Отдалечаване
Букети от рози омайни
ти ми подаряваш и караш
сърцето ми лудо да бие.
Притварям очи, вдъхвам аромата... ...

Някога в стари времена
България поробена била
и имала герои тя безчет,
за свободата борили се с чест.
В моя стих ще възхваля ...

Защо ли нощем тревожно се будя?
Душата в очакване някакво тръпне,
мисълта за бягство как да пропъдя -
пътят пред мене не ще се отдръпне,
защото ме чака нейде далече ...

Алесандра Аморозо - Пристигаш ти
[Autori: Daniele Coro & Federica Camba (Federica Fratoni)]
[Автори: Даниеле Коро & Федерика Камба (Федерика Фратони)]
Arrivi tu
Sei un continente ancora da scoprire ...

Нямам повече сили да дишам
в тази черна кутия
като порцеланова кукла
с пречупени китки...
Там е тъмно и тясно ...

Nessun dorma!
Nessun dorma!
„София, 12. 05. 2010 г., Не мога да заспя. Не бива да заспивам.” – стандартни черни букви, изписани върху виртуална хартия без мастило, излезли изпод пръстите на един най-обикновен човек с необикновени мисли. Бялата стрелка на монитора се премести върху иконката с надпис ...

Омлет ришиф да сготвя - като лани,
кугиш на гости бе ми челядта!
Цял ден пилците си търсех в двóро,
'ма той - пителя, ма изненадá!
Пусегнех ли да вида у полóго, ...

В един апартамент панелен,
в празничния ден неделен -
беше по Велики пости -
пристигнаха от село гости.
Не бяха тръгнали за кратко. ...

След дългия ми опит с мъжете (все пак съм доста поживяла – 36 години) разбрах, че понякога мъжете могат да бъдат по-досадни и от жена. Не говорим за тези страхотните мъже, които те обичат и страдат мълчаливо, ако ги пренебрегваш, а за тези досадните, които не спират да те притесняват и тормозят. Дор ...

Ставам рано и нямам търпение
да се срещнем отново със теб.
С две ръце да се гушна трепереща,
да ме милваш до сетния дъх.
Ставам рано и гледам часовника, ...

Нахалство, безобразие, падение
на принципи и безграничен егоизъм -
това е обликът на моето съвремие,
контрастен на понятието хуманизъм.
И бих добавила към тази "чудна'' смес - ...

Магазин!
За преоценени стоки!
Щанд!
Зад него - жена.
Пред него - момиче. Под двайсетина. ...

Навършиха се сто години от рождението на един от най-талантливите, най-заслужилите и всеотдайно отдадените на българската езиковедска наука творци професор Андрейчин. За него в абсолютн степен важи мисълта на Ромен Ролан, че "някои мъртви са по-живи от живите". През целия си живот той изповядваше ма ...

ВРЕМЕ
Ефирен облак спуска се над нас
разтваря се във времето греховно
дъждът отмива лунната ни страст
споглеждаме се мило и виновно ...

Посветено…
Прощавай ми! Прощавай ми! Прощавай ми!
Така и мене ще научиш да прощавам.
Защото прошката, дори и да горчи,
единствена душите ни спасява. ...

Попита ме... И аз не премълчах.
И болката не скрих, но тя усети,
че имам сили, за да продължа...
И болката прободе ми сърцето.
В юмруци свих ръцете си - боли, ...

Той каза: "Аз не съм такъв"
И тя отвърна му усмихнато:
"Сър Елтън Джон не е такъв,
а всички други сте по шибката."
Тя каза му: "Не съм такава" ...

Времето е в нас и ние сме във времето.
Ние него преобръщаме и то нас преобръща.”
Васил Левски
Махалото все още се люлее...
Излизат кукувици механични ...

Спести ми тежки думи на раздяла
и без това с години ме боля.
Изтърках коленете си в олтара...
Не се оплаквам. И не те виня,
че вземаше душата ми по малко ...

