Пленен от плитчините, аз нагазвам
водите им едвам мълвящи:
Ела, от миналото си прегазен,
ще те загърнем с топло настояще.
Повярвах им - за сетен път повярвах. ...

Текст: Димитрис Лендзос
Музика: Христос Леонтис
Изпълнител: Димитрис Митропанос
1. В съботните сутрини накрай Ахерусия*
танц зейбекико сред огъня играх. ...

Еленчице! Девойчице!
Топлиш като слънчице!
Пълниш очите!
Радваш душите!
И, Боже! Как те търсят ръцете! ...

„Скъпи дядо Коледа, аз съм непослушно дете. Не слушам! Когато татко наби мама, той ми каза да не звъня на 112. Не го послушах и той влезе в затвора за това. След шест месеца го пуснаха но пиян шофьор го бутна на пешеходна пътека, когато отивал в един бар да се напише, защото аз не го послушах да оти ...

Едно потресаващо събитие от предната седмица шокира обществеността в страната ни – злополучната катастрофа и смъртта на известния български журналист Милен Цветков. В кръвната проба на 22-годишния Кристиян Николов, блъснал колата на Цветков със скорост над 100 км с джип, са били открити следи от упо ...

Дете на улицата
Не помня роден дом и родна стряха!
За мене улицата бе подслон.
И скитници приятели ми бяха!
А правилата – уличен закон! ...

Двамата младежи вървяха по улицата и често поглеждаха листчето, което Илко държеше в ръка. Търсеха адрес и четяха надписите на улиците, обикновено поставени на ъглите, които не винаги ги имаше. В края на една от улиците се мярна камбанария. Това беше другия ориентир да намерят храма Света Петка и от ...

Смрачѝ се, смрачѝ, а над моята стряха,
ни повей усещам, ни пиле прехвърча.
Излизам смутена, гола и плаха -
нощта се надвесва над мен вездесъща.
Аз, малкото цвете, самотното птиче, ...

Животът е бомба с часовников механизъм и само щастието може да те накара да забравиш, че цъка.

В дните, обковали
Рамката със име „Съвремие“
Липсват приказните очи
На принца, влюбен във роза
Онази, дето малко късно разбрала, ...

Вече близо - шест години
опрощавам грехове:
на момета… на бамбини
и на кифли - врагове:
Ето - снощи във квартала ...

Допир само разтуптяваш.
Точки тялом и настръхвам.
Очи в очи, не ме оставяш.
Гледаш как по теб издъхвам.
Да, не ще го отрека - ...

Снегът си тръгна, този влажен сняг,
направи поразии и го няма,
остави ни до бащиния праг
да гледаме след него по пижама.
Сломи дървета, токът поломи, ...

Неволно ли се свиква със тъгата,
нарочно се запитвах всеки път,
щом хлопнеше след мен вратата,
прекрачила душата - мойта плът...
Започвах истерично да мълча, ...

I. Из диалога:
Аз: - „ ... Възприемам се като една огромна
все по-надуваема Нула.“
Той: - ... Значи ... издигаш се!
II. Екзистенциално „уравнение“: ...

И като англичаните започнахме от времето, колко е приятно сега, после дъждове, ветрове.
- А ти откъде си. Говорът ти е като от Северна Гърция, не си атинянин - попита тя
- От северна Гърция, че и малко по на север, от България съм, а тук изкарах безплатни курсове по езика, а аз си мисля, че говоря ю ...

Съмненията бавно ме раздират.
И все си казвам - пак сгреши.
Тъй както птиците умират,
умират в мене хиляди мечти.
За утрото лазурно чисто. ...

Единствен на света
Безумно те обичам,
загубих сън, покой!
Безумно те обичам!
Как искам да си мой! ...

Варианти
Основа на многообразие са вариантите.
В живота и в душата.
Най-често вариантите са два.
И това е утешение. ...

Глава тринадесета – за войната и мира
Аз нежно си допих напръстничето, рекох по едно в отговор, пък му заобяснявах на Тишо:
- Тише, голям свят, различни методики, братче. Ей го - надалече от нас кипи война. У нас ври мир. Там падат ракети и бомби. У нас се правят реформи. Там наблегнаха на патриотич ...

Глава дванадесета – за кривия път
Спах, каквото спах, станах, хапнах и – хайде в кафене-гараж-вариетето на Ванката. Пък там още от вратата ме посреща Тишо от съседния блок. Е, сами бяхме, та седнах при него. Той да ми каже нещо, аз на него друго и така денят да минава. Щото сега сме на години, дето ...

Аз съм нещо случайно, неслучено,
вързан вятър и пакост голяма,
боцкащ репей – полепнал по кучето
и от мене отърване няма.
Аз синигер съм – скрит сред брезичките, ...

– Рамая! – повика я. Движение в далечния ъгъл привлече вниманието му и той тръгна натам. – Рамая! Аз съм, Там!
Чу се тихо хриптене. Чарли го хвана за рамото и го дръпна назад.
– По-полека. – каза му без обичайната доза хумор. – Не знаем какво се е случило.
– Случило се е, че са я измъчвали! – почти ...

Сълзата
Защо е топла тази сълза,
която се стича по твоето лице?
Защото идва тя направи от душа,
изгаря ти лицето и боли твоето сърце. ...

Гледам я и тревога в мен се появява -
накъде нашата мила България отива!?
Тя на толкова бури успя да устоява,
но фалшиви ценности нея затриват!
Това ли на децата ще завещаем, ...

Обичам да те гледам, обичам да гледам,
как слънцето изгрява в очите ти сутрин,
и как нощите ни отбелязват се в очите ми,
и как деня залязва, в теб да се роди отново.
Обичам полъхът на дъха ти в лицето ми, ...

Извънредна част, по случай рождения ми ден ;)
Планетата Астеда правеше едно завъртане около оста си за 2182 години. Имаше древна цивилизация, наричаща себе си дромеди, която периодично се налагаше да мигрира. Защото от страната, която не се огрява от слънцето, температурите достигаха минуси, невъзмо ...

Бях добър човек и още съм такъв...
но казват злото никога не спи!
И нарани ме ти, не само сърцето, но
намери начини и с черни магии ме отрови ти.
Внедряваш в хората че съм жесток... ...

Добротата обезтелесява. Зловещо е да си добър, щом наоколо те дебнат. Не те дебнат с добро, знаеш го, но въпреки това решаваш, че моралът ти изисква да постъпваш, да се отнасяш, да обичаш... правилно.
Въпросът е кое е правилно?
В разбойническата държава правилно е да си разбойник, а не васал.
Българ ...

Не си ми дал причина да остана,
когато бях единствена и твоя.
Сърцето ми разцъфна като рана
на хоризонта зад завоя.
И толкова променлив и себичен ...

Човешката душа е арена на сблъсък между между Свръх Аза /божественото/ и инстинктите му, между ангелската и демонската му същност, между порива му за добротворство и склонността му към насилие. Всеки, почти всеки човек таи в душата си и едното, и другото, но съотношението при всеки е различно. Творе ...

А аз носех торби или касетки с цитроси у Елени. Е, тя да е слон не може да изяде толкова портокали, мандарини.
Карай, нали има около нея куп жени, а те имат семейства, да ядат на корем, да не са от моята градина.
Ходихме с микробуса с кирия Дора на селото за стока. В градината им мирис на ферментира ...

На теб, моя Музо …
На теб, моя Музо, посвещавам стиха ми
и китка бих сложила с красиви цветя!
Да ме следваш активна дори и в съня ми,
слова да ми шепнеш по теми не една… ...