Не мога да повярвам, че се влюбих в теб...
Как ти позволих да влезеш в живота ми...
Не мога да повярвам, че не спирам да мисля за теб...
Как ти позволих да преобърнеш дните и нощите ми...
Не мога да повярвам, че не мога без теб... ...

Вече разбирам каква е цената... Вече знам, че съм напълно сама... Сама гоня хората от сърцето си... Сама избирам да съм напълно сама... И толкова много плащах вече, че потънах в дългове до живот. А лихвата на сърцето за цялата болка, която съм му причинила, е с тройна надценка...
Веднъж, не беше мно ...

Ерик стоеше спотаен на покрива на един златарски магазин и наблюдаваше къщата на Феон. Правеше го всяка вечер през последните два месеца и през по-голямата част от деня. Изучаваше навиците на пазачите, на прислугата и най-вече на единствената дъщеря на Феон. Най-желаното момиче в цял Тиарет. Феон бя ...

Видение
Ще те превърна в моя чакан грях,
но няма и със пръст да те докосна...
защото много, много ме е страх,
че ще изчезнеш... ще изчезнеш просто... ...

Казват, че времето лекува,
но още подписът ти върху мен стои.
Споменът за теб нахлува
и във сънищата ми дори.
Тази моя обич може би е феномен, ...

Тя седеше сама на една маса със скромна компания от няколко момичета и момчета. Беше красиво младо момиче с чаровна усмивка, изглеждаше надраснала възрастта си с умен и нежен поглед. Компанията разговаряше оживено, коментираха разни случки и събития, все пак живееха на село, намираха начин да се раз ...

Апартамент на втория етаж,
цветя первазите обвиват.
кафе, цигара, залък хляб
тефтер, във който думите заспиват.
С очите си - череши попрезрели, ...

Виждам те,
и няма вече огън във сърцето,
няма ли - излъгах,
още те обичам,
не мога да свикна ...

Лятна музика
научавам се да чувам
от гуру-щурец

Крясък на душа, жадуваща сладост,
отеква в прегръдка на божествена святост.
Жалейки за студените лица на Смъртта,
блъскат се в тъмнината безумни тела.
Слети в мъглата, голи, с ръце, ...

Блажено утро
Събуждаш се от сладък и насищащ сън,
тихите ти крачки по дървения под отвеждат те навън!
Окъпваш се в на нежното утро светлината,
с като роза, цъфнала усмивка на устата! ...

Три дена...
като третият ден от"Горещници"...
(не му беше време...
не личеше да са те... отстрани...)
Те бяха... ...

Светла е нощта, в която
влюбени звезди летят
и без думи шепне вятър
притчи за далечен свят...
Спомени таят душите ...

Pro-Pain
‘’Desensitize’’
Forced into black-and this is all we know.
Acquired taste to kill ourselves.
For demon seeds to grow. ...

“Образ светъл и неземен
той веднъж насън видял…”
Ал. Пушкин (Бедният рицар)
Най-напред усетих главата си празна, после и душата си празна. В полунощ преминаха мъгли и миражи, които се тълпят в сънищата, но нямам спомен от своите преображения; студът пълзи по коридорите и се посипват ледени кристали, ...

СВАТБЕНО ПРИГОТОВЛЕНИЕ
В дома на чана Пена цареше приготовление. Одаите светеха до късно.
Тази сутрин, когато слънцето плискаше като из ведро калдъръма с тесни плочници на улица "Търговска", Кольо бързаше към дюкяна на Кочо Кокумяуков. Там можеше да намери туй, що трябваше и на невестата, и на него. ...

заспивайки представям си
море
в което да прегърна всички
миди
отпусната в прегръдка ...

Това ли беше всичко? –
един художник промълвил,
когато погледнал платното,
обагрено от неговата кръв. –
Аз, ...

Неволно ми припомняш
всичко мое -
това, което съм и съм била.
Неволно ме завръщаш
към покоя, ...

когато в полунощ
заглъхва вятър
послушай шепота ми
стичащ се
в съня... ...

Нощта на падащите звезди
В една такава нощ,
огряна от самотната луна,
видях звезда изгаряща да пада.
В една безкрайна нощ ...

Господи,
в името на Исус!
От душа и сърце
те моля,
прости на мен, ...

Стигат до игрището, а Иво тича:
- Госпожо Стоичкова, и ние с мама искаме да участваме.
- Не може, вече сте закъснели и второто състезание току-що започна, гледай...
Всички тичаха отсечка от 50м, а в края и взимаха тенис топче. С него замеряха поставения пред всеки клас кош, отдалечен на около четири ...

Накъде препускаш, душа?
Смъртта всеки миг
дърпа юздата-живот,
за да тичаш по-силно...
Изранени са твоите мисли-нозе ...

Аз няма да те дам на старостта -
вратата под носа ù ще заключа.
Не искам да угасне тая жар,
която нестинарките измъчи.
Не искам да бледнее лудостта ...

Още е лято
още е
звездни и топли
са нощите
и музика ...

Мълчи горчиво селската ни къща
и гледа плахо там, в далечината.
Очаква някой все да се завръща,
да хлопа тихо, тихо на вратата.
Въздиша кротко кривата ù стряха ...

Виктор се придвижи бързо до на центъра на града. Половин час след полунощ автомобилите по пътищата се броят на пръсти и без да пуска сирената, той пристигна малко след като го повикаха. Беше странно – имаше труп, хората около него се суетяха, но мисълта му беше при нея. Започваше да се плаши от всич ...

Сълза в душа
душата в стих
порой мисловен
кръвта бучи
сърце решето ...

Поизчуках колата.
А тя взе, че светна!
Погледнах я!
Супер!
Направо перфектна! ...

Живяло някога, когато светът бил още млад, момиче. То било много красиво, с дълги руси коси, очи по-зелени от планинска ливада, озарена от утринните лъчи на слънцето и устни нежни като цвят на праскова. Името ù било Яна. Когато навършила шестнадесет години, се влюбила в най-чаровното момче в селото ...