Обърна ми гръб
Обърна ми гръб, когато за тебе
по цели нощи не спях.
Обърна ми гръб, когато за тебе
в огъня на любовта горях. ...

Безумно красив ангел прекрасен
обичам да ме гледаш с твоя поглед опасен
ти си моята кралица на седемте небета
и си красива сякаш от осмото небе взета
обожавам твоята усмивка ...

В чувствен миг от вечността
днес животът ми реален
се превръща чрез една
среща в сайта уникален.
Приказка разказваш ти!... ...

Дали ще мога пак да те открия
на онзи бряг с напукани смокини,
където устните ти бяха жар
и пламък грееше в очите сини?
Където звънкият ти весел смях ...

Ти, жестоко двойнствено лице.
Обагрено в неискреност,
донесло ни печал.
Ний в твое име търсим
себе си ...

Ще те накарам миналото да забравиш.
В него ще останат надежди стари, болка и тъга,
мисълта за нея сам там ще оставиш,
покорен от моята огнена любов сега.
Любовта ми пали чувства, мислите взривява, ...

Нежно цвете,
стръкче цвят,
малко и омайно,
с красив аромат…
Хубаво е казва всеки, ...

СЛЕД... ЧЕТИРДЕСЕТ И ПЕТ
Снегът в косите... вече факт е,
около очите мрежички плете,
ала душата не разбира
и своите мечти безспир тъче...!!! ...

I see you
I see you
Walking through a dream
I see you
My light in darkness breathing hope of new life ...

"Португалските сонети" на Елизабет Барет Браунинг (1806-1861) са публикувани през 1850. Те разказват историята на връзката ѝ с поета Робърт Браунинг, и последвалата им сватба.
Unlike are we, unlike, O princely Heart!
Unlike our uses and our destinies.
Our ministering two angels look surprise
On one ...

"Do you realize"
Do You Realize - that you have the most beautiful face
Do You Realize - we're floating in space -
Do You Realize - that happiness makes you cry
Do You Realize - that everyone you know someday will die ...

Любовен повик
Съблечи срамът си
остави го до вратата!
С устни жарки
обичай ме изцяло. ...

Будилникът изтрещя точно в полунощ. Беше откраднал от съня два-три часа. За миг му се стори, че е казармената тръба, но това вече беше отминало. Сега го чакаше нощната смяна в Полиграфическия. Августовският хлад караше тялото да изтръпне, автобусът разтвори дрънчащата си паст и Любослав хлътна в нея ...

Дядо, искам толкова неща да ти кажа,
а така бързо Бог те отне!
Знам, че ти там ще бъдеш добре
и това ме кара сълзите да трия!
Боли ме, не мога да скрия! ...

Тя - Той, Той -Тя,
горе-долу, долу-горе,
краката - свещ – Тя - Тя,
Той - С глава – Без глава.
Отпред-отзад, отзад-отпред, ...

Чета си аз, чета си аз
една голяма книжка.
Цял ден си я чета на глас
и цяла нощ я мисля.
Живот се казва. Стар сюжет, ...

Не плачи
Недей да плачеш, мило,
и много да тъжиш,
знам, че ти е трудно
и за мен скърбиш. ...

Сухи клони
хранят черни корени
с цветна памет и окапал смях.
Край на тичането!
"За да се намери!", мравките разнасят ...

Лунна котка
ли се свива
нощем
в дрипавата шапка
на бездомника? ...

Парата, ех, парата
оправя винаги играта.
Пробуташ тук,
пробуташ там
и вече си човек голям. ...

Къде отиде в мен детето,
което смееше се тъй щастливо.
В очите жажда за живот
крещеше.
А сега... ...

(импресии)
Полетът на фантазията
Слънчеви зайчета
се гонят по поляните.
Защо не ги виждаш? ...

Георги неусетно беше стигнал моста на Марица. Пред погледа му се изпречи Имарет джамия. Турците от града идваха да се молят в нея. От людете беше чувал легенда за джамията. Че била строена преди шестотин години от Шахабедин паша, сина на Лала Шехин. От 1372 година до влизането на руските войски през ...

Тънеш в яма от пепел, бездънна.
Не се бориш, потъваш безшумно.
Зловеща тишина те заобикаля,
а пламъкът в сърцето ти бавно догаря.
Пламъкът, дето до вчера във теб искреше ...

Убих Лъжата
унищожих Подлостта
родих Любовта
Забравих Нощта
той съсече я в мен ...

Не стой така, не се плаши, не хапя...
усещам те, възбуден, настървен...
дъхът ти в тъмнината се потапя.
... желаеш в този миг да си във мен!
Погледай ме, усещаш ли ме нежна? ...

Понякога сънувам...
... че ме няма
и вятърът агонизира
по стените
притиска ме до дъно ...

Неусетно губя същността си,
човечността си.
Захвърлям душата си на следващата улица,
бързам да отгърна на следващата страница.
Тъй бързо и хаотично минава времето, ...

Спомням си, веднъж те обичах. Веднъж бях много влюбена, спомням си!
Бях забравила или съм искала да забравя - сега това не помня.
Понякога се случва и така - да искаш да забравиш и да го направиш.
Тогава, сигурна съм, беше лято, небето лепнеше, ръжта цъфтеше, ако изобщо някога съм виждала цъфтяща ръ ...