Цъфтят отново слънчогледи,
в небето вперели очи.
Слънце усмихнато ги грее,
милва с ласкави лъчи.
От изток слънцето изгрява, ...

Открадна сърцето ми, крадла такава!
И защо точно ти? И защо моето точно?
Дай да видя ръката ти - колко ли си ги събрала?
Дай да видя очите ти - случайно или нарочно?
Очите, очите! Виновни в действителност те са! ...

Било много, много отдавна. Змейове и змеици живеели безгрижно в красиви пещери, които те пробивали в скалите с един замах на силните си опашки. През деня събирали билки и корени и варели омайни смеси, от които добивали все повече сили. Често, докато изравяли корените, намирали скрито злато и го труп ...

ПРОШКА
С толкова грехове и забежки
при тебе се завръщам уморен.
Прости последната ми грешка!
Нали съм винаги в твоя плен? ...

Идеите не могат да обичат.
Но, че има утре, ще повтарям.
Целувките на вятъра обричат.
С вихрите му нека да изгарям.
Аз те моля, ветре, ти ми напомни, ...

Завръщане
Изхарча ли последната мечта
на вярата от малката хазна,
утеха търся в моя роден град.
Тук прахта по прозорците ...

Представям си те - изтощен и гладен,
треперещ, зъзнещ, още по-суров -
да чакаш залеза така многострадален
и още да се бориш... за любов.
Смирение не бих могла да видя ...

И спомените никога не питат
желая ли отново аз да страдам,
когато влизаш във сърцето ми без жалост
и сякаш искам да те спра, но сила нямам...
И гледал съм те в нощите, мечтал съм, ...

Пролет ли бе, лято ли, есен може би, а най–вероятно зима. Всепоглъщаща и непрощаваща студенина цари под небето. Спокойствието прераства в меланхолия, а тя е най–красивата форма на тъга, известна нам. В нея се крие нещо много повече от временно чувство, тя може да се превърна в начин на живот.
А зима ...

НЕчовешката ръка
Рояк мънички искри
в огнен звяр се претворяват.
Остри езици змийски
живота горски задушават. ...

в памет на Ягодина Рашова
Отиде си, приятелко добра,
оставила приятели и близки.
Отиде си... така и не успях
да ти разкажа колко те обичам. ...

Откъде тая злоба, приятелю?
Песен след песен редеше.
В сърцето ти бяха накацали славеи.
На кого си продаде сърцето?
С облаци кой те помръкна? ...

Разтопено олово -
буря,
бурни мисли -
океани,
завихря - ...

Емоция. Страст.
Очаквана и Желана.
Кошутена моя сълза,
моя китна поляна!
Слънцето се прекатурва ...

Да имаше такава буря,
която може да разкъса
небето и да прекатури
през процепа Земята мръсна!
И, падайки с голяма скорост, ...

It takes a crane to build a crane
It takes two floors to make a story
It takes an egg to make a hen
It takes a hen to make an egg
There is no end to what I'm saying ...

За мен
таванът е небе,
а лампите - звезди!
Затворена между тези четири стени
стоя в очакване ...

Не съм извършила грях ®
Не съм извършила грях,
но грешни са моите мисли,
Душата с писък разбива се в тях
и иска да бъдат те чисти. ...

Смирение е думата за щастие,
когато дойде старостта.
Омекване, наместо бурни страсти.
Спокойствие и самота.
Смирение е думата за мъдрост. ...

За да ме зарадва и да ми благодари за някои неща, дъщеря ми Теодора се опита да запише песента "Искам да те нарисувам".
Има много истина в новата интерпретация на текста.
Сега вече знам със сигурност, че докато "рисувам с пръсти", Теа няма да разтвори крила и неочаквано да отлети.
Хубаво още, че има ...