Очаквам с нетърпение и тръпка,
когато уморен се връщам в къщи,
да чуваш в коридора мойте стъпки,
да ме посрещаш и да ме прегръщаш.
Когато до гръдта ми се притискаш ...

Щастливите листа са тези, които падат късно вечер... сами, далеч от хорските очи. Искам да съм като тях... но не искам да съм сам. Да последваме лошия пример на хората, но с добра цел - да направим конспирация против природните закони и да паднем заедно... Какво ще кажеш?

Изкачвам се по стръмното,
за да прегърна залеза
и плахо да докосна
последните сияния,
че утре друго ще е слънцето... ...

Грабвай веслата, мили мой –
плавай, плавай,
все към мен.
Силен си.
Чайки сребърни ...

Тихо спуска се нощта
и приспива райските градини;
тиха, кротка вечерта
приспива самотните долини;
дърветата спокойно спят; ...

Спомням си всяка дума.
Спомням си всеки нов ден.
Вечно ще помня очите ти,
смеха, всеки твой жест.
Миризмата ти тъй сладка ...

ЕРОС статично
на Надя
Изтръгнахме бурените от сърцата,
а времето отдавна спря.
И някой когато чука на вратата, ...

Това е демото на новата ни песен. Надявам се да чуя мнението ви и съвети според вас как би звучала по-добре. Подчертавам обаче, че засега това е само демо и има още да се обработва, затова не обръщайте голямо внимание на някои дефекти, които има в момента по вокалите. Те ще бъдат оправени за студийн ...

Тексаски страх
Нощта се спускаше над белите къщички. Луната хвърляше сребърни отблясъци в русата ми коса. Притеснено огледах улицата, за да разбера, че пред къщата ми има кон. Познавах това животно - Силвър. Капчици пот започнаха да се спускат по гърба ми. Ръцете ми се навлажниха и аз ги стиснах, за ...

ЕДНОДНЕВКА
Защо ме мислят за еднодневка?
Затуй ли, че живея ден за ден.
Зад мен са Ани, Мария, Стефка.
Защо оставам винаги ранен. ...

Докосвам с пръсти
спокойствието
на утрото,
пускам корени
в земята, ...

Когато прережеш въжето им, млъкват.
Гледаш, олекнали, литват към рая.
Камбани - доскоро от кръв и плът...
Останалите - оставаме.
Грешни и праведни, гладни и сити, ...

Сбогувах се днес със сърцето,
изпратих го с теб да върви!
Отивате, казваш, на място, което
е без любов и по-малко боли!
В багажа събрах и всички спомени, ...

Тази Лина, тази Лина –
цял ден в росната градина
търси чудна детелина
и накрая на – настина.
Вкъщи болна, ох, въздиша ...

Миналото тук оставям да загива,
белите платна разпъвам кротко,
ще си замина, искам да се скрия,
тихо, сляпо, като котка...
До сутринта ще съм далече някъде, ...

Котва
Да отсечем Въжето - Котвата заседна,
подмамена от златен пясък в бурен океан.
Брегът ръка протегна... и Пътят свърши там.
Домът? Какво ли значи дом за хладното желязо, ...

Болница
Сграда, в която привидно
те преглеждат безобидно,
ала нявга за колит
режат там апендицит, ...

"То може и по-добре,
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
Спомни си със мене
за старото време, ...

Напишете ми двойка,
много ви моля!
Потъпчете ми Аз-а
и ме пуснете на воля!
Нещо малко ми липсва, ...

Лозови листа с ориз...!
Обожавам този мирис.
Щом прибавиш и кайма,
става хубава сaрма.

Ще затворя сърцето си -
препълнено е...
Ще завържа ръцете си -
ненужни без теб...
Ще заключа и мислите си - ...

Ужасно е, когато влезе в къщи.
И как проникна? – питаш неразбрал.
Безпомощен пред кратките набези
върху блюда и нежния кристал…
А тя не спира – едра и зелена… ...

Какво от туй, че измислен живееш
и аз отдавна едва съществувам.
Нима ме упрекваш, че дъха ти отнемам,
играя си с него, а после го стъпквам?
Аз вземам те само, когато си нужен ...

Ще ти звънна утре рано - във десет.
Само кажи, че го искаш.
Гласът ти ще бъде прекрасен.
Опъната струна моят ще бъде.
Думите трудно аз ще намирам. ...

Светът, от дъжд окъпан, свети.
До хоризонта е зелен.
Душата хуква през полето,
не иска да се връща в мен.
А търси някъде пролука, ...

Съвет
Слушай ме, синко, насън и наяве,
ако във нещо ми вярваш:
пей по-добре със пресипнали славеи,
вместо с врабчета и гарвани. ...

Нощ е... Приятна майска вечер. Вятърът си играе с кожата ми - кара ме да настръхвам. Уханието на акациите ме омагьосва. Косата се плъзна по врата ми, къдриците се разрошиха от вятъра. Толкова е приятно... Небето, осветено от своите звезди... Красотата на прелестта им, блясъкът. Къщите, отворените пр ...

Ти ми бе прозорец влюбен
и изворче жива вода.
Следвах шепота ти чуден,
но останах аз сам, ти – сама.
Носим двама тъгата си сродна – ...

Сама избрах да нося кръста
на невъзможната любов.
Тежи ми в тази есен късна,
но сили ми дарява Бог.
И вярвам, че ще те настигна ...

"... а на когото малко се прощава,
той малко обича." Лука 7:47
И как да ме обичаш,
като няма за какво да ти прощавам,
макар да се увличаш, ...

(по мотиви от народния фолклор)
Камбаната на селската църква събуди всички необичайно рано. Дори петлите не бяха пропяли. Селото заприлича на рояк оси, чието гнездо е било изгорено. Хората хукнаха към църквата.
Попът, по долна риза, стоеше по средата на църковния двор и се кръстеше, като повтаряше: ...

Ти си този, който ме кара да се чувствам цяла.
Ти си този, който ме кара да се чувствам желана.
Ти си този, който с нежни ласки ме дарява.
Ти си този, който с песните си ме пленява.
Ти си този, който всяка нощ съня ми нарушава. ...

Беше бая, бая, с авторитетни задни части. Мъжете я гледаха с алчни погледи, а по-старите въздишаха: "Ай, машаала, ай, ай!
Малък беше градецът и всичко се виждаше като на фото. А пусне ли се някаква клюка, не мож се отърва. Така и за кокона Марийка. Дълго още говореха. А за нейните прелести, които се ...

но не онзи гръмовен
в планината Синай
който кара да жертвам децата си
не и онзи
зарад когото говоря за вярата ...