Кой е най-ценният кристал на света?
Дали е диамантът или солта -
питам те днес и сега.
Кое е по-скъпо - парата или скръбта?
Да, изглежда лесно, а дали е тъй? ...

Като в стара, стара къща,
с аромат на хляб омесен,
споменът и днес ме връща
при една далечна песен.
Песен, дето умилява ...

Радост изхлузва
каишката на тъга,
развързва мига.
...
Вяра целува ...

Слънцето повдигна
черната завеса.
Разсъмване!
Денят се раждаше.
Отново! ...

Всеки ден гледаме ужасяващи кадри, случващи се на реални хора в реалния свят, който обитаваме. Но, въпреки всичко видяно и чуто, всеки твърди, че няма как да се случи на него; с лекота казваме, че в „истинския” живот това не се случва. Но… познайте? Това е истинският живот! Нека бъдем реалисти! Нека ...

изпусна сянка пролетно дете
потече между пръстите ти леки
и музиката свиреше във мен
когато капех бавно
и капките събирах в шепи ...

Изподрани улици, сухи стърнища…
Докога ще се лутам,
загубена в нищото?
Трънливи бурени и цвете едно…
Искам да го намеря, ...

Щом искаш тези пръсти,
смъкни ме от тополата
и ме увий във сенките на залеза.
Щом искаш моите завивки,
ела и разлисти косите ми ...

Когато си далече, аз тъгувам.
Сълзите ми се стичат като водопад.
Добре съм, щом заспя и засънувам,
че си до мен и няма вече хлад.
Защото твоите ръце ме сгряват, ...

Поиска всичко
и всичко аз ти дадох,
за теб сърцето още ми гори.
Поиска всичко,
но нищо не остана, ...

Защо не ме оставите сама да си решавам
кое за мене е добре, кое не е?
Защо не можете, дори и да прападам,
просто да ми подадете две ръце?
Защо не можете, дори ако сгреша, ...

- Липсваш ми!
- Така ли?
- Да!?
- Не ти вярвам.
- Но е така. ...

Мисля си за това, как животът на една мила и добра леля просто бързо си изхвърча...
Как времето ни с нея много бързо свърши и как не знаехме и не можахме да ù помогнем...
Лелче, и на онзи свят остани тъй свежа и добра както бе тук, на бялата земя...

ТРЕТО ПИСМО
Преди време, мисля че беше зимата, прочетох следната история за смъртта на един българин в големите ни ежедневници: Човекът бил към четиридесетте, когато го съкратили от работа. Първите месеци се препитавал от милостите на Бюрото по труда. После си продал вещите. След това дошло време да ...

Поднесена съдба
Поднесох съдбата си невинно,
разлистих я за теб с любов,
оставих те да пишеш върху нея
с перо и мастило от огън и копнеж. ...

Порочно съзнание.
Фатална жена.
Невинно мълчание.
Разбити сърца.
Неказани думи. ...

„Една история е светът, самият живот - една книга,
на която има безброй прашни страници,
страниците са дните, прахта е страданието.
Светът се ражда непознат, сиромах на знание,
жаден за живот, хора вървят търсейки познание”. ...

На разум бялата отсянка
и тя загуби се от опиата,
за който би се борил всеки
и би го ползвал за примамка
на други, търсещи го с жажда. ...

В парка е количка малка,
в нея, счупена и жалка,
кукла мъничка седи
и ме гледа със очи,
ослепели от надежди и мечти! ...

Трябва да ти кажа толкова неща... Толкова дълго мислих как да го направя. Няма начин да разбереш всичко, което ще напиша, ако не го прочетеш! Така или иначе, не зная дали това ще се случи. Толкова много мисли по теб се блъскат в мен - една цяла различна вселена в деня ми... Понякога е красиво от оби ...

Зад стъклото околността изглеждаше толкова пуста и далечна от мен. Всичко бе затихнало в нощта и снегът се сипеше на парцали, извивайки се в ритъма на вятъра. Влакът отново бе спрял за около час насред полето, заради лошото време и студът вече започваше да се прокрадва в купето, където седях само аз ...

* * *
И тази пролет -
на обиколка
с автомобила.

В коридора - прашасяли мисли,
влизам в стая с прозорци от Лед!
Малко паяче сплита във нишки,
кратък стих от предишен... Поет!
Вентилатор, уж пъди... Тъгата, ...

Бог дните ни следи
скрити за Него не са
скръб с радост сменява
нуждите на всеки снабдява
В замяна на това ...

Спи, миличка. Навън светът е тъмен.
Недей отваря блеснали очи.
Ръцете днес не са ръце, а тръни,
нектарът е измамен и горчи.
Заспивай. Само маски са усмивките, ...

Не искам да бъда онова момиче,
самотна, затворена, с разбито сърце,
която не допуска вече никого в живота си.
С тежък грим, скриващ следи от сълзите.
Тя се напива вечер, за да заглуши болката, ...

Две китари
в тази нощ безумна
за нас разпръснаха мълва...
За скрити страсти
в тишина безлунна, ...

Не мога, не искам сега
с ръка да изтрия всяка сълза,
защо да ги крия, та те са, нали,
децата на моите разбити мечти.
Изразяват тъгата и болката зла ...

"Никога няма да го направя дядо. Заклевам се." каза тя, целувайки кръстосаните си пръстчета.
Кой беше по-големият наивник - тя, която беше още малко детенце и светът бе детска площадка. Тя, която си мислеше, че може всичко... или той... човекът, изживял толкова много. Той, който би трябвало да знае, ...

Дип прост чиляк си беше Пандо Шматката от наше село - дип прост и дип крадлив. Ей, оная нощ се завъртял край Гочовия рибарник, шарани да краде. Ама Гочо не е вчерашен и знае как да си пази стоката. Кучето му се разлаяло, а стопанинът туй и чакал - изскочил от скривалището си, грабнал ловната пушка, ...

Не ме закачай, бе момче,
че много съм пияна,
две дамаджани със мечти
във гърлото си съм изляла.
И не замезвах – само пих, ...

Някога и аз ще преведа
себе си на всичките езици.
Може и в любов да обясня
необичаното в мен момиче.
Имало е време да боли, ...

Лили си вървеше из нейния град - ''Градът на митичните същества'' в Естони, нейната страна. Тя била с много светла червена коса и прекрасни бели очи. Градът ù се казвал: ''Градът на митичните същества'' защото в него било пълно с митични чудовища: Дракула, Беззименният, влечугото-извънземно и т.н. Л ...