, с меда на устните ти лепнещи,
с уханието на салкъмите, дъха ми спиращи,
със безграничното на моето небе синеещо,
докоснало душата ти с крило треперещо. ...

Душата ми е в твоите ръце, любима.
Душата ми пламти неотразима.
Душата ми със твоята се слива.
Душата, мила моя, е ранима птица,
тъжна, весела, скоклива и игрива! ...

Djogani - Znam ja
1.Kažu da si srećan sa njom,
da si promenio i broj.
Hvališ se da živiš k'o Bog,
baš lepo... ...

Ей я, тази щура луна!
Пак търкулна се надолу, по пътя.
И ми смигва, и вика: Ела!
Тук при мен, досами висините.
Ей я, тази пълна Луна! ...

Искам
Искам всичко максимално,
своевременно,
финално.
Искам всичките добри ...

Детето приличаше на малко птиче, паднало на земята от топлото гнездо. От два дни стоеше тук в градината – уплашено, мълчаливо, апатично. Бузките му, алени като плодовете на любимата му ябълка, горяха трескаво. Бистрите му сини очи бяха помръкнали под дългите мокри ресници.
Весело и жизнерадостно , д ...

Честит празник,
скъпи братя и сестри по перо
и душа.
Словото няма граници.
То има око, ...

На нашата улица младите хора
се броят на пръстите на едната ръка.
Самотни старици с тишината говорят
и диплят живота си в стария шкаф.
Пред снимки се кръстят, все едно са икони, ...