Един от най -любимите часове на седмицата-петък след 18 часа . Работната седмица е минала, очакват те събота и неделя, дни на безцелно мотане из къщи, или из Атина, или пържене на лятното слънце покрай морето...
А най-лошо е, когато в тези чаове на петъчния ден звънне мобилният ти.
Зръън, зръън, нар ...

С изтънчения вкус на златен бърбън
и огнената нотка на тютюн,
изискан и непредвидимо дързък,
опасен като сребърен куршум…
вървиш след мен с походката на хищник ...

Една песен на моите възпитаници от групата.Това е първи техен опит да композират и аранжират съсем сами,без ничия помощ.Музиката и текста са на Десислава Георгиева,която пее и свири клавирите.

Когато растежът на слънчогледа приключи, той спира да следи с поглед Слънцето и остава завинаги обърнат на изток, постепенно свеждайки глава под тежестта на плода, който то е поставило в утробата му.
И повече никога не поглежда към небето...
------------------------------------------
"Тук, в сърцето ...

Ако си тръгнеш някой ден,
ако го сториш, ще боли.
Очите ти ще търсят мен
и в ангели, и в демони.
Когато тръгнеш някой ден, ...

Наричаха го Август, без причина,
той беше млад, усмихнат и красив,
понякога рисуваше картини,
а друг път се превръщаше в лирик.
Обичаше да ходи из полето, ...

Наивни са очите ми, с които тъй влюбено те гледам.
Наивни са ръцете ми, с които толкова силно искам да те върна.
Наивна е душата ми, с която толкова силно искам да те задържа.
Наивни са краката ми, че пак към тебе се опитвам да вървя.
Вечно да те имам е измамно чувство, ...

Имах един прекрасен час.
Благодарение на вас.
Какво направихте с мен?
Сложихте щастливо начало на моят слънчев ден.
Как мога да забравя? ...

Там, близо до водата,
седя на малка пейка,
гледайки реката,
с очи невиждащи,
раздрани от кървави лъчи. ...

По още незарасналите рани
и белезите в близкото ми минало ми
разхождаше се кой, когато сва́ри.
Олекне му, а после си отива...
Пристигаха със гръмки обещания, ...

Тръгнах аз да пиша поезия за самотата. Започнах с думите ”Сама съм, около мене никой няма” и замислено се спрях. Чакай малко, не е истина това, защо току-що написах една огромна лъжа. Усмихнах се на себе си и го изтрих. Аз не съм сама. Имам си семейство и приятели, които много ме обичат, а и моят Бо ...

Колкото повече се доближаваше до центъра, толкова повече стража виждаше. Двама хвърлиха някакъв предмет във въздуха и заловиха мора в магическа мрежа. Други трима някак бяха успели да счупят крилата на друга и я бяха наобиколили. Макар ръкавът на единия да бе изцапан с кръв, по всичко изглеждаше, че ...

"Лудите на стадиона"*
много даже са си в ред,
музите си щури гонят
и без стартов пистолет.
Шапката си с крокодила, ...

Кога за последно се вслуша в онези тихи нашепващи трепети на сърцето си?
Кога за последно усети порива да кажеш "харесвам те", "обичам те", "искам да съм с теб"?
Кога за последно си позволи да следваш сърдечния си импулс да бягаш към, към това което те влече, вместо да бягаш от него заради страх?
Ко ...

MEMENTO MORI!
... смъртта си има инакви задачи – тя ми подостря пачето перо,
спогаждаме се с нея другояче, и напоследък – само със добро,
разбрали сме се много да не бърза, не съм сега за дълъг път готов,
да дишам всяка своя глътка въздух, защото тя е Божия любов, ...

Остарях и се сбръчках -
като орех от новогодишна украса,
като взета на лизинг от автоморгата бричка ,
като черен хайвер от небрежност мухлясал,
като на клоуна маската трагична, ...

