Размисъл
Времето е гадно, безразлично,
дъждът кротува тих по клоните.
Теоремите присъстват в учебника
или чакат своето откриване. ...

Мечтая за теб...
ти си моята малка вселена.
Вдишвам твоя парфюм свеж и лек,
ти си слабост у мен спотаена.
Мога да плача за теб ...

ЖИВОТ - Ът*...!
РАЖДАНЕ... ... отДават на ТеБ...
РАСТЕЖ... ... Ти... (твоето време)...
СТРЕМЕЖ... ... към... Сродна Душа...
ЛЮБОВ... ... откритието на СЕБЕ СИ... у ДРУГИЯ... ...

„Понякога се случва и това -
без думи, без да питаш, без да искаш,
да срещнеш погледа на някоя жена
и да не спреш за нея да си мислиш.”
Така ми каза ти онази нощ, ...

Топла ръж,
студени длани,
галят твоето лице.
Горещи чувства
в прах облени, търсят твоето небе. ...

Лунна светлина
Когато по улицата пълзи лунна светлина,
подгонвайки лятната горещина,
стъпки се чуват навън,
оставям живота да тече като сън. ...

Повярвай, имам осем сетива . .
Усетих те. Ловец на пеперуди.
Със мрежа от зелено кадифе
(цвета си взел насила от очите ми)
улавяш ги, а после ги затваряш ...

Често пъти съм си задавала въпроса какво ще направя, ако ми кажат, че ми остава ден живот, че умирам, или, че идва краят на света: "Накрая остават тия три - вяра, надежда, любов, но по-голяма от тях е любовта.'' Когато дойде краят, за какво се сещаме първо? ВЯРА! Иска ни се да вярваме, че това не е ...

В очите ми блестят звезди.
В неговите - слънчевите зайчета се гонят.
В тревите падат капчици.
(аз и залеза говорим.)
Разказва ми за елфове добри, ...

Ще си спомниш ли?
Ще си спомниш ли за мен, когато си отидеш?
Ще си спомниш ли, щом слънцето те погали с парещи лъчи?
Ще си спомниш ли, когато залезът царува над морските вълни?
Ще си спомниш ли за мен, когато завали? ...

Аз съм спомен, дошъл отдалече.
Като ромон на ручей от звездни гори.
Не докоснат от вятърни мелници
и не сънуван от греховни очи.
Посрещни ме в дома си със песен. ...

Авторът на творбата е К.Филипов
публикувам по негова молба
Над хоризонта сив облак се носи,
пустее огромната шир.
Косачи в ливадите косят, ...

Слънцето отдавна се бе скрило зад високите хълмове , недалеч от Бийттаун. Луната бавно се извисяваше над земята в безоблачната нощ. Милиони звездички сякаш прогаряха мънички дупчици по мастиленото небе. Беше тихо, покоя на отдалата се на заслужена почивка земя от време на време нарушаваха само някол ...

Всички затворени в клетки
Всички тъжни мрачни
Всичко породено от самотата
Всички затворени в клетки
Клетки висящи по дървета ...

Пазаруване
Човек е днес пленен
от думата "купува",
затуй и нощ, и ден
на нея той робува. ...

***
Руши се светът ми - красивият,
срутват се мигове и кумири.
Няма и помен от минало
и невидими вече са дирите. ...

Животът е поезия.
Животът е песен.
В бликащи води
откривам тебе аз
и стих пак се роди, ...

Дръзка
и неочаквана.
Огнена или мразна.
С дъх на лютиче
и мащерка. ...

Дует: Kadife_ и Самодива
Отдавна спрях да вярвам в любовта,
омръзнаха ми нощите тревожни.
Измамница отколешна е тя,
прекрасна, но реално невъзможна. ...

БНТ, неделя вечерта
ще пуска филм за стари времена.
За пошлости комунистически
и лични епоси трагически!
Ще ни говорят днес за 60-те ...

Колчо рипна и една звучна целувка се появи на устните му. Чистият, детски смях озвучи кръчмата и Алито погледна с разширени очи момчето. А неговите очи придобиха някаква загадъчност, която навярно му напомняше ранните години в катуна. Колко славно живееше! Помнеше само майка си. Баща му, думаха, че ...

Означава ли, че съм патриот това, че всяка година на 2 юни, докато стоя права и слушам сирените по случай деня на Христо Ботев, настръхвам цялата и сърцето ми се изпълва с толкова уважение, възхищение, поклонение и любов към тези хора, които са направили най-голямата жертва на този свят в името на Б ...

На момичетата, като мен...
те сами ще се познаят!
Обречени да бъдем силни.
Дамгосани да сме езични.
Воюваме със сетивата си, ...

Началото на края и края на началото
Виждал светлина, която никой друг не виждал.
Поглеждайки себе си, виждал един самотен човек.
Явно никой не го е грижа за него. Той си отива.
Никой няма и да разбере. Този човек си няма никого. ...

Хиляди стъпки, към хоризонта вървя,
а той все далечен остава,
хиляди пътища, обикалям света,
но сякаш все не ми се отдава.
Хиляди причини, търся значение, ...

Искам да изпия кладенец от мечти,
и докосна не друга планета -
непозната Вселена
да положа на някой Истински звезда,
и греят еликсирите на любовта. ...

Зловеща мъгла спуска се пак,
обгръщайки студената душа във мрак.
А там, в онази безчувствена пустош,
ти остава единствено да се луташ,
да тичаш, вървиш, да падаш и ставаш, ...

От дъното построих си стълба
и излязох на върха.
От калта създадох почва
и отгледах си цветя.
На света дарявах аз смеха, ...

С теб стоиме на еднакъв кръстопът,
с теб доскоро стаята делях,
в сърцето ми най-голям е твоя кът.
За теб най-много сълзи аз пролях.
Водили сме често безсмислени спретни, ...

Ах, вие, жени, дето все се оплаквате
от характера тежък на своите мъже,
вие знаете ли какво е никого да не чакате
вечер вкъщи да се прибере?
Вие знаете ли колко е празен ...

Тъй красива е
пустата жена.
Красива, красива.
С своите извивки
тъй те завладява. ...

Небето синьо аз поглеждам,
а в него - твоите очи.
Огнен поглед ме обгаря,
а с него - слънчеви лъчи.
Сърцето ми тресе се под ритъм лудешки ...

БЪЛГАРСКИ ЦВЕТЯ
Тази година юли беше дъждовен и необичайно хладен. И днес беше валяло. Около няколкото микробуса се суетяха пътници с много багаж. Болшинството бяха жени. Заобикаляха калните локви, мъкнейки с усилие тежките си пътни сакове и търсеха точно оня, в който трябваше да се качат, за да ги ...

Ша ти кажа, Маро, ама тайну.
Дън ни чуят унез шаврънтии.
Аз сига съм в Филибету, майна.
Не, ма, не... От кво дъ съ крия?
Снимът ма... Не съм издукарън. ...