Вълшебно е женското тяло. Безспорно
и сексът с красива жена е приятен.
Но умелият майстор, твърдя отговорно,
е длъжен да може екстаза креватен
със всяка жена да постигне. Венера ...

Кръгът се затваря в едно пълнолуние,
усещам студът как сковава пейзажа.
Сивият ден в тъмното бързо догаря,
нощта изплува от сълзите на мрака.
Животът прилича на мръсна угарка, ...

Самотата е едно от най-страшните човешки усещания, с което всеки от нас се е сблъсквал в даден момент от живота си. Колкото по-дълго трае тя, толкова по-тежки поражения нанася на душата.
Не бива да бъркаме самотата с усамотението, което понякога е желано от всекиго. Много често човек иска да остане ...

Не ми бе нужно в сенки да те диря,
нито в нечие лице да се загледам,
за да зная, че веч едва ли ще те видя
и едва ли в теб ще се огледам.
Не ми бе нужно и да зная, че дълго ще те припознавам ...

Летя спокойно над гората
усещам вятъра смутен
а красотата на Земята
е някъде далеч под мен
духът ми птица е крилата ...

Бих искала да бъда Слънце,
за да те топля и пазя с лъчите си...
Бих искала да бъда Вятър,
за да галя косите ти...
Бих искала да бъда Нощ, ...

Когато на пътя ми застана,
беше никой -
тяло без душа,
лице без усмивка,
поглед без блясък. ...

Буйните треви стигаха почти до кръста му. Поклащаха се в синхрон с вятъра и мекотата на тяхното движение правеше цялото това поле вълшебно, все едно беше живо. Полето достигаше чак до хоризонта – накъдето и да се обърнеше, виждаше само танцуващи треви, плавно и завладяващо полюшващи се. Никога не бе ...

Какво ли късметче щеше да изтегли? Черните очи на Вяра се изпречиха на пътя му. Дали мислеше и тя за него? Спомни си за една Мария. Джамията на Света Мария, която е била черква под името “Успение Богородично.” Турците бяха я превърнали в Имарет джамия.
Когато покорили Южна Тракия и избрали за своя с ...

И замирисва на море! За тези, които са обречени да отидат с деца на море - това са 10 правила за оцеляване...
1-во правило: НИКОГА НЕ ОТИВАЙ НА ПЛАЖА С ЛОПАТКА
Внимание: Една нищо и никаква пластмасова лопатка в ръцете на по-сръчно дете може да направи най-малко 2 непоправими мизерии... Да подкопае ...

Дълго с тебе си мислехме, че вече сме двойка.
Вече имахме най-страшния навик да спим
с незатворени клепки, загледани в сива постройка.
И телата си криехме, голи, зад завеса от дим...
от цигарите твои, вечно горящи лекарства, ...

Морето няма глас да ме оплаче.
И сол си няма – скришом я откраднах
и храних дълго сетния приятел.
А като смърт все си оставах гладна...
И прилив няма. Ни прибой, ни риби... ...

Жадувахме за среща след раздялата
и извинение скалъпихме набързо.
Намерихме си неотложна работа,
измъкнахме се лекичко от вкъщи.
А времето летеше и не спираше, ...

И исках да не бъда роб
на принципи, комплекси
и очаквания тежки,
захвърли ме добрият стар живот
сред марионетки смахнати, ...

Какви големи сенки под очите.
Защо ли? Аз съм болна, може би,
или в недостиг са от лятото лъчите,
или пък съм се влюбила?... Уви...
Нима аз нямам право да се радвам, ...

на Смешко с поздрав!
От сайта лъха на парфюм,
а ти си алергичен.
Обличаш новия костюм
за среща романтична! ...

Ти можеш да го наречеш както си искаш. Можеш да видиш магията в него и да се научиш да го обичаш. Можеш да откраднеш всеки миг от сърцето му и да го стъпчеш, ей там, на счупения, кален тротоар да го смачкаш. Можеш да го мразиш или да го игнорираш. Но той е там...
И аз съм него.
Бавно
Като пясъчна бу ...

НЕОБЯСНИМОТО
В падащата прохлада на лятната вечер Борис спря при съседа си, за да разменят по някоя дума. След като взаимно се оплакаха от горещината на отминалия ден, съседът смени темата и каза:
- Трябва по-често да се молим на Бог за здраве и благополучие.
- Аз не съм много вярващ. Търси и ще нам ...

За теб
Седя и пиша пак за теб,
до мене няма те, но аз ще те измисля.
И толкова красиво е, когато си до мен.
Мираж ли бе, или, нека си помисля. ...

Догаря цигарата.
Догаряш и ти.
Сам си.
Вали.
Минава времето. ...

Как искам да разкъсам
натюрморта на лятото...
да изтрия думите, които знам...
... и тази музика,
която ми напомня... ...

Защо мълчиш и защо не ми говориш?
Защо искаш да се разделим?
Дойде на нашата среща очакван!
И аз съм радостна като преди!
Защо си отиде и защо не ми проговори? ...

Ще те боледувам утре
в сняг от жълти пеперуди
и през погледа ти ще преплувам
в слънчогледов смях, но утре!
Утре пясък в дланите ще втрия, ...

„Защо родих се?“ някой да ме пита!
Сега съм сбор от плът и кости.
Откакто се ожених, сам се скитам
дори в компанията на „любими“ гости.
За мен светът са двете стаи ...

Не исках да идвам при тебе вече,
но ти пак ме пожела.
И със захвърлена от мене гордост,
отново хукнах към твоята врата.
Очаквах думи нежни, по-хубави, по-различни отпреди, ...

Нощта е там, където днес ни няма.
Нощта е там, където някога били сме двама...
Нощта е в мислите – един за друг.
Нощта е там... понякога и тук.
Любовта е нощ, усещане, копнеж... ...

Мозайка
Болката превърта мисълта,
несподелени вихри ме раздират
и там, отвъд лилавата тъга,
себе си опитвам да събирам. ...

Чуваш ли
Как падат сълзите
Как без глас
Крещят устните
Как болката кънти ...

Явяваш се иззад тъмнината
с лунно сияние около лицето.
Ти луна ли си?
Едва ли.
Вярвам, ...