Когато замина надалеч,
сърцето ми потъна в скреж.
Не се обаждаш често ти,
капят моите сълзи.
Жал ми е за мен самата, ...

Тя за срещата беше подготвена,
от хиляда години я чакаше.
Смъртоносен прах скрила под ноктите
и с отрова посипала пафтите.
За колан змия отровна препасала, ...

1 . Правим си колекция
от паднали листа.
А вятърът ги грабва и развява.
И той е като другите деца:
със същите неща се забавлява. ...

Проектирам лятото върху гърдите си
в мрежа от сияйна паяжина. В краката ми
се валя прах, с избледняла ръка в морско синьо.
И после се дави в забрава в сляпата къделя
на мрака, спуснат от изпитата горе луна. ...

Да вали! Без това ми е кално
и съм вече нагазила в себе си,
а за теб ми е толкова рано...
Не протягай към мене ръцете си.
Просто няма какво да спасяваш. ...

Той някъде замина.
Забрави да ми каже.
Дано не е в чужбина!
Дано да е “При наш’те”!
Дано е на почивка, ...

Изплъзвам те леко
по ръба на съня
и дори губейки нещо,
ще се намеря в безкрая
на заровена въздишка ...

Пак е рано, аз пак съм седнала на оня праг от теракот между банята и така наречената кухня-коридор, и чакам да се свари кафето. Тихо е. Много е тихо навън. Тъмнината леко прозира, уличните лампи още светят в нощен оранж. Чета вестник. Чета едно интервю, по-точно препрочитам го.
- Любим писател – Рем ...

Ти си моят бряг различен,
така солен и топъл ме понасяш към теб.
Ти си онази лудост, порив първичен -
мирис на мускус, мляко и мед.
Ти си онази песен недопята, ...

Седя си удобно в креслото с изпънати крака на табуретката и държа в ръце учебника по Вътрешни. От около десетина минути чета все едно и също изречение: "Туберкулинът предизвиква клетъчно медииран имунен отговор в организма на..."
Измежду всички мисли ми се върти една особено натрапчива... Само за ма ...

Понякога е трудно в нея да повярва,
различия бушуват, безспирно в тях се борят,
от нейната религия различна изповядва,
характерите често помежду си спорят.
А знаят се със нея вече сто години, ...

Слънчев лъч кожата ми прогаря
Бавно с пара рисува и ме изгаря
Пясъкът във всяка моя гънка се впива
Дразни гали и от моето тяло си отпива
Мирисът на бриз чувства ми провокира ...

1
Краят на август. Не, не на император Август от Римската империя, а на месец август, кръстен на негово име. Слънцето напича като през гигантска лупа, носена от шпионски спътник в орбита около Земята.
Гледах през прозореца и говорех с един доставчик, който бе много нахален и нагъл и от нерви произве ...

Днес…
Опитвам се
да проумея
тъканта
на битието. ...

Гледам го света- не е голям.
Събира се във мойта длан.
И си мисля “Ще го завладея!”,
нали това се уча да умея.
А колко ли го гледат ...

Посветено на ...
Седеше си Бог в неговите селения и скучаеше... Такава скука не беше го застигала от има-няма няколко хиляди години. Разгръщаше Тефтера на Живота, прелистваше страниците ту напред, ту назад, попрочиташе тук-таме. От време на време изсумтяваше недоволно или гневно се смръщваше и избоб ...

И цялата Любов ще се разплиска,
огряла камъче, тревичка и сърце,
в пустиня ще запее ручей бистър,
с омая, сякаш Шекспиров сонет!
От птиците ще стори Трубадури, ...

Случката във вилната зона
Разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
Тази вечер отново трябваше да мина през гората. Вече не ме бе толкова страх както в началото, но все пак изтръпвах, когато зная, че трябваше да я прекосявам по това време на денонощието. Но този път тъмнината изглеждаш ...

