Страхуваш се с очи да ме докоснеш
там, където всички първо гледат,
да не видя как в уют ме жалиш
и блясък в ръцете ми посипваш.
До мене сядаш, ала леко с гръб ...

В очите ти стрели остатъци
в ръце кацнал гарван като статуя
две сълзи на устните замръзнали
сърцето сред оковите лежи
небето мълнии раздират ...

Мълния блесна.
Надежда за хлад роди.
Дъжд ще се лее.
Морето - мъртво.
Земята - тресяща се. ...

7.
Той ясно различаваше нежните ù очертания в полумрака – стройно тяло, стегнати малки гърди, леко полюшващи се в ритъма на удоволствието.
Тази жена наистина знаеше как да доставя удоволствие...
Никога не я беше питал за предишните ù прегрешения с други мъже - но поведението ù на „уличница”, уменият ...

Аз ли там не бях, или просто теб те нямаше?
Исках твоето внимание, дори то да ме нараняваше.
Имах ли избор, или ти направи моя?
Знаеш добре, защото той много прилича на твоя.
Сега съм пак сама, но теб не ще виня. ...

Сирачето
Беше около 11 вечерта на 21-ви юли. Мая, заедно с нейните приятели, се прибираха от поредната вечер "на кафенце" в малкото градче Стамболийски. По пътя обсъждаха обикновените неща, нещата, за които говореха всяка вечер. Смееха се. Колкото и обикновен, скучен и някак си безсмислен да беше жи ...

Когато бавно ти отнемат свободата
Когато закони те в ъгъл притискат,
когато заплатата банка ти вземе,
когато робот да си свише поискат,
тогава готви се – за битка е време! ...

Всяка нощ си ти в съня ми,
като неочакван гост -
ровиш ми вкосите
и ми шепнеш с любов,
а аз те гледам и си мисля ...

Пуловерът
Веднъж и аз реших да хукна към безкрая.
Но там ми доскуча и върнах се наново тук,
в един оставен дом - в града, далеч от Рая.
При спомените си уплашено надникнах пак. ...

Как ненавиждам очите си,
така измамно се смяха...
Как мразя празнотата в гърдите си.
Устните опитаха да лъжат. И успяха.
От снимки се изрязвам ...

Амалия бе красиво 18 годишно момиче. Не приличаше на връстниците си. Намираха я за по-различна, на моменти дори странна. Тя усещаше нещата по начин, непознат за тях, чувстваше силно всичко, което се случваше, дори неща, които околните не забелязваха.
Първото, което забелязваха всички, бе студенината ...

Когато с любовта се заговорим,
приличаме на две оранжеви слънца,
горещо вплели длани в длани,
говорим си без думи, без слова.
Когато с любовта не си говорим - спорим. ...

Няма нещо по-красиво,
вярвай ми ти,
от това да виждам радост
в твоите очи.
Хей, момиче синеоко, ...

Наздраве за предателите!
За демоните, които пелин
са устните ми
и стъпало високо за гордостта им
в самотните вечери. ...

Ако можеха да говорят,
какво ли щяха да ни кажат те?
Не си мисли, че не страдат - дори и те плачат,
но няма кой да им се призове.
Без глас, самотни, ...

НАСТРОЕНИЕ
Доволните не ще ме разберат –
невкусили приумиците на пороя,
на вятъра внезапната тъга,
на дръзката любов отровата. ...

СПОЛУКА
В съня ми, татко, пак дойде.
Ти никога не ме напусна.
Усмихна се и в детството ме върна,
когато аз, на твойте колене, ...

Не чувате ли?
Отекват в мен от бъдното камбаните
и всеки удар с болка се разбива.
Разтърсват те в душата ми събраните
страдания.Сърцето ми изтръпнало се свива. ...

Тази нощ
звезден дъжд ще вали.
Персеидите -
синкаво-бели въздишки -
ще кръстосват небето. ...

ТЕЛЕФОНЪТ
Телефонът мълчи. Телефонът бръмчи.
Как стоиш онемял? Вцепенил си се цял.
За това ли стоиш? Да ме дразниш ли ти?
Искам сини очи и лазурни вълни ...

Животът ги издигна с титла "цар"
в завéт от позлатено слово -
един невероятен дар,
от който всеки възгордя се много.
Крака изтриха в чистия килим, ...

НЕДОБРОНАМЕРЕНОСТ
Тити качи отпуснатото си тяло в сивия спортен “Хюндай”, подарък от баща му, и потегли по пътеката. Понякога имаше усещането, че оградата на тази къща е висока сто метра.
Металната врата се отвори, за да изхвръкне през нея колата на кривия, неоправен път, след това се затвори.
Целия ...

Величайте Бога,
чеда млади и стари,
молете се Нему за прошка,
за мир, здраве и благоденствие.
Пейте песните Му, ...

Защо получи се така, защо боли от любовта?
Пак съм сама в нощта и пак не спя!
И оставам с мисълта, че утре пак ще съм сама... И че те няма!
Защо щастието при тебе долетя?
Защо всичко е било лъжа, пълна с надежди и с бесмислени обещания? ...

ЛЯТОТО КАТО МЕТАФОРА
Зад всяка истина се прокрадва тъга. Навън цветовете се сменят и първото жълто листо, което срещам на тротоара носи със себе си настроение. Ако сезоните изразяват душевни състояния, то краят на лятото е някакъв вид умиране. Вече усещам, как там, някъде между жълтеещите клони наде ...

Под дъжд от падащи звезди
днес “Добър вечер” ще ти кажа.
Побързай, нещо намисли,
а после аз ще ти разкажа
как в много вечери преди ...

Гълъбе, сиви гълъбе,
дето си, обади ми се,
че няма песен без тебе,
че няма радост за мене,
сърце ми плаче без обич, ...

Ти си сковал в бетонната си гръд
огромна пропаст, лабиринт от знаци.
Сред шумовете на забързания ден,
под смог се крият зъбите ти страшни.
В нощта бездънна, осветен с неон ...

Измамно утро, ти недей пристига,
политнало върху облаци - мечта,
която се опитва да разходи
сърцето ми сред хорска суета!
Недей пристига, още малко ...

Пак от болка съм ранен,
давещ се сам в собствен мрак,
вътре в мене нещо пари,
в душата ми - милиони твари.
Два живота вътре в мен, ...