Не си ти
Трепери ръката, когато пише
и сама истината реди
кожата, чертите, които докосва - познати са ù,
но човека, който исках, не си ти! ...

И неволи в живота ни ще има,
и не един път душата ще боли.
Като стряха посред бяла зима
над нас небето ще тежи.
Тогава с ласка ще избърша ...

Помня
Още помня твоя образ,
още помня твоята душа.
Помня твоята нежност,
твоята доброта. ...

Всички сме в градините на Баба Хола
и протягаме по детски палави ръчички;
искаме да хванем, ако може, всичко
и дори поднасяме в аванс душицата си.
Баба Хола си е своенравна. Перко. ...

Не виждам светлината на края на тунела,
а може би тунелът без изход е направен?
Нима тук всяка педя тъмата е превзела
и всеки слънчев лъч е станал роб безправен?
Тъмно е. Нагарча, а сладкото бледнее. ...

Тази нощ те видях в съня си,
сред аромата на маслинова гора,
как като горска самодива чудна,
летеше върху пеперудени крила.
На раменете ти два славея стояха, ...

Искам с теб да съм сега!
Да усещам как сърцето ти звъни,
да чувам закачливия ти смях,
да ме галиш с поглед благ.
Искам моя пулс в ефир да уловиш, ...

ПРОЛЕТТА
Зачурулика птичка песнопойна,
a червейче малко пъхна се във хвойна.
Риби скачат във водата,
а Лили мята си косата. ...

Отидох в…
гората – взех си малко
от росата, цветята,
късче небесна синева,
късче росна трева, ...

(по картината на Сезан)
Нощ ли е навънка? Или ден?
Играят строго, като за последно.
Единият досущ е като мен.
А другият прилича май на тебе. ...

Зимата събуди се с прозявка,
протегна се в леглото бяло.
За закуска даде си заявка
и отметна снежно одеяло.
Облече пелерина снежна, ...

Сезони
Топи се снегът,
няма го ледът
и иде пролет
на небето птици в полет. ...

Поканих си гости...
На пир!
На масата сложих душата си -
разкъсвана дълго... безспир,
ще бъде блюдо първо - салатата! ...

Приказка за неродената мома
Никой не знаел къде бил изчезнал художникът и той, както и неговото творчество, били забравени. Дори онези, които вече имали портрети, нарисувани от него, ги скрили в мазетата и на таваните си да събират прах с надеждата, че безкомпромисното време ще остави своя отпечатък ...

Семейството се местеше в ново жилище. В камион се товареха мебели. Всички бяха заети и никой не се сети за кучето. В началото то обикаляше край камиона, но подмамено от неизвестното, почувствало свободата, се отдалечи. И се отдалечаваше все повече и повече. Намери се в нов свят и се уплаши, но пътя ...

И черното вече не е черно
след цялата болка, която преживях
и бялото вече не е бяло
след всички наркотици, с които полетях...
И животът ми вече не е живот, ...

Искате ли да чуете история за ледената кралица? Сигурно сте чували много истории, но тази е реална. Истинска ледена кралица в един истински студен и жесток свят.
Тя не беше обикновено дете, не беше като всички други. Не обичаше да си играе с децата, те ù се подиграваха, смееха се за това, че е разли ...

Като малка често пъзели редях, ако беше нужно и часове над тях седях. Струваше си, накрая всичко се нареждаше идеално, а да си подредил нещата както искаш е изумително чувство. Как всяко парче свое място си имаше, само едно парче да не беше на точното място, и красотата и картината се губеше. Сега п ...

Красиво Пролетно послание,
избързало пред шоуто на Зимата
и стоплило душата -
милата, със силата
на летен слънчев лъч, ...

Много обичам книжарниците. Мога да прекарвам с часове в тях, разлиствайки книгите, поглъщайки максимално от това, което успявах да видя. Понякога се чувствам гузна от продавачите, какво ли си мислят за мене, че сигурно чета на аванта. Да, така е, ако мога да си купя всичко, което ми хареса, но не мо ...

В късната декемврийска нощ улиците толкова са пусти, а снегът покрива цялата земя със бяла, снежна покривка. Всичко толкова красиво е, но в нея ад гори. Падащите снежинки покриваха мокрото ù лице в студена нощ, а кръвта пулсираща с нея стопи заледялото ù сърце. Стоейки сама и мислейки за някого в но ...

На моя приятел Ненко - жив будител народен!
Пази си Душата своя
Уважаеми Ненко, Приятелю наш,
в ден, дето ти плодове от труда си събираш,
дето ти хора благодарности носят, ...

Облизах прахта
върху обувките пчелни
и станахме съдружници

Надничам
през
оградата
на моята
душа. ...

Да умирам мога
Винаги когато ме убият
Винаги когато с мръсотия
Ме залеят
Да умирам в тревога ...

Гледам снимката ти и си мисля как ме превземаш,
как ме караш да се усмихвам...
Спомням си прекрасните ни мигове,
скрити дълбоко в сърцето...
Снимката, очите ти, говорят ми с поглед... ...

Преценки, обяснения, компромиси...
От тях нали се бях отказала?
Безплатно на мечтите си се возех,
и непосилна лудост в сърцето си бях врязала.
А днес... тегля на везни непознати ...

Видях луната
и някак странно чувство ме прониза като с нож!
Навън е нощ... навън е тъмна нощ...
Видях звездите.
А те ме търсиха със своите изгарящи очи... ...

В притаена самота,
с цвета от зората
на нощта ми.
Изборът на пролетта ми,
е да те жадува ...

Отивам си със лятото във джоба
и капка есенна тъга в кръвта.
Убива ме безсънната тревога,
че няма да ни срещне пак света.
В сака сложих скъсани обувки, ...

Реших да напиша писмо,
да ти разкажа в него за мен...
Ще бъде кратко и само едно,
ще го свършиш за по-малко от ден...
Помислих, че ще ти е интересно, ...

Погледна ме със поглед еротичен,
от лепкав мрак е тази нощ.
Да бъда с теб, но ти си тъй себичен,
по дяволите твойте думи и разкош!
Да бъда с теб, това е лудост, ...