Ще тръгна към морето с изгрева,
подир рибарите от старото пристанище,
подир чудака, който всяка сутрин сбира
съкровищата мъртви на морето.
И дълго ще се къпе слънцето ...

То бе пожар, то беше огън,
и земетръси с вихрогонни сънища.
Желание до ярост от обичане,
завъртане на всички кръстопътища.
То беше, ала някога все си отива ...

В очите им се появиха пламъчета, които засияха, заподскачаха игриво и се скриха в тишината на бездънното, синьо езеро на зениците им. На връщане към къщи срещнаха Мустафата, накандилкан до пети. По занаят беше папукчия, голям майстор от еминиите. Кефеше го мастиката. Към сакъз адасъ имаше особено пр ...

Аз.
Тази, която може най-вече да вярва. Тази, влюбената в залеза. Онази вечно отнесената.
Аз. Която обожава свещи. Която трудно ги пали сама. Която я е страх от високото. И стремяща се именно натам.
Аз. Тази, която рядко показваше възхищение. Гордата. Жалката, която обичаше. Силната, която разбираше ...

Мой живот си...
аз пък - твоят блян.
Любовта ни -
истински роман.
Мислиш ти за мене ...

Облечена с червен сутиен,
прашки - бели дантели
и на токчета смело качена -
уговарям среща эа утрешния ден
в метрото близо до мен. ...

Здравей!
Пораснахме...
нали?!
А искаме ли - никой
не ни пита! ...

ЧИСТА ВОДА
- Какво е нужно, отче, за да влезем в царството небесно? - обръща се към божия служител една възрастна жена.
- Писано е какво. Много неща са нужни.
Отговорът е много общ и не удовлетворява питащата. Той забелязва изписаното недоволство на лицето ù. Налагаше се да потърси по-конкретен отго ...

Кръгла нула съм.
Ти си единицата.
Любов? Софтуер...

Може би
Ще се скрия във дъжда, ще потъна във мъгла.
По ветровете ще бягам дива и сама,
в дълбините ще се сгуша, далече от хорска суета.
Ако можеше да съм птица, щях да отлетя, ...

Цигу-мигу, цигу-мигу...
Като почне още в здрач,
та му цяла нощ не стига.
Свири чудният свирач.
Кой го вижда, кой го знаае? ...

Нощното небе целува прага
и се моли да го приютя.
То не знае, че при мене ляга
мъж, със който мога да летя.
Че очите му са върховете, ...

Бе отдавна, случи се в града на любовта,
случи се случайно, стана след дъжда.
Бях сама и бързах, закъснявах може би,
в метрото бе задушно, непознати хора и съдби,
устремени, недостъпни, запъхтени, в бяг, ...

"... Преди много години в една далечна галактика" - така започва STAR WARS. На това изречение реагирам условно-рефлексно като експерименталното куче на академик Павлов - потичат ми лиги! Гледам втренчено в една точка и си отварям широко устата. Само където не си изплезвам езика съвсем по кучешки...
...

Гълъби
Похапвал си в парка човек слънчоглед
и гълъби два му следели ръцете,
подхвърлял им той, а след малко отпред,
да храни се с тях, приземил се и трети. ...

- Тази дама - посочи седящата като статуя котка. - Е нашият сътрудник Ге Пард. Гепардът - продължи лекцията си Сержант. - Е най-бързият индивид на сушата, а вашата задача е някой от вас да го надбяга.
Отделението се спогледа за момент и си кимнаха утвърдително.
- Аз ще бягам - вдигна лапа Но Щен Въл ...

Навън се ражда бавно утринта,
в грижливи шепи Месеца загръща.
Заплела във косите си цветя,
Зората със земята се прегръща.
Събуждам се със първите лъчи - ...

Вторник е...
Ден за разпятия.
На мъртвите спомени непогребани,
възкръсващи, непотребни,
които бавно в очите ти се разтварят... ...