Както всяка година, така и тази, месец март е слънчев, но мразовит. Вятърът духа от всички посоки, типично за това време на годината. По улиците е оживено, шумно, като имаме предвид значението на тези думи за едно провинциално градче. Излизам от входа, обличайки връхната си дреха, и аз не знам защо. ...

„Език, чувствителност, морал – какво слушаме и какво говорим”
Българският език отдавна е навлязъл в онзи стадий на своето развитие, включващ съвкупност от различни тревожни тенденции и процеси, някои от които изглеждат необратими.
За много от водещите на радиопредавания, особено на държавно-правител ...

В градината, отдясно на Дядойордановото каменно стълбище, под витото старо крушово дърво лежеше старият. Спусналите се жълти плодове го целуваха по умореното чело. Отмерваше се изплъзващото се време. Бе си поживял, улавяйки в шепи вътрешния ритъм на живота.
Старецът побутваше с пръст тъничкото, полу ...

Така се стекоха обстоятелствата, че се родих мъж! След това бях отгледан като Мьж! Възпитаваха ме като мъж! Мога да заявя и че живея като такъв с всички произтичащи от пола ми кавалерства, шампионски лиги, джин, цигари, окосмявания и жени. В последното съм особенно правоверен - жените са моя кръстон ...

Срещата премина толкова експедитивно, че Мелани нямаше време да се притесни. Всичко беше ясно – вариантът, най-доброто, до което достигнаха, получи одобрението на Томас, направена беше уговорка за срещата с възложителя и край! – срещата приключи. Всичка станаха и се заеха да прибират книжата си. Мел ...

Дъждът не изми
следите на лятото.
В спомен остана...
****
Денят потули ...

Надеждата е мой приятел,
а вярата показва пътя,
в очите греят ли звездици,
ще спукаме света от смях :)

ГНЕВНО
Защото бях Македонски,
Дунава когато преминаваше,
сега ще бъда пак.
И ще мета като него наранените прагове, ...

Излизам от дома на мрака - с усмивка, но крадена,
както крадено блуждае щастието в очите ми.
Със грим, до крайност изпипан, и косата прилежно пригладена,
нежна черна рокля, изкусно прикрива празнината в гърдите ми.
С вдигната глава, гордо крача, носейки руините от себе си, ...

Чувства без стряха.
Проливен дъжд от мисли.
Измокрен страхът...
Капчук-истина.
Дъга от желания ...

Приятелството е красота.
Приятелството е рядко срещана звезда.
Приятелството е смях.
Приятелство да предадеш е грях.
Приятелството е чисто като сълзи. ...

Как въздишката,
напълно волева,
изтръгва се от мен,
когато вцепенение и гняв
се сливат във едно? ...

И сам не допускаш, как черна била е нощта,
в самотната дълга премяна облечена.
Не помниш. И мислите секват, когато в деня
бъде тя неусетно със тебе въвлечена.
А с този лъч първи, тъй чакан и топъл, ...

С чифт стари дънки
с раницата на гърба
Аз света ще обиколя
За ден за два за три
Ще пребродя аз света ...

Гола и красива, като мечтите ти,
щастливо светя в мъжките ти длани,
леглото ми са нежните ти стихове,
възглавница – сълзата ти проляна.
Пулсирам в побелелите ти слепоочия, ...

Измислени са всички граници,
а пречките са илюзорни.
Душите ни са вечни странници,
дошли от Космоса просторен.
Частици са от Необятното - ...

Ела и ме вземи - досущ съм като истина.
А маската фалшива ще провеся на прозореца.
Ела и ме вземи - поискай ме.
Вратата ще оставя незалостена.
Ела и ме вземи - досущ съм като мисъл. ...

Недейте да се правите на луди,
поне да бяхте...
Ама не е същото.
И престанете да раздавате заблуди -
не хранят никой ...

Разкъсваш брачните окови
за малко бягство точно в три,
улегнал мъж, но с чувства нови,
лицемерен в свойте подвизи.
А тя с блажените си устни ...

Дали е край?
Дали е край, ако се влюбя в теб
и пак на себе си започна да приличам?
Пристъпвам по блещукащия лед
и страх ме е, че мога да обичам… ...

нашепвай ми във нощите когато
часовникът отмерва тъмнина
а мислите ми скътали безкрая
отдават се във плен на тишина
повтаряй името ми многократно ...

Вещи, мебели, бетони,
играем хазарт с жетони.
Власт, пари, интриги,
мислим, че сме красиви, щастливи,
а сме самотници в луксозни затвори. ...

Без истини.
Без пристани.
Без надежда.
Без да спирам.
И без назад да поглеждам. ...

Често пъти, когато съм сама,
замислям се - какво е любовта?
Нещото, без което не можем,
или чувство, което трябва да отложим?
Болка и страдание, ...

Вървя по пътеката бяла,
залутана дейде в нощта,
препъвам се и крача онемяла
а вятърът крещи сама... сама... сама...
Луната ме гледа смълчана, ...

Защото отминаващата ми семейност
прибра във точка приказните феи.
И те отлюспиха последната искрица,
след нея измълчан е всеки порив.
Защото в левия ъгъл се смеят любовните паяци ...

Беше добър, а те дори не знаеха за него,
ей го там - стои, болката къса във него!
Студено е, знам, студена е самотата...
Студена пара стиснал бе във ръката!...
*** ...

Ангели с мръсни лица,
с крилата си измамно бели
заслепяват бедните деца
на романтичните дни умрели.
Бедните деца пораснали, ...

Спрях вятъра,
а после тишината,
спря земното привличане в нощта
и, вместо да изпадат на земята,
политнаха във космоса листа... ...

Изказах себе си.
Изрекох се докрай.
Вече думи не ми останаха.
И говоря сериозно.
До такава степен се разкрих... ...

Живяхме с теб живота по принуда,
обичахме и двамата да ни е трудно.
Не осъзнавахме, че вършим лудост,
за преструвките животът ни го върна.
И късно е сега да се завърнем ...