Това ли искахте да бъдете и да правите, когато навършите годините, на които сте? Щастливи ли сте от реализацията си или някъде под лъжичката ви стяга всеки път, когато се замислите "какво ли щеше да бъде, ако..."?
Нека още в началото направим една уговорка. Да се абстрахираме от 20-те години преход, ...

Блеснаха в нощта две сребърни сълзи,
отронени от две красиви ангелски очи.
Стоеше момиче между четири студени стени
и се луташе из живота, търсейки истини.
Още две сълзи бяха отронени, ...

- Колкото по-големи - облиза се Ко Та Рак, гледайки тортите на витрината. - Толкова по-добре се виждат.
- Наистина ли? - повдигна лявата си вежда Но Щен Вълк.
- Ох! - въздъхна котакът. - Не ме приемай буквално, стане ли дума за храна, винаги преувеличавам.
- Ахам - сви рамене вълкът.
- И ти ли си ми ...

Мислите ми -
досадни медузи, залепнали
по ранената ми душа...
разнищват ме и не ми дават покой...
Вървя безпосочна ...

Нека бъда капка в океана.
И роса, от слънцето огряна.
Бегъл лъч, по прозорците да тичам.
И да знам, че някого обичам.
Нека бъда лист в гората. ...

Либрето
Кралство Фанима се управлява от чаровния принц Златоструйски и принцес иконата Ивон, най-скандалната кралска двойка в света, известна с бохемските си нрави и фриволно поведение. Неведнъж членовете от Кралската Етична комисия, както и Висши духовни представители от Комитета за борба с прелюбо ...

Съзираш ли оттатък улицата
заснежена
премръзналата фигура,
напомняща на тънка вейка...?
Прегърбена, ...

Беше се вкопчила в ръката му до такава степен, че изобщо не усещаше, че му причинява вече болка. Страхуваше се, че ако дори за миг я изпусне и ще се загуби в нощта, толкова гъста беше мъглата. Вървяха само напред или поне така си мислеха. Нямаше и кой да им каже, че всеки път, когато правеха две кра ...

Притихнали стъпки към тебе ме водят,
изтича към тебе и мисълта,
спомени свидни на пръсти не ходят,
а силно отекват в мойта душа.
Прегърбено минало длани протяга ...

Така ми липсваш, татко...
Слушам Жо Дасен, защото знам,
че много го обичаше...
Така ми липсваш всеки Божи ден...
И пълнят се с сълзи очите ми. ...

Потропват копита
по калдъръма на времето,
оронват, отравят, заравят,
погребват спомени,
или от пясък надежда ...

Веднъж за ръка ме хвана,
беше тъжна... просто ей така,
цялата в сълзи бе обляна,
от тях чак ти превърна се в река!
Днес аз съм тъжен, а теб те няма, ...

Кръглолика,
луната придърпа
завивката нощна
и крайчеца на зората
отви. ...

Шевиците
на времето
се проявяват
незнайно как,
сами, ...

И. Ти си в мечтите ми,
ти си в очите ми.
Ти си в сърцето ми,
ти си в ръцете ми.
Твое е сърцето ми, ...

ТЯ
Тя жадно пие слънцето с очи...
А вятърът е сякаш вечно в отпуск...
В косите ù са вплетени лъчи
и те така и не помръдват просто... ...

Днеска Тарльо пак е болен,
май е хванал тежък грип,
кашля, киха, но е спорен,
птичи или свински тип.
Гърлото го наболява, ...

Ти за мен си уличката стара,
по която в спомена вървя –
там, където няма светофари,
нито вой на мощни возила!
Живописен и уютен спомен ...

Тръгвам си с утринната зора,
защото страхът във мен шепти,
да не би разочарована да си от мен,
ако наяве видиш моите сълзи!
Идвам нощем като нечакан гост, ...

НАМЕРЕНА
Като забравен копнеж за лято,
замръзнал през лютата зима.
Като залез,топящ се във злато,
аз разбрах, че си тук, че те има! ...

Не забравяй родното си място,
стъпката си първа помни,
защото е истинско злощастие,
когато липсват тез спомени.
Не забравяй, че упорството ...

Глава I
Началото
Маркиза Вероника Леонарди беше може би най-противоречивата личност, която можеше да се срещне в Париж през 1870 година. Тя бе изключително красива. Гарваново черните ù къдрици обрамчваха млечнобялото ù лице и като че ли подчертаваха сините ù като лед очи и алените ù устни. Тялото ù ...

За нея той откъсна роза дива,
подаде я с очакващи очи,
а розата, от всички най-красива,
заби в плътта му парещи бодли.
От болка кървава се сви сърцето ...

Родна стряха
Цигулка вън тихо проплака във мрака
и някой затръшна там пътна врата,
петлите започнаха своя спектакъл,
а аз пак над листа подпрял съм глава. ...

Любовта е всичко, априори. Даденост, необходимост, същност, мотивация, цел, посока, живот, явление, движение, сила, воля, смелост, емоция, потребност. Дадена ни е от Бога, за да осмисля живота ни. Двигател на действията ни, на поведението ни. Потребност, без която не можем да съществуваме, без която ...

Всичко се случи в една нощ, нощ, която ще помня завинаги. Беше пълнолуние. Бях решила да се разходя навън. Не знам защо, може би заради всичко, което се беше случило през деня, имах нужда малко да поразмисля. Докато се разхождах, не гледах накъде вървя, ходех безцелно накъдето ме отведат краката. Из ...

С чаша малцово се утешавам,
казва ми да не плача
за миналото в моя живот.
Опитвам се да си затворя очите
и да видя всичко онова, което ...

Мечето растеше само. Майка му беше убита от ловци. Научи се само да се грижи за себе си. Може би и това му помагаше, че често ходеше при един стар мечок. От него научи как да намира храна и много други полезни неща от него научи.
Сега даже се грижеше за две съвсем малки мечета. Наистина, съвсем малк ...

В ония тъмни времена, когато са се разказвали от уста на уста преданията за подвизите на Марко Кралевити, години на налагане на агарянската сила по земите български и на жестока, упорита съпротива, кой с каквото и както може, се е случило събитието, за което искам да разкажа...
Селцето е прикътано в ...

Вятърът шепти в мен
Вземи ме в плен
Да разбушувам с порив тих
Това което в тебе скрих
Добре ли чух ...

Разпилени мигове
в
отминали дни -
неусетно
времето тича... ...

Посветено
Избрала съм те някога отдавна,
преди дори да съществуваш,
преди да се е скъсала връвта ни
и въздуха да можем да преглътнем. ...

Разни чувства, разни идеали...
Страхове и мисли -
някои нови, други стари...
Карат ни да обичаме и да се вричаме,
в измислена нереалност въвличат ни... ...

Защо сега?
Защо се срещаме сега?
Ограбени, невярващи и лъгани.
Несигурни в отсрещното "Обичам те!",
приемайки го някак с недоверие. ...