Гълъбите се появиха внезапно. Направиха широк кръг, избраха си перилата на неговия балкон и кацнаха. Бяха два - мъжки и женски.
Любовта им сигурно бе почнала другаде - долетяха тук, само за да довършат най-важното и същественото - продължението на вида.
Защо ли бяха избрали точно тясното и неудобно ...

вдъхновено от National Geographic
Виждам хергеле,
свободно препускащо.
Волни души са!
... ...

"Когато се прегръщаме"
Навън е светло, а в небето слънцето - далеч
и в стаята нахлуха неисканите му лъчи.
Не ги изгоних - аз очаквах да вали,
за да прегърна този дъжд с обич! ...

Последна чаша пия
и си тръгвам.
Последна чаша пия
и се прибирам у дома.
Голяма празна къща - ...

МЪЖЕТЕ НИКОГА НЕ ПЛАЧАТ...
___________________________________________
Кой безсърдечен глупак е казал,
че мъжете никога не плачат?
Теофраст ...

Обичам Земята, де всичко е двойно:
Съдбата. Пътеката. Тежкият кръст.
От суша нацепена или поройна
пръстта, зная, тук се завръща при пръст...
Златни кубета облаци гонят. ...

… бяла
тленната
обвивка
щом
във жълто ...

Отронват се
година след година
от клонките на вечността.
Като щурче
в тревите-мисли свири ...

* * *
Ти мина през мен, като чума,
изгори - отрови ми взора,
така мина... Тихо, без думи,
а мислех, че бях ти опора... ...

Съдбата тъй е отредила
да се родя аз турникет. *
По волята на висша сила -
на входа в ДАМС - забит пикет.
А кода им от разстояние ...

ПО БОТЕВ
Тиха вечер.
И една забравена луна.
Уплаших се –
заспали ли сте вече? ...

Не поглеждай в кафето,
което отдавна изстина.
Остана утайка във чашата -
мътна и гъста.
Недей я обръща… ...

Вяла надежда
крепи душата,
света подрежда.
Малка и лека
дори да бъде, ...

Защо?
Защо не каза ми "обичам те"?
Това бе всичко, от което се нуждаех.
Защо в очите ти откривах аз сълзи,
а думите запази и зад тях се скри? ...

Какво съм аз
за теб?
... Копнеж, желание
и страст...
Един живот ...

„Самота”
Кажи ми нещо де, защо мълчиш?
Отново ме обрече на самота.
Пак отрови душата ми!
Нямаш ли милост над мен? ...

Искам да избягам...
да се скрия.
Рискът да превърна в магия.
Да усетя тръпката,
да нарушавам правилата. ...

Любовта на Лотоса
В едно отдавна забравено блато, където дори жабите вече не стъпват, живее един безумно красив лотос. Но той не е обикновено цвете, а едно мълчаливо и вечно сърдито украшение на тъмните блатни води. Неотдавна лотосът бил не само красив, но и много мил. Разгръщал цветовете си широко ...

Вина ли искаш да изпитвам,
че някак си те аз обиквам?
Или пък искаш да ридая,
отишла си сама от рая?
Нима очакваш да се моля ...

ръцете ми са разкъсани
и
плътта ми капе
на парцали
на мръвки ...

За теб
Ти не обичаше да плача,
аз зная, че това е така
и, че трябва напред да крача,
зная също и това. ...

Ела,
нека заедно да помълчим,
преди окончателната ни раздяла.
Сега
нека за ръце се подържим ...

Ти и аз в тишината.
Ти и аз сме сами.
Мен ме обзема самотата;
заобиколена съм от лъжи.
Колкото си красив ти, ...

Отпивам бавно глътките умора,
а някъде пред мен е силует,
от дъжд и облаци издялан -
ухае сладко в орхидеята на спомена.
Отпивам, ала тъгата ми не свършва, ...

Днеска скъсах със всички задръжки,
даже дръпнах мустака на дявола,
но разбрах после, Боже, че - всъщност-
той игра си със мене по дяволски...
Днес флиртувам със всички усойно, ...

На четири очи със самотата
Ограби ме, нещастнице, до шушка!
В душата не остана нито ред
от нежна обич и пламтящи чувства,
от думите красиви на поет... ...

"Зависи ли от нас?
Останаха единствено мъглите!
Сред тях се лутаме,
а вън от тях са
висините! ...

провокирано от
Необичайно
тишината между нас
стопи се бързо.
Сиви облаци ...

Понякога съм толкова добра,
като дете на Слънцето
на всекиго дарявам
по мъничко от свойта топлина.
Понякога съм тъмна като нощ, ...

Някой ден, може би, ще срещна момчето на мойте мечти.
Дотогава недей мисли, че можеш да ме имаш ти,
всеки път, когато ме желаеш и за мене си мечтаеш.
Аз те исках, но не можех да те имам!
Сега нещата се обръщат и други ще ме прегръщат. ...

Без птици
пустее небето.
Отлетяха с тях
и неговите мечти.
Свъсило сиво чело, ...

Скъпа ми приятелко, не е много честно от моя страна да посягам към писалището винаги, когато ми е скапано. Но за какво са приятелите, ако поне не можеш да ги затрупаш с душевните си отпадъци. Не че това ще промени нещо. Чувствам се ужасно скапано нещастносамотна. Сигурно защото сънувах кофти сън. По ...

Бяла сграда с празни коридори. И тежка миризма на болест. Бели стаи без прозорци. И модата на много дългите ръкави. Тя е тук, заключена, затворена, обградена с решетки. И аз при нея идвам (а може би съм тук и аз, не зная?). Тя удря по стената с юмруци, чупи, блъска, вика. Иска да избяга и се бори, а ...

ЛЮБОВНА СТИХИЯ
Ти идваш топла, нежна и невероятна.
Безмълвна, женствена и акуратна.
Безупречна и сладкогласна.
И слънчева, и сладострастна. ...

на Хезиода (:
но другите пишат някак различно,
като най-прехвалени философи -
какво мразят и какво обичат
изразяват чрез сто претрупани строфи. ...