Ние с тебе няма да се срещнем,
няма да се видиме отново,
в спомените само ще остане
любовта ни, птица прелетяла!
Тя ще се завръща само нощем ...

В пепелта не поникват цветя
И след всички общи залези
днес сме двама непознати.
Нежността разтваря белези,
буди спомени, чувства сакати. ...

Седя сама, очакваща да чуя твоята душа.
Не се обаждаш, писма не пращаш.
Какво ли има?
Явно не съм незаменима.
Сърцето ми силно пулсира ...

Душата ми е в розово опиянение
и чувам музика от цъфналите вишни...
Потъвам в нежно, меланхолно забвение
и политам сред цветовете им пищни.
Уханието им ефирно и летливо ...

Този миг
Сънувах ли го този миг от време,
та струва ми се толкова познат?
Мигът, който ще отнеме
горчивината в моя свят. ...

Откровено в "Откровения"
Ежедневието ми е скучна проза -
на работа, от работа... в дома,
набързо сложена вечеря,
две думи с брачната половинка ...

...или Малък постсоц етюд
Вали, духа силен вятър, почти отнася чадъра ми, но аз крача геройски към детската градина.
Пролетта е необичайно хладна и влажна тази година.
Сигурно е заради кризата.
Отивам да взема детето на обяд, защото в 13:00 имаме супер важна задача в центъра. ...

Още млад и в разцвета на силни години,
още с бяло лице, още с чиста душа,
бели чувства редя върху листа и в рими
в мен прераждат се сто неродени сърца!
Докога ли душата от болка ще стене, ...

Любов ти моя - къде си!?
Любов ти моя - защо!?
Защо си тръгна от мене!?
Защо съм сама!?
Защо отне ми сърцето!? ...

Страх от високо
С реверанс към
бащата на Финдли
Наистина ли го реши?
Ти знаеш – ù отвърнах. ...

Измислени сме като синьо лято
Юлето & Канибал
Отново те намирам аз във сайта,
където безпрепятствено се вихриш,
една любов от триста мегабайта ...

Скръц-скърц... Люш-люш... Скърц-скръц... Люш-люш...
Черната Пантера Ра се бе изтегнала в хамака на Но Щен Вълк и се полюшваше блажено мързелувайки, а хамакът тихичко проскърцваше...
- Кеф - протегна се пантерата. - Нищо чудно, че Но толкова често се излежава тук.
ТУП - изтърси се на пода задремалата ...

Как да откажа тъгата, самотнико?
В чие щастие да намеря своя покой?
Как да възстановя щетите, злосторнико,
храма в мен разбиваш, а после правиш
обратен завой. ...

I shouldn't have walked away
I would've stayed if you said
We could've made everything OK
But we just
Threw the blame back and forth ...

Влюбена съм в нощите безсънни.
Влюбена съм в тишината звездна.
В чувствата си – езера бездънни -
ритуално чиста влезна.
Гмурна се до дъното, където - ...

Защо всичко свърши и вече тръгвам,
защо ти оставаш със сухи очи?
Не мога, не трябва да се залъгвам,
едва ли за мен ще те боли.
Очите не виждат, а аз бавно крача, ...

Омръзна ми таз класа S,
на светофара пак сме пет.
И гледаме се някак нервно…
родила съм се без късмет.
И черният ù цвят ме дразни… ...

Ти пак ме обичаш
по своя си начин,
от който студено ми става,
в душата ми
зимни виелици плачат, ...

Стига ми да съм край теб,
да бдя, когато засънуваш
и веднъж поне да чуя
името ми как бълнуваш.
А в свежо хладно утро ...

Малки, плахи същества-деца,
цветя на майката Земя.
О, Боже, колко са красиви,
скромни, шумни и игриви,
с ясни бисерни очи - ...

Лодката
Днес лодката остава празна,
без пътници, без екипаж,
закотвена, оставена, самотна, жадна,
акостирала е в някакъв мираж. ...

Родила се вече на белия свят,
с име красиво и орис незнайна,
ти тръгваш да дириш своя късмет.
Минават край тебе, сякаш на кино
хора - и лоши, и странни, коварни. ...

МАТЕРИАЛЪТ
Писателят е седнал сред мъжете от селото в кръчмата. Той отпива от бирата си и слуша разговора им. В главата му се върти нова идея за разказ, но не може да се съсредоточи - селяните говорят високо и му пречат. Не можеше да им се сърди, сам беше отишъл при тях. Трябваше да ги приеме такива ...

... Танц на светлината...
Лицето отново е обляно в сълзи.
Слънчев лъч прокрадва се
и езерото от тъга
той опитва се ...

Отдалечават се лица и гласове...
Пресилени усмивки. Неми жестове.
Откъсват се -
пришитите сестри.
Измислените майки. ...

АЗ МОГА:
да виждам душите на хората
да летя като птица в небето
да разбирам безмълвието
да чувствам нотите ...

Поредна нощ безсънна в мрака,
седя потънал в мислите си аз.
И трепетно обаждането чакам,
обаждане на нежен женски глас.
Виновен ли съм, моля те, кажи, ...

Чувства несподелени,
души прикрити,
на смърт птици към
залеза на мечтите устремени.
И сам си, другиго освен самота ...