оправдана съм...
за перманентно навъсените вежди
имат пръст глътките себеотрицание
нагрели до червено инертността ми
и обърках пътя с водопада... ...

Безкрайност
Ще съм вечен.
Няма да съм в камък изсечен.
Ще съм вечен.
Ще съм течен. ...

Събудена от слънчев
лъч
сред приказна
природа.
След нощ, взривила ...

С поглед вземам
твоята ръка,
преди да я погаля
с уморени длани.
В очите блясва ...

По Коледа, знам, стават чудеса,
но чудото Борисов ни улучи.
Той майката държавна разката.
Късметът пак, уви, не ни се случи.
Чрез медиите влиза у дома. ...

Г О Д И Ш Н И К Р Ъ Г О В Е
_________________________________________
На моите годишни кръгове.
Вече знам всичко.
Или поне си мисля, че е така. ...

Съдбата – гола.
Животът – наметало.
Смъртта го сваля...
...
Мигът изпива ...

Не вярвам в друго -
вярвам в истини.
Вярвам в истината
на сърцето,
в звездата на ума, ...

Една нечакана, убийствена умора
спира волния размах на птичите криле.
Може би е скрит във нея страх от хората
и копнеж по недостигнатите върхове.
Прекъснат полетът е още преди изгрев, ...

В този свят за да се пази
Трябва ли човек да лази
Трябва ли да хапе
Кръв докато прокапе
Може би ще проумеем ...

Единствената истина
Разпъвах те на
много
кръстове,
но ...

Казват, странник – това означава,
че роден си по-различен,
без вятър попътен следваш мечти,
но не те приемат за себичен.
Винаги летиш след тях, ...

Плаче прозорецът
на небето със сълзите,
бърше надежди
и празни илюзии
върху стъклото, ...

С БОГ НА КАФЕ
Асансьорът не работеше. Ева Данаилова едва довлече масивното си тяло до осемнадесетия етаж. Гърдите ù свистяха като на стар йога, изпълняващ упражнение по дишане. Зарови треперещи пръсти в чантата. Най-после намери проклетата връзка ключове. Издърпа ключа за вратата. Но в мига, в който ...

Благодаря, мило!
Божествено е да се будиш,
любимата жена да е до теб,
а въздухът на рози да ухае...
Грабни мига, върви напред! ...

СЛУЧКА В ПЛАНИНАТА
Както за шопа по-високо от Витоша и по-длибоко от Искъро нема, такива са за торлаците Миджура и Лома. „От Миджура при хубаво време се вижда как Лома се влива в Дунава и подпличква с водите си Бабините Видини кули – ще каже торлакът – даже и как някой влах е хвърлил въдицата си с е ...

Когато
по устните ти
усмивка се търкулне,
искряща,
сякаш капчица роса ...

* * *
Днес забелязах
съседa да полива
по тъмно тревата.

Бог.
На своите икони
аз видях
лицата ви.
Мечта. ...

Обсебен
Във час, когато
една жена засажда лилии
във дворовете на очите си,
когато розите цъфтят безумно ...

На Влади
Отстъпвам си облака и няма да ми се досвиди
и да го пробиеш, и да паднем главоломно.
Ще преброяваме обратно дни и години
в синьото ни лято вечно, безподобно! ...

Rammstein
Искате ли да видите леглото в пламъци?
Искате ли да видите леглото в пламъци?
Искате ли да загинеште в кожа и коса?
Искате и да забодете кинжала в чаршафа. ...

Самотата можем ли
да наречем сълза?...
Може ли да бъде тя
приятелка на всеки?...
Всеки сам ли вика ...

Очи в очите се познават,
след дългите години на раздяла.
Едно пораснало дете - красива млада дама
се взира в белите коси, в очите на мъжа отсреща.
Кръвта вода не става, наистина ли е така? ...

Ще те изплача като вик
от болката несподелена,
ударила като с камшик
по моето сърце ранено!
А ти ще искаш свобода - ...

Искам погледът ми да се изгуби в зеленото на листата,
да заровя мислите си в бездънното на небето,
да седна върху облак, вятърът да разпилява косата,
а птичи глас нежно да гъделичка небцето...
Искам да отговоря на широката, жълта усмивка на слънцето, ...

Та седнали бехме с Пепи Дагето и Жоро у кръчмата, дето е на две крачки от язовира, да ударим по бира... По принцип дойдохме до тук да земем некоя шишалка за довечера, тъй като въпросната кръчма се явяваше и смесен магазин. Жоро имал миналата седмица рожден ден, та да почерпел искаше. Ама айде кат см ...

Шепа пепел
1 Шепа пепел би бил животът ми,
ако и за миг в него ти не си!
Не се съмнявай в думите ми
- те не са лъжи. ...

И лятото над нас ръце разпери,
усмивките си ни предложи нежно,
и ментата се сипеше небрежно,
гарнирана с любов, усмивки благи.
И хората се молеха спонтанно ...