преди някой да изкаже злостна критика,
отбелязвам, че това е плод на вдъхновение
от петдесетте най-добри български филма.
не е копие.
Всичко е любов. Твърде кратко го разбираше. ...

Този мой бъбрек няма ли сърце?
Точно, когато се усмихна,
все гледа да ме прободе.
А удвоя ли мойта радост,
казва на братчето си мило ...

Две истини препускат в мен,
като побеснели кучета!
Две истини разкъсват ме
и блъскат
мен нанякъде ...

От ръцете ми скръстени,
когато махнете чемшира,
поставете го до кръста ми -
натопен в чаша бира.
Не искам да ми пее поп! ...

Когато плачеш, искам да бъда близо - сълзите ти да мога да изпия.
С целувките си да те стопля и успокоя.

Среднощна разходка с моя най-добър приятел... ІV част
Като заговорих за котета, иска ми се днешният ден да не беше настъпвал. Изпитах най-големия ужас в живота си. Преди няколко дена забелязах , че моят котарак Том не се държи като друг път – игриво и закачливо, а, полегнал на една страна, не ми поз ...

Едно поколение, мъртво родено,
получило в дар безсмислен живот,
с объркани чувства, но не и смирено,
започна свой разговор лично със Бог:
“Защо ни създаде различни от всички – ...

Видях те, сгъната на две,
от болката ревяща беше в спазъм.
Видях и, че не си добре,
но нямах как да те опазя.
Сега мълча, навел безизразно главата, ...

Ко Та Рак завари Сянка да пие някаква гореща напитка.
- Искаш ли? - въпросително кимна към течността сянката. Котакът любопитно надникна в чашата му и идентифицира субстанцията вътре като топъл шоколад - любимата гореща напитка на Сянка.
- Мляко с какао имаш ли? - реши все пак да попита за своята лю ...

Старицата с пръстите си сухи
на стар площад до мъртъв шадраван
с коматче хляб изхранва ято птици -
към Бога дневната ù дан.
И някак глух, забързан, покрай нея ...

„Ти целият скован от злоба си,
о, шумен и разблуден” свят!
Ти сляп ли си, че не виждаш
бедните деца
с „мъртви” от глад лица!? ...

Вървя, но никъде не стигам. Движа се около себе си, като шахматна фигура и не мога да туширам безпътието. Завивам наляво, а после надясно и пак съм там, откъдето тръгнах. Като в лабиринт се лутам, за да открия пътя си. Трудно ми е когато се спъвам и падам, а няма кой да ме вдигне. Миризмата на пръст ...

Мъжът е като онзи грозд, узрял
от корените на лози отбрани,
в зърната си от слънцето събрал
и светлина, и сладост, и ухание...
Узрява бавно, но е сладък той ...

Кера Петрова – Совата
Кера Петрова беше от онези жени, които спокойно бихте подминали, ако я срещнехте случайно – широки, „торбести” дрехи не само скриваха тялото й, но и с нищо не провокираха фантазии за формата му; косата й, някога оцветявана в незнайно какъв цвят, беше лишена от блясък и форма; о ...

юбоффта копеле ше спаси света
ако не цъфнат много рано хортензиите
и не завали Oня дъжд от небето
да ти разстрои графика на движението
ю ...

Поредният изморителен и дълъг ден в службата... Разправии със служители, разправии с институции и поредните три дози кафе.
Мина и този ден, прибирам се вкъщи с нагласата да се хващам за препаратите и парцалите и да започвам да чистя, пералнята прелива от дрехи за пране, за които не ми е останало вре ...

- Ей дете, не ме ли видя? Наведи се, де! Не ме чува сигурно. Аз съм орехчето. Досега бях на дървото. Бях със зелена ризка и се криех в зелените листа. После ризката ми стана кафява, натежах и паднах от клончето. Сега лежа тук и чакам да ме вземе някой. Ядката ми е много вкусна. Сладкишите с моите яд ...

Мадригал
Изглежда болна бе вратата –
посрещна ни с гласа си дрезгав.
И, подчинена на ръката,
пред лекар (сякаш) се изплези. ...

Остарял дрешник - Животът -
прибира парцали-души
и тъпче, и мачка с охота
нагънати нявга съдби...
Отколе с надежда събира ...

В такава есен, тиха от тъга,
реши и... просто си отиде.
След теб безлистна, пуста самота
обгърна в паяжина дните...
Каданс... забравен в две ръце. ...

Остаряваш ли, моя Любов?
Не искам ти да старееш !
Живот с теб да деля съм готов -
съдбите в една да слея.
Отдавна не минавам за млад, ...

събуждам босоноги утрини
по сенокосите щурец досвирва звездна песен
отеква пеперуден смях
росата ме усеща и възбужда спомени
тича рояк панделки сред ширинèто ...

НА МАЙКА МИ
Най-горчиви са сълзите, пролети
над гробове заради неизказани слова
и неизвьршени дела.
Хариет Бийчър Стоу ...

Да си призная честно, гледам Перла. По-точно гледах. Даже си кръстих котката Айча, което сигурно означава, че с крехката ми психика е настъпил необратим сакатлък. То аслъ като няма какво друго да гледаш, ще гледаш насила това, което без да искаш ти наранява съзнанието, но пък е вървежно, комерсиално ...

днес сърцето няма значение
защото светът е наобратно
днес светът няма значение
а моето сърце е празно
мислите ми са барабани във молитвения храм

Понякога във мен валят порои
и никога не мога да ги спра.
И десни, леви - хиляди завои...
Зад всеки се усмихва есента.
Аз карам лудо своята каляска, ...

Вчера, хей тъй, както си стоях, съвсем безсмислено и безотговорно умрях. Разбирам ехидната ви усмивка, подсилена от ироничния поглед, забил се някъде между тези редове, възбуждащи в съзнанието ви най-абсурдната мисъл – „от умрял – писмо”. В този век на електронна комуникация, може би ви звучи неверо ...

Когато реши да си тръгнеш от мен,
не помисли за това, че ще ме нараниш.
Тръгна в онзи дъждовен ден,
без много неща да ми обясниш.
Остави ме - с куп въпроси ...

Да ме усмихнете ли? Не-е.
Светът за мен е като дим.
Че нейде между нас се смее
убиецът на моя син.
Че дружелюбно ми намига ...