***
усетих
миризмата на мислите
дочух думи
с две ръце ...

ТРОЯНСКОТО МАГАРЕ
Едва успях да намъкна куфарите в антрето и да хлопна вратата и комшийката довтаса. Докато тътрузеше пантофи и заобикаляше разхвърляния багаж, аз отварях прозорците да се проветри.
- Айде ма, жена – изпопритесних се за теб – ма и ти тръгна на тая отпуска и хич дума не обели колко шъ ...

Любовно хапче
1 Любовното хапче си ми ти,
щом каза ми 'Обичам те' -
ми го предписа ти!
2 Рецептата е: всеки ден да го приемам аз, ...

Първо ти открий душата, с любовен ключ
малката вратичка в сърцето отключи,
да зърнеш красотата ми безкрайна,
прозираща единствено в мойте две очи.
Влез навътре през вратата, вход не за всеки позволен, ...

Посвещавам на Града на Апостола на свободата - Васил Левски
Карлово
Карлово на нашите деди -
с двукатни къщи, бисерни лозници,
чучури пред църковните врати, ...

Сашко тичаше към мен, подскачайки типично по детски от единия крак на другия. Движенията му бяха ефирно леки, окрилени, а лицето му беше озарено от съзерцателно замечтаната одухотвореност на ренесансов просветител. Той тичаше и викаше с всички сили: "Татееее, искаш ли да ти кажа какво научих днеска ...

XIX
Със Злат Момчилов вървяхме все покрай река Марица. Местата ставаха по-гористи и хълмисти, но имаше тук-таме и нивички. Наближихме някакво село.
- Това е Семисче - рече спътникът ми. - И друг път съм минавал през него.
Той ме заведе до едно чучурче, от което течеше бистра вода. Тъкмо пийнахме и к ...

Не гледай, че небето днес е сиво,
че облаците са провиснали от дъждове.
Не си помисляй, че орисана съдбата
за теб, Любов, реди погрешни зарове.
Защото ти Искра си. Ти си Светлината. ...

Тя знаеше, че нейният път е само напред. Затова вървеше с бърза крачка по въжения мост под краката си без да обръща внимание на клатенето. Понякога моста се накланяше леко на едната страна или на другата, разтрисаше се, но не достатъчно силно, че да я накара да падне или дори да се поколебае. Стъпва ...

МРАВЕШКИ ДЕЛА
He бяхме се виждали от години. Зарадвахме се на срещата. Денят беше топъл, макар в началото на зимата. След като се осведомихме един за друг в настоящите си дела, радости и проблеми, беше немислимо да не се върнем назад, в онова незабравимо време на студентските години. Припомнихме си ...

I'm afraid I'm starting to feel
What I said I would not do
The last time really hurt me
I'm scared to fall in love
Afraid to love so fast ...

Rammstein
Червен пясък
Една любов, едно обещание,
казах, че ще се върна при теб,
е, за жалост трябва да го наруша, ...

След седмица го изписаха от болницата. Известно време накуцваше, после се оправи. След месец започна работа — взеха го портиер, но и това бе нещо. Никой не харесва алкохолици. Аз, въпреки болките в гърба, все едно нищо не се бе случило – върнах се в пицарията. Естествено - започнах пак от начало - о ...

Късно през нощта е. Стоя пред белия лист (пардон - пред белия монитор), държа в ръцете си химикалката (клавиатурата), този съвременен вариант на перото, гледам съвсем умно, мисля усилено и… нищо. Абсолютно нищо. А така ми се иска да напиша нещо! Поне някакво малко разказче… (А какво друго - роман ли ...

dark

Не сме приятели, не си ми и приятен.
И твърде малко ме засягат твойте истини.
За хората, за времето, за хляба...
Горчат и ми присядат между липсите...
На повече от няколко по седем ...

Една жена от съня ме събужда,
ляга си моя – събужда се чужда!
Една жена чувства си проси,
любов и давам и се питам – защо ли?
Една жена като ураган ме връхлита, ...