Как сладки са целувките солени
и как солени летните мечти,
целувай ме, целувай ме без време,
ще дойде зима и ще загорчи.
Донесе есента разлъка, ...

Глава 30
Холоранската армия водена от генерал Петър Джарел вървеше по павирания мокър път към тъй жадуваната цел – столицата на Белгар, Онгалград! Пътя бе равен но мокър и кален, времето мрачно и облачно. И въпреки това войниците пееха:
„Върви войниче, ти върви, ти си Холоран, върви… Върви изправен, ...

Мечтая да съм на брега на морето,
да слушам на вълните шума,
вперила поглед нагоре,
да шепна мечти на звездите.
Мечтая за топла прегръдка, ...

Веднъж и ти почука
на входната врата.
Казах си- наслука!
Ей туй е любовта!
Зализах си косата, ...

- Скъпа, колко време ти трябва, за да си готова след 15 минути…
хххх
Защо не можем да се оправим сами…
Реклама: „… Революции много, а наденицага е една…“
хххх ...

Моят август си тръгва
с чаша лято пенливо -
още малко искрици по дъното мигат.
Сложил шапка от слама,
морска тениска в синьо, ...

СЕПТЕМВРИЙ Е МИЛУНКАТА НА БОГА
... септемврий врътна жълта броеница на пейката ми в дрипавия парк,
и припекът – плашлива малка птица, слетя ми край изтъркания кларк,
накъса ми се песничката птича! – мелтемът над морето вой поде –
и листопадът тръгна да се свлича като талаш, настърган със ренде, ...

Не ял месо един веган.
Суров излапал цял тиган
със броколи, спанак и целина.
Бих казал:....лелина!".
Монтьор колата си оправял, ...

Пуйетеса съм отскоро,
всъщност първи стих творя.
Вдъхновявам се от Жоро
за безсмъртните слова.
Той е Муз за пуйетеси, ...

ИЗПРАЩАНЕ НА АВГУСТ
... нали е само лист от календара, от мен и август взе, че отлетя,
приспивна песен вятърът подкара из парка – по алеите с цветя,
не се целуват влюбените вечер на пейките под залеза златист,
и листопадът тихо се съблече, започна да се рони лист по лист, ...

Вземете я и нея, ако можете,
усмивката ми – да ви подслади
горчилката. И си сменете кожите,
и с по-хамелеонски от преди.
Вземете я онази дума – благата, ...

Не можеш!
Прошка се не дава ей така!
Любовта,
не е игра!
И боли, когато обичал си, ...

След пенсионирането си Микеле Алабали реши да се отдаде изцяло на творческата си страст и да пее в местното културно просветно пространство. Безспорно до сега Микеле пееше в хора на културния еснаф, където изпълняваха кантати, оратории и от време на време по някой хорал акапелно.
С годините Микеле б ...

Той е гениален ерудит, той е умен -
магистрала Ботевград-Враца-Шумен!
Между сертификата и ваксинацията
много е мощна, силна куролацията!
Що Конституцията той да спазва - ...

Ще потърся вечер твоите очи,
в които искам да се потопя
и в морето от лазурните лъчи
на твоята изстрадала душа,
да видя,че си птица устремена, ...

Разклащат се основите
на стария ми храм.
А вярата – от новите,
не се побира там.
И корабът на църквите ...

Започна от един камък, в който са сложили железен прът, служещ за зимна маркировка - тогава просто стърчащ в изсъхналите летни треви – на едно случайно и непретенциозно място за всеки преминаващ. За мен това място стана любимо и ще го помня до края на живота си, въпреки че друг човек едва ли някога ...

Наистина няма причина
да бъдеш до мен в този миг.
Ясно е, че ще си замина
и в тебе единствено стих
като следа ще остане, ...

Камбанен звън очите ми отвори,
привикнал да броя до две и три.
Не бе на смърт. Звънът ми проговори.
Добре си ми дошла! Седни...
И тя ме запрегръща в свойта радост. ...