Душата –
зареяна птица,
се гмурка
в море от лъчи,
на музикална колесница ...

Антените на мойте сетива
За твоите сигнали се настройват,
На късите вълни на любовта
Ангели при мен ще дойдат!
Емоция с омайна красота, ...

Познати булеварди, с познати светлини,
кръстосват непознати по нашите следи.
А чужди, в мисли общи, пътуваме със теб,
поели в две посоки, изгарящи от лед.
По улиците наши сияят сто луни, ...

От ялови сънища
и пияни очи...
От крясъци нощни
на покосени лъчи.
Много горчиви ...

Знаех, че тази вечер няма да слезеш по стъпала на бара
нито до един и половина, нито след това.
Макар и да го правеше от шест месеца досега.
Знаех също, че диджеят нямаше да пусне от любимите ти песни
точно тази вечер. ...

Капки чар
И пак вълшебна нощ, обрисувана с любов,
оставила назад спомените и мислите горещи,
обгърнати от ласки, докосване небрежно,
вълна от страсти погълна ни метежно. ...

Не можех без теб глътка въздух да си взема,
научих се от рибата без въздух да живея.
В тъмното страхувах се сама,
бях силната заради теб, въпреки страха.
Не можех без теб да виждам. ...

ТОЛКОВА ПРЪСНАТИ КАПКИ
посвещавам на всички анонимни и псевдонимни псевдооткровенци, които влизат в този чудесен сайт, само за да оставят някой злобен коментар
Толкова пръснати капки!!!
Жалки, безпомощни, бедни!
Ако се слеем днес, капки, ...

Сън
Сънувам те от отново и отново
и в съня си не откривам нищо ново.
В него ти винаги до мен стоиш,
но ме събуждаш с думите "ти спиш". ...

Вечерта започна чудесно. Всички съученици бяха дошли: красиви, весели, готови да се забавляват. Украсата, атмосферата, музиката, всичко беше невероятно, но не предполагах колко по-хубаво ще стане…
Цветя, светлини, усмивки и танцуващите двойки наоколо, какво по-хубаво. Аз бях сама, както обикновено, ...

На полянка горска вие се хоро,
глутницата вълча хапва тараро.
Питате се вие що ли е това
и защо се радват всички на лова.
Тараро наричат дивото прасе, ...

Спомням си вече доста мъгляво, когато в училище учехме Гео Милев. Спомням си и че не го харесвах особено. Даже „Септември” не харесвах особено. Смятах го за прекалено самопревъзнасящ се и се дразнех много. Тези експресионисти само се надуват като пуяци и отричат всичко, което е било някога преди тях ...

Папагалът емигрант
В блока ни се случи голямо нещастие. Иванови си взеха папагал. И то не какъв да е, а говорещ. Сам по себе си този факт не е повод за трагедии. Имаше обаче една малка подробност. Речникът на папагала обхващаше всички известни псувни по българските земи. В тази област бе богат и зад ...

Търсих дълго в този град...
Търсих нещо чисто и невинно.
Обикалях улиците из квартала,
обикалях кътчетата на света,
но не намерих чисто белите цветя... ...

Видя ли твоите очи,
нещо в мен започва да гори
и сърцето ми пламкащо трепти.
Не ми трябваше да те срещам.
Не мога да спра да се сещам. ...

Празнуваш ти, усмихваш се до сълзи.
Ликуваш ти по време на война.
Защото виждаш, че животът бърза
да го обърнеш – ти си за това.
От теб зависи да застреляш онзи. ...

обичам те и с думи как да го изразя
обичам те с аромата на пролетта
обичам те и горя в огън носещ спокойствие и топлина
обичам те в свят с незнайни сетива разкриващи
палитри от светлина ...

Сърцето ми щастливо до твоето тупти.
Любими, чуваш ли го? Чувстваш ли го ти?
Сърцата ни в синхрон отдавна бият,
нима съмнения нелепи още крият?
Нима те мъчат мисли невъзможни? ...

Млада нощ,
на весела невяста ми прилича.
Тиха нощ,
във тъмносиньо злато се облича.
Свята нощ, ...

Слънцето огрява бяла хасиенда,
тих китарен звън облича тишината.
Птича песен приглася ù в Соната,
написана от Вятъра и Самотата.
Сплели пенливи ръце вълните в прибоя ...

Гларусите викат ме от покрива:
- Хей, приятел, тръгвай!... но не смея -
в пристана закотвих свойта лодка
и задълго разделих се с нея.
Тъжно е самотното корито, ...

Платно и стих
Звезден кръговрат
- рождение и смърт
- огънят въздава и отнема ...
Око. ...

ГОЛЯМОТО ТВ МОЗЪЧНО
ПРОМИВАНЕ
Да стори що при тоз десант?
Нали целта е на сценария
да гледа тъпо ...

Лети, пеперудке, лети,
над морета, поляни, градини,
рисувай с крилцата картини,
усети под тебе на хората... умората,
и... просто лети.

Пустиня
Пясъци от безброй
разрушени мечти,
часовници, стрити на прах
във ръцете ми, ...

Той е този, който остава с мен по цели нощи.
Той е този, който ме кара да винаги да искам още.
Той е този, който в сенките пак ме намира.
Той е този, който дълбоко в душата ми се взира.
Той е този, който ме кара истински да се смея. ...

Миг
Животът ми започна в една далечна зима,
в звуците на химн и в светлината на заря.
Всъщност не е важно точно откога ме има,
не е важно нито докога ще продължа... ...

На дъщеря ми
Понякога светът изглежда тесен,
понякога си мислиш, че излишната си ти,
понякога мечтите ти умират,
понякога сърцето те боли... ...

"Щастлив е онзи, който се е научил да се учи." - Менадър
В днешния стремителен свят човекът губи същност и се превръща в машина, в робот. И в своето развитие като личност човекът преминава през няколко основни фази, една от които е училището - основната институция в живота на всяко подрастващо дете. ...

Сълзите не връщат,
те не променят,
не дават!
Сълзите отмиват
чакълестите камъчета ...