Пред мен, на белия лист,
ръка невидима бавно изписа:
- Сбогом, господин Никой!
Не бе изненада.
С целувки мили това ...

*
Есенен вятър -
падат в краката ми
зрели плодове.

Господи, какъв ден пустинно-безличен,
няма кой да ми каже ”мразя те”,
няма кой да ми каже “обичам те”.
Монотонен и досаден като бръмчене на муха.
Иначе – какво?! Слънце грее, вятър полъхва, ...

Поглеждам в очите ти,
печал е скрита.
Защо ли - се питам?
Дали нараних душата ти нежна
с неволен размах на ветрило? ...

БЯЛА ДУША
Сред дълбоките нощи, облечени в черно,
там погребвам аз черните дни.
А миражите бели ме прегърнали вярно,
все остават си бели мечти. ...

Видях и го познах в тълпата.
Човекът със голямо”Ч”.
Ноември беше, тъжен вятър.
Валеше влажен здрач.
Големи, дълги скули, ...

Напряко през дъжда
Вървя все тъй – напряко през дъжда.
Скимти във мен – като след сеч, гората.
Препъва ме вината – зла юзда,
студен плесник от клони, дъжд и вятър ...

Да си отида ли?! Добре, ще го направя!
Но после пак ще дойда, да те зърна.
Когато кажеш ми, че ще те няма,
светът наопаки ще преобърна!
Да си отида, значи. Е, добре. ...

Лин заключи вратата, тръшна на дивана торбите с покупки и с бързи крачки се запъти към онази отлежала бутилка ликьор, която пазеше за някоя забавна вечер с момичетата.
''Е, Лин, тази вечер ще пиеш сама'' помисли си тя, докато отсипваше глътка в чисто новата си чаша Leonardo. Този сервиз също бе пред ...

Седях на покер масата с още 15 големи блайнда. Тъкмо бях на бутона и картите се раздадоха. На масата имаше още седем човека, като единият от тях беше обрал почти цялата паплач, включително и мен самия. Пред мен един рейзна, двама платиха, а останалите се отказаха от картите си.
- Вие сте на ход – ка ...

А, не, това не е мое възклицание! Не съм го чула и от устата на чужденец. Напротив, те ни харесват. Казват, че сме слънчеви, гостоприемни, любезни, услужливи… Това, че сме гнусни завистници и злобари, е определението на някои от българските чужденци. От ония, които като видяха задалите се трудности, ...

Вали
Вали, вали, вали.
И веселите капки
по куполи черковни
тихо тупкат. ...

Какво да правя с тази любов, която сърцето ми мъчи?
Къде да я скрия? На кого сега да я дам?
Легнала кротко във мен като мъничко улично куче -
тиха, самотна, с тъжни очи - океан...
Как без теб тази инатлива любов да нахраня, ...

на МОЯТА Гергана!
Момиче си ти... страшна муза.
Разпалваш (и Олимп разтресе).
С твоята усмивка като струна
разсърди гневно боговете. ...

43.
Часът беше 11:15, а аз започвах да се потя от нервност. “Ако спазят условията, батерийката на Ленц би трябвало да се появи тук след пет минути”, споделих аз мислите си със Смърделин. Той, разбира се, ми отговори с едно кратко “Знам”. Ленц така и не се беше върнал в стаята ми, изглежда беше преце ...

Въведение
Някога, преди много години, на остров Карбо пристигна тричленно семейство.
Детето бе момче на около 13 години и се казваше Шон.
Баща му - Майкъл Копул - и майка му - Сара - бяха замислени хора и не обичаха да се разхождат и да говорят. На острова имаше много репортери и поведението на роди ...

По мотиви на ботсманския дневник на Саам Фолтирмортсон,
безизвестен северн мореплавател, открит в празна бъчвичка,
неясно как достигнала брега на Арапя през 16ти век
от нечий мой прадядо.
Беше буря. ...

Мръсотия, сган, прищявки чужди.
Дошло ти е до гуша, но търпиш.
Угаждаш ти на всички всякви нужди,
а твоята душа остава в плен!
После някой казва: бил си жалък! ...

Мач. Неонова тераса. Ек от вувузели.
Щурченце свири "Ода за асфалтовите дупки"...
Смях. Псувни. Антена със снежинки.
Сподавен женски коментар -
не на място, не навреме... ...

Опитвал ли си слънчевия диск
с ръката си протегната да стигнеш,
поел изпепеляващия риск
да изгориш в жарта му, без да мигнеш?
Опитвал ли си с немите звезди ...

Той е от предишния ми живот.
Тогава бях няма.
Не можех да му разказвам
за буйните водопади,
за перата на птиците, ...

ЗА ТЕБ
Позна, че днес ми е студено
и искам малко топлина.
Съвсем безпринципно, неуредено
дойдох – посрещна ме като жена. ...

В един претъпкан свят
цари разврат,
а някъде по кътчетата тъмни
душите стенат - глад...
А някъде във празните очи, ...

Къща ли строиш, приятелю?
Май отново се обърка...
Основите за дом налял си,
а трябваше да бъде църква!
И трябваше да палиш свещи - ...