Всяка прилика с лица и събития е случайна
Смрачава се. Крача по заснежената улица и наближавам постройката. Мой дом, моя крепост. Много си се окопал в тия преспи, едва те намерих. Добре, че поне едно от десетте ти очи свети – прозорецът на приземния етаж. Сврели сме се в бечовата стаичка, че уж по-з ...

Аз зная, че ти до мен ще бъдеш,
до мен във радост и тъга
и нека двама с теб
вървим в живота ръка за ръка.
Напред мечтите ни ще водят, ...

ЗВЪНЕТЕ, ЗВЪНЧЕТА
На милата ми внучка
Звънете, звънчета, звънете!
Днес песничка аз съчиних,
за малките патенца, дето ...

Приспи ме тази вечер пурпурно-червена,
тъй както майка - свойта рожба мила,
свържи със мойте всяка своя вена
и виж кръвта предишна дали съм отмила.
♥ ...

... след време ще бъда само един спомен, за който едва ли ще си спомниш...
Лека-полека ще угасва споменът за мен, докато накрая спреш да си спомняш!
Ще забравиш кратките мигове, прекарани с мен,
ще бъда като една снимка в твоя живот.
Едно лице, което е минало покрай теб, ...

Огледай се наоколо и кажи какво виждаш?! Има ли място за нас в този свят?! Няма ли да е по-добре, ако съществуваме поотделно или трябва да вървим плътно един до друг, та дори, ако трябва ръка за ръка, само и само да си докажем (но не на инат, а защото го искаме), че можем да преодолеем всичко и да б ...

Защо?
Защо ли винаги така се получава,
наказан ли съм или аз съм си измама,
защо ли искам всеки покрай мен да е щастлив,
а не поема по пътя свой, златен и игрив. ...

Дървата свирят. Докато изгарят в печката, свирят. Навярно така викат за помощ. Навярно тези звуци са техните лебедови песни. Но дървата свирят. Всяко си има свой особен звук. Отначало не ги разпознаваше. Даже не познаваше кое какво е, но после се научи. Бялото дърво на липите, които тук наричат чай, ...

Не ме докосвай с нажежените си пръсти,
сърцето не превръщай във пустиня.
Не ме изпивай в любовта със страстни глътки,
че истината сляпо ще подминем.
Не ме потапяй във морето на мечтите, ...

За мен "любов" е
само дума празна.
Смехът? О, Боже,
аз не го познавам.
Боли! От всяка твоя ...

Снежинките играят своя нежен танц,
рисуват...
нежната си песен изиграват...
И милвам ги с ръце, а те изчезват бавно.
Душата ми се свива, а снежинките тъжат. ...

І. ИГРА НА ДУМИ
Устните сърдито казват: - НЕ!
ДА! - ти шепне моето сърце.
Устата ми заклева те: - ИДИ СИ!
Сърцето плаче: - Моля те, върни се! ...

Ето ви пример. Макар и рядко, посещавах едно заведение недалеч от къщи, най-вече защото почти винаги бе празно и както казах, беше наблизо. Та веднъж при едно от тези мои посещения, както си седях, пийвайки си редовната чаша с джин, влезе мой съученик от гимназията, с който от години сме само на ким ...

Да бъда посока в твоите очи,
да бъда твоя мечта.
Да бъда вятърът в твоите коси,
да бъда твоята звезда.
Да бъда слънцето по твоето лице, ...

Не, ти няма да чуеш от днес
ни дума, ни вопъл от моите уста -
след знойното лято идва късната есен,
след бурния огън тлее жарта.
Не, ти няма да видиш от днес ...

Ще закрещя, но няма да заплача.
Като вълчица ще завия, диво.
С душа, като на пустинна роза,
с ухания на синя теменуга.
Такава ще ме помни вятърът, ...

Късчета хартия,
капчици живот.
На усилен труд
вий сте златен плод.
Ще ви пращам по земята ...

Нощем, по покрива на твоята съвест,
се скита моята обич.
Тъй реална, не измислена,
малко тъжна, но истинска.
Тя върви срещу теб само нощем, ...

Не се сърди, човече,
не съм те забравила вече.
Животът ме повлече,
добре, че не е надалече.
И сега с голяма страст ...

