Няма я вече светлината,
няма я и топлината,
остана само споменът в сърцата.
Ти ми даде всичко,
ти ме направи човек ...

Проверявам за последен път.
Наистина те няма – да бе изчакал
още малко. Аз събирах смелостта
си да те заговоря пак. Още малко
трябваше, за да прескоча нравите ...

Аз зная, имам няколко живота.
Единият е тука, на земята,
където честичко от тичане завоя
не вземах и излитах в храсталака.
Отупвах се набързо. Малко кръпки, ...

Аз, ти, Слънцето и Зората
Слънце се показа,
а Зората се скри,
познай какво ми каза,
скрила лунните лъчи! ...

АРХИПЕЛАГ
Търговците все някога си тръгват...
Мечтателите винаги остават.
Сутрин посоките шепнат примамливо.
С пореден обет ме венчава зората, ...

Лазурносини спомени остават
от кървавочервено страстно минало,
а изумруденозелени сълзи блясват
по мъртвобледите страни изстинали.
Едно момиче със коси златисти ...

Отивам си. Ще трябва да приключа
с несретата на своето участие.
Но дълго боледувам от неслучване
и дълго после нещо в мене гасне.
Не мога да престана да те викам. ...

Тъмно е.
Утре ела.
Деня ще населя със стихове.
В един ще сложа болката.
В един радостта. ...

Отивай си, досаднице любов,
и хич не смей пред мен да се явяваш!
Уж всеки път пристигаш в образ нов,
но същата измамница оставаш.
Усмивка, нощи сини и цветя, ...

(ad astra per aspera)Марин Цонев
　
Сред мозъци нечестиви, човекоядци зли, страхливи роби на греха -
хора под вличнието на ''Духът" се вие появихте,
в епохи и времена, когато трудно бе да чуеш "Милост и доброта". ...

В сърцето голяма рана ми отвори
и кръвта не спира да тече.
Защо душата с ума ми спори,
защо е празно моето сърце?
Обичам те, не мога да го крия, ...

Душата ми е изсъхнала и е залепнала по стените на тялото ми...
Мозъкът ми блъска някакви сложни въпроси, а сърцето ми е толкова бавно...
Сухо... без капка живот, кърви без кръв, издава стон...
... Отново издишам тежко... с дробовете си усещам прохлада...
Чувствам вътрешностите си, а не чувствам свет ...

Един ден с теб се запознах,
сините ти очи видях.
Погалих ги и засияха,
с любовта ме запознаха.
След това всичко бе красиво, ...

На изгрева лъчите ползваш за усмивка,
облъчваш всички с ярко жълта светлина,
по лицето се разля
по-сладка от ментовка,
на изкушението кой ли устоя. ...

Трето действие
Тя: С лъжата своя не сполучих...
Планът ми бе провален...
Като приятел го изгубих,
дано е по-добре без мен.. ...

Как, кажи ми, да забравя твоите очи красиви? Как, кажи, да ги изтрия в спомените ми тъй живи? Сутрин, обед, вечер, нощем - все за тебе си мечтая. Искам те до мене още, искам само теб до края!

С какво таз клетница
за теб е повече от другите?
С какво е таз проклетница
по-различна от влечугите?
Защо я мислиш ти за непорочна? ...

ПЕРФЕКТНО
Перфектно работя, перфектно обичам
и всичко аз правя перфектно...
Перфектно обличам, перфектно събличам
и всичко перфектно-ефектно!!! ...

Болката на Янтра
Търново вечер е влюбено
ту като нежно момиче,
ту като пищна красавица,
която погубва, когато обича. ...

Твоя съм. Не търси онези очи,
които паля, когато не те усещам.
Твоя съм. И ако искаш да ме боли,
само от твоя дъх гаснат моите свещи.
Твоя съм. И ако някога тъна във мрак, ...

С любов и грижи всекидневно
изпълнено е нейното сърце,
не искам аз да виждам никога
сълзи по нейното лице.
Желая усмивката ù топла ...

На два пъти умирах
и два пъти видях аз светлината.
И връщайки се, не разбирах
къде е истината и лъжата.
Не се шегувам! Не познавах никой! ...

Мразя да гледам
телевизионни игрички,
в които раздават
големи парички.
Ходих да моля ...

Утре в даскалото ще носим есе... Шийт, направо ме разболяха. На тема... нещо за любовта беше. Абе беше един вид - как сваляме гаджетата. Демек - нещо такова. Пълна простотия. Е, кво? Да взема да напиша на един лист - казваше се Пепа и я свалих с тухла. Мммдаaa! Добра идея...
ЕПИЗОД 1
„Казваше се Пеп ...

Натежават годините -
като тежки грозда
по лозницата.
Със големи и тъжни очи
все посрещат утрото ...

Потоци от лава върху ми изливат,
приличат на пареща бликаща кръв;
пирони и думи в мен се забиват
и късат ли, късат от моята плът.
Пирони и думи главата ми мачкат, ...

Приготвям храната за мъртвите -
вино, пшеница, хляб,
кристали от слънчеви спомени,
късчета нежност и смях.
Внезапно, ...

пропуснах нощта
златните рибки под моста
валежите над остров бали
четирите прости правила
да бъда със себе си ...

И какво, като над мене синьото
омагьоса земните ми пътища.
Всеки ден по-дълъг от година е,
вечерите са поредно връщане.
И какво, като не пада кръвното ...

Две души
в безкрая...
Дали ще срещнат се,
дали?!
А тази среща сигурно ...

Останах без сърце
Отдавна престанах за тебе да страдам,
отдавна спрях да проливам сълзи.
Сърцето ми вече не търси пощада -
превърнах го в камък и така не боли! ...

Стоя над масата самотна за пореден път…
и спомням си за тебе отново и отново…
Думите ти страшни ехтят все още в мен:
Не те обичам вече, върви си, остави ме…
Защо? Къде сгреших? Така и не разбрах… ...

Отново събрала се от бездната,
възкръсвам след поредната смърт,
вървя без посоки,
блъскам се в истини -
никому ненужни. ...

Мои дългогодишни, задълбочени наблюдения констатират, че въздействието на алкохола винаги първо засяга говорния апарат на човека, като съдейства за деактивирането или активирането на неговия функционален режим. Затова, когато един мъж се напие, става или намръщено мълчалив, или усмихнато словоохотли ...

От Суета
Десислава Танева
Божидар Ангелов
Всеки ден оглеждах се във огледало,
напомнящо ми твоите очи... ...

Жълтеят листата по сухите клони,
в парка животът закипя през деня -
ту рожба се смее на цветни балони,
ту майка се радва и държи му ръка.
Слънцето грее, приятно ги гали, ...

Облак дим, отровен,
газ убийствен.
Живеем днес,
но живот ли е това?
Тъпче, мачка, ...