Не се страхувай
да се влюбиш...
остави щастието,
което носи любовта
да изпълни ...

1.
Черната птица се рееше над боклука от довяни купища листа, останали да гният тук забравени от вятъра да ги раздигне. Беше студено, кално и морко, тук-там пръстта образуваше тъжни локви, заливащи лепкавата каша, събрала отломената на люспи мръсотия от света. Често в тези вонящи на мърша езера се д ...

Ще се изправим с Теб - очи в очи...
Все някой ден, навярно, ще се случи?
Това ще бъде звездният ни стих...
За него никой няма да научи.
Ще бъде безглаголният ни миг - ...

Искам си отново онези дни,
които даже слънчеви са били
по време на дъждовните порои...
И пак онези дни,
в които имаше звезди, мечти... ...

Любовта не пита!!! Любовта не иска мнението ни!!! Тя просто идва или си отива, без нито дума да отрони. Мълчаливо стяга си багажа, колата взема и на път, душата ни разбива, отминава, оставя само сълзи да текат. Сърцето, тя разстрелва с пистолети, патроните безмилостно хвърчат. И после, като някаква ...

(посветено на мен и скъпите ми приятели)
Любовта е това, което те кара да се чувстваш изоставен и нищожен. Тя е онова перфектно извинение за това, че ни боли и че нараняваме… Любовта е начинът да разбереш кои хора са истински до теб и са твои приятели… Любовта е онова нещо, което ти омръзва да търпи ...

Едно лято нашепва, че липсвам,
че ме няма по изгорелите пътища.
Аз дори не изрекох “обичам“,
но се влюбих в съня на една спътница.
Аз дори не почувствах морето. ...

Събирам мечти. Във шепи държа ги
и само със дъх ги убивам.
Те падат учудени върху асфалта,
до последно се мъчат да литнат,
но ги няма крилете. ...

Пореден път казваме си ''Сбогом!'',
пореден път тъмнината ни зове,
пореден път пълна е луната,
пореден път... кога ще спре?
Обляни в кръв, с обидни думи ...

Не ти ли писна да мълчиш?
Жалко е и се излагаш.
Що за мъжко поведение?
Да се криеш и да бягаш?!?
Колко още ще ме мъчиш? ...

Защо влизаме в Ада сами?
Защо вярваме на лъжи?
Защо не виждаме често
подлостта в отсрещните очи?
Защо се доверяваме? ...

Оризови зрънца и куп надежди
покрити с плесен и трева
бяла стая с куп одежди
на познати плачещи лица
Картини празни прашни четки ...

Денят ни е розов грейпфрут
Изстискан насила
По улиците
Мойта сянка следва
Твойте стъпки ...

Преди аз бих могла да се усмихна,
на твоето "не зная, може би",
преди унила можех да притихна,
в твойте изчезващи следи...
Преди умеех да лекувам рани, ...

Всеки ден сме заедно,
радост и болка делим.
Всеки ден се смеем,
плачем и крещим.
Понякога си викаме, ...

Предадох се!
Склонил главата си.
Предадох се!
Поел вината си.
Предадох се! ...

Емото плаче, когато го наранят...
Ангелите прощават, когато грешим...
Дяволът убива, когато се ядоса...
Когато ме нараниш, аз няма да
плача, защото не съм емо... ...

Разплакана пролет
Със сенките на закъснели мисли,
със полета на влюбени очи -
усещам нежно думата обичам
във такта на сърцето да тупти. ...

И ако някога надбягам ветровете,
и ако някога прогоня
себе си от тъжните си мисли.
И ако някога... орисана съм да съм твоя ли?!
Не ще ме спрат най-бурни ветрове. ...

Спускаше се нощта, а аз разхождах се в гората
и гледах как изгрява луната...
Когато вървях по пътечка една,
усетих странна миризма...
Погледнах и видях манастир... ...

Седя в стая, пълна със спомени!
Седя в стая, пълна със стонове!
Всичко тук ми напомня за теб!
Мирисът, цветът, шумът.
* * * ...

Поисках да ти кажа толкова неща,
но думите са някак '' прости '' и ''безлични'',
с тях рисуването върху листа е мечта,
а всъщност, всъщност те не значат нищо...
Поисках да си с мен, ала съдбата, ...

Да си се молил някога на Господ
да няма "утре" и да няма "днес"?
Животът ти дотолкоз да е гнусен,
че да искаш просто да умреш!
Ставал ли си всяка сутрин само за едно - ...

Повехнал спомен
Мирис на пшеница остаряла,
като косите на старица побеляла.
Виси на стената мръсна, пожълтяла,
с часовника на времето, ...

Адът
Какво е това ад? Наистина ли е мястото, на което отиват всички лоши хора? И какво по-точно има в нашия ад?
Ако трябва да бъдем честни, всеки един от нас би споделил, че животът му е ад... но защо?Той все още не е умрял, за да отиде в ада... въпреки че ние всъщност живеем в един ад, от който ням ...

По пътека през долчина
крачи весела дружина:
Кум Вълчан и леля Меца,
Лиско, на Вълчан кумеца,
а до тях пристъпват тежко ...

Дъждът размята рошави коси,
обзет от някаква странна лудост,
безспирно днес вали ли, вали,
безмилостен – чак до грубост…
Между облаци пробива лъч - ...

(от и в името на Земята)
Живот ви дарих -
човешкия дъх
и горския шум,
и морската пяна ...

Текст: Андрей Вознесенский
Музика: Раймонд Паулс
Жил был художник один,
Домик имел и холсты,
Но он актрису любил, ...

В прегръдката на нощта
оставям се,
пред нейното блаженство
предавам се
и някак си харесва ми ...

Колко дълго вървяхме и бродихме,
пътища нови и стари обходихме.
Колко дълго по пътя никой не срещнахме
и не питахме това ли е пътя.
Изгубени във времето, обвити ...

С хляб и сол посрещат се парадно бледи истини,
изровени под кал на нечий блудкав ум.
Сега и тук, с теб сме верни богохулници,
отседнали в мотел на дяволския черен ад.
И нечий се заменя с въздържателство, ...

Подарък за теб
Какъв подарък мога да ти дам -
душата си, ръцете си, очите
и да направя своя малък храм
за теб. Да идваш в него в дните, ...

Търсих сенки цял живот, докато не се превърнах в такава!
Живея в откъснат момент от спомен, в част от изкривена права.
Ключов момент - промяна на целите и идеалите.
Изкушението е тест - минават само устоялите.
Сенките в главата ми взимаха превес, ...

„Адът - това са другите.”
Жан-Пол Сартр
Спри. Заповядвам ти! Мислиш, че не мога, но ето, че го правя. Какво ти дава право да се въртиш така? Откъде намираш сили ту да ме събаряш, ту да ме изправяш в цялото ми величие! Спри да се въртиш!
Категоричността ми я няма вече. Сега те умолявам. Живот, не ми ...

За моя роден град и неговите хора
Ти мрачен си и сив, и безнадежден,
мой стар и поотъркан вече, малък град,
напускан, намаляващ бавно всеки ден,
за мене си оставаш голгота, рай и ад. ...

И пада светлината като стон
над моята душа
Любов с любов се слива
а слабостта самотна
ме гледа с питащи очи ...

Нека вали
Като едри капки от капчука
думи тежки стрелят се по мен.
Времето не издържа - заваля
и страхът ми сви се притаен. ...