Навън снегът тъй нежно вали
и думи любовни шепти.
Снежинките сякаш танцуват
и те за ласки милуват.
Тъй нежна е картината навън, ...

Странно е нашето време -
убива доброто и няма мечти.
Какво ли още може да вземе -
спасете сърцата си, хора добри!
* * * ...

Покривът на жилищния блок е ограден с парапет. Днес са накацали птици. Птица до птица - лястовици. Парапетът е почернял. Сякаш се съвещават за нещо важно. Важно е, разбира се. Ще летят на юг, за да прекарат там зимата. Трябва да изберат водач. Надежден водач. Нали трябва да ги преведе през земи и ок ...

Скапан ден! Засивяло е от заранта, а дъждът е от оня най-гадния тип. Пръска през рядката мъгла и се гласи да се провре през дрехите...
Да вземе да завали както трябва, че да си обирам парцалите! Така си вися днеска. Рядко минава някой и още по-рядко пада някоя дребна монетка в подгизналата шапка. Не ...

Почакай, невернице, спри се, недей,
не спирай под моя прозорец!
Далече от мене безгрижно живей,
не идвай – вратите затворих!
Не шетай, магьоснице, с остра коса – ...

Няма ги
свежозелените му треви,
с тъмночервените пръснати макове!
Някой го е остригал;
за назидание ...

Колко умно ме учеха: умната!
Сам повтарях под път и над път.
Ама пак да се върнем на думата.
Който чул.
Кой не чул – прав му път. ...

- Такааа - проточи Сянка, гледайки прясно натрупания сняг. - Оня ден плаж, а днес - сняг.
- Ъъхъъм - проточи на свой ред и Но Щен Вълк. - Какви ще ги вършим днес?
- Можем да се пързаляме с шейна - предложи сянката с умерен ентусиазъм.
- Да не си се изръсил от леглото?! - възкликна Вълк. - Не помниш ...

Мила Дъще, не тъжи,
мина мойто време,
хубаво ти предстои,
Господ е до мене.
Той ми кима със глава, ...

Сиви... Откога си падам по сиви очи?
Откакто видях ги за последно.
Откога от видно фалшиви думи боли?
Нали вярата ми бе изчезнала безследно?
Сиво... Не отива на черна душа. ...

КЛОШАР НА ЛЮБОВ
Събира от контейнера любов
захвърлена, изтрита, овехтяла.
Неоценена, забравена от друг,
тя служи и помага на клошаря. ...

Изневяра
Мрак се спусна над брачното ложе
и обви го с ресници нощта,
ни молитва, ни клетва ще може
да изтрие от него греха. ...

Да обичаш не означава
да го показваш с действия,
устни и език, запътили се
на пътешествия, за да усещаш
интимността. ...

Ако те има...
Ако те има, аз ще те намеря
сред сенките на минали години.
На кръстопът и двамата поспрели
към ада или райските градини. ...

Отъпкахме я Братската могила,
а тя откак се помни – все ни трае.
Под облата ù гръд сега се свива
животът ми – почти му виждам края...
Началото му някак ми се губи, ...

Понякога, само понякога ми се приисква да изтичам навън и да направя нещо велико. А друг път, забравям да се събудя, да си измия косата, да съблека пижамата цял ден. Забравям, че улицата съществува. Губя се във възглавницата си. Къде ли ходя в сънищата си, не зная.
Понякога, само понякога ми се стру ...

Замахвам с ласо,
с въже, изплетено от погледи
от някога влюбени очи.
Искам да хвана времето,
да го спра за миг, ...

От сянката на розите оплетох най-светъл ореол за теб и мен, кьм слънчев лъч душите ни пренесох
в олтара на причастния ни ден. На Дарина

Незнайно как, в главата му се появи мисъл, която литна в одаята. Спомни си за Константин Велики. Знаеше легендата за него. "Самият Константин, за да увековечи кръста, който забелязал в небото преди битката си с Максанция, наредил на императорския му знак да бъде изобразен кръст и следния надпис: "С ...

Пред чужди се разкрива моята душа
Съблича се показва телеса
Че близки вече я оплюха
Ръцете мръсни в нея си изтриха
Превърнаха я в мръсница ...

ONE REPUBLIC
ALL THE RIGHT MOVES
All the right friends in all the wrong places
So yeah, we're going down
They've got all the right moves in all the right faces ...