Минавам и отминавам, никой не се обръща -
като призрак - погледите на всички минават през мен.
Невидима, сива, призрачно прозрачна. Защо ли?
Защо никой не ме вижда?
Защо моят поглед не се засича с ничий друг? ...

Морето, нахлупило
своя калпак от облаци сиви,
бушува, сърди се, реве,
страшни вълни към брега то запраща,
сякаш на някой иска да отмъсти. ...

Шепот
Ще ме търсиш в нощните мъгли,
ще ме усещаш в утринните капки дъжд,
в миг при теб ще дойда,
да те усетя как въздишаш, ...

Светлина - мътна и тъмносива.
Тъмнина - ясна и светлолилава...
Под краката, вместо плодородие, има
в замяна "бетонородие" направена.
Благословиите, рикoширани в човека, ...

1.
Повечето от дървета бяха мъртви. Клоните висяха пречупени или отрязани, а чуканите им отдавна изсъхнали.
Валери Алис спря до едно и протегна ръка. Между шуплестата кора долови съвсем слаб и умиращ пулс. Тя погали кората така, както се докосва смъртно ранен – със знанието, че мъждукащата искра ско ...

Обикнах те - такъв, какъвто беше.
Не бях егоистична за промяна.
И ти мълчеше. Винаги мълчеше.
А аз споделях нужното за двама.
Не е било достатъчно навярно, ...

ДУМИТЕ
Всичко е суета и гонене на вятъра...
из „Еклесиаст”
Препъната в ръба на тромав стих,
душата ми скимти и не е същата - ...

Аз съм трънче в петата ти черна и грапава,
ежедневно те боцкам и тласкам напред,
омагьосвам те с нежност, с любов те наказвам
и опитвам да сложа в живота ти ред.
Забранявам от днес да говориш за болести, ...

Дъждът плете от капчици въжета,
с които свързва неудобни мисли.
Заключва с безизходица ръцете
в окови от омраза и безсилие.
Забравените думи за присъствие ...

Две души на скалите стоят,
обладани от чувства вълшебни,
в тях запазили светъл мигът
на целувките наши последни!
Съхранили се чисти, добри, ...

Години грях
на морните плещи.
Не помня
последния смях.
Под планини ...

КОТВА ЗА КРИЛЕ или КРИЛЕ ЗА КОТВАТА
_________________________________________________
Животът не е само във това
да си жив.
Както и Смъртта не е само ...

Защо ли пак сравняваш ме със другата...
не казвай ми коя е по добра...
и двамата живеете в заблудата,
че мойто място днес заема тя...
Е... хайде, излъжи, че ти е хубаво, ...

Нестинарски
пристъпвам в жаравата,
жежки въглени
бляскат в нощта.
Душата в екстаз. ...

Отронен стих
Отронен цвят
Самота
Тъжни мисли
Тъжна зора ...

Вълчият му нрав те омагьосва
в горящите му синкави очи.
Свирепото във него е в излишък,
но не плаши...
въпреки че му личи. ...

Ти поне ела
Мъгливи, побелели очи.
Сърце бавно тупти.
Огън за гнездото бе тя.
Сама е днес в нощи и дни. ...

Слизаш
идваш от мечтите ми
ту се усмихваш
ту тъжиш
пред тебе пеят птици ...

Спомен за дядо
Старата пейка на двора
спомени пази за минали дни –
как с усмивка присядаше дядо
и мъдрости тихо реди. ...

Поглеждал ли си стария ми дневник -
страниците пожълтели говорят, даже без да ги четеш...
Тук усмивка има и картинка сладка -
явно щастието гряло е в душата,
тук пък размазани са думите - ...

Нарисувай ми дъга
Нарисувай я с ръка
Вътре в душата
Вкарай цвят и светлината
Нарисувай ми ...

Разкрита е. Осъдена. И разпната.
Лъжата ù бе само наметало, за прикритие.
А хищните научили са истината.
Оказа пълна съпротива, но пак отведоха я.
Опита да се бори с неизвестните. ...

Аз съм тази - противоречивата,
аз съм тази с колебанията,
аз се оказах на кръстопътя
на своите най-дълбоки мисли...
Аз съм тази, която уж обичате, ...

Монотонни дните ми биле,
с празни погледи съм все говорела.
Държала съм се кат дете,
но като голяма все съм спорела.
Все кокетнича и карам се на теми най-различни, ...

Всеки използва думата "приятел", но много малко осъзнават значението ...
Под едно небе оставаме,
факта за разстоянието забравяме
и да се усмихваме продължаваме!
Докато хладка струя вода обливаше леко нагънатата ми кратуна, ...

Не си това, което беше,
вече само натъжаваш,
все докосваш лекичко ръката ми,
а после я предаваш.
Не си това, което беше, ...

Сълзи
Аз към тебе тичам,
а към мене ти!
Аз на теб се вричам,
а на мене ти! ...

Вятърът закачи червена връв
на опушения зимен стобор,
бялата стопи в съседския комин
и шумно загъргори
по керемидите. ...

Аз идвам
От дъното адово
идвам със страх
да доставя за тебе
обич с размах. ...

Не крий очите си,
когато си виновен,
не казвай думи,
който нараняват...
Не прави грешки, ...

Омръзнах ти... Досадата е чувство,
което натежава и боли.
Превръщам те чрез спомена в изкуство,
а жив съм, и съм дишащ. Но, уви!
Сърцето ми изстива върху листа, ...