Дари ми ти
дихание на рози,
очите шепнат -
най-милите слова!
Сърцата ни - ...

На твоя праг ще спра аз за просия -
намръзнах се и диря добрина!
Поне под стряхата ти да се свия,
намокри ме до кости вън дъжда!
Чадър не нося и не крия - ...

На произвола на вятъра се обричам
и потрепервам пред познатата битка.
Тя ме обзема - в разсипала се градушка,
аз нея - в стон, там душата разпуска.
И прозорлива е съдбата навярно, ...

Истории
Във въздуха
под прашното небе,
осветените улици,
бяха озвучени... ...

Посвешавам на сина ми, с обич!
Ден десети,
месец май,
в десет и пет - час съкровен,
получих малък, ...

Вдишвай ме жадно,
паузите преглъщай -
като щрих от сълза,
като следа
от нестихваща нежност. ...

Едно любовно признание
Разделих любовта си
между много жени.
Посях в очите им
щастливи сълзи. ...

(на дъщеря ми)
(Щастие с пари не се купува.)
Нито се дарува, нито се краде.
Ала много скъпо струва.
И изплаща се до цент, дете... ...

Оазис в пустиня.
Пясъчни часовници
спряха времето.

00
От теб какво ми остана? Само онова промоционално кибритче, фирменото. Драскам си го, когато не искам да съществувам, а всъщност в тъмното клечката кара всичко да съществува още по-очевидно; чак ми призлява да си играя на Прометей тук долу, в моята емоционална клоака. Драскам ли, драскам... опитва ...

Калейдоскоп животът се оказа
с причудливи форми и цветя,
отминали картини не повтаря,
а в нови фигури ги завъртя.
Все лутам се в безкрайните тунели ...

Не искай тих попътен вятър,
а бурни ветрове да тласкат кораба ти,
не се оставяй сляпо на съдбата
да дърпа на живота поводите.
Грабни живота си във шепи, ...

Аз мисля да познавате Гаспар –
работел касиер на писоар,
до него в близост е стоял кльозет,
отпред му се помайвала Бабет
и чудела се как да привлече ...

Смъртта ми бе смърт – от огромните.
От онези – безсмъртните, важните.
И протоните, и неутроните
ми се пръснаха от преяждане.
И едва се побра некрологът ми ...

Миралаят посърна. Сълзи му кълвяха очите.
Студът, като знаме, въжето със бримка развя.
Заптиета прегърбени дебнеха в нищото скрити.
Над бесилото гарван опелото си закрещя...
Три дни го моли: „Подпиши свободата, човече!” ...

Във моя спомен ти идваш изморен,
след тежък ден, прегърбен от неволи,
и строгият ти поглед е сломен,
за капчица спокойствие ме молиш.
Във моя спомен прегръщаш ме с умора ...

Изправени...
по-често пред дилеми,
пред трудности
погълнали увереността.
Забравяме за ...

От некролозите ме гледат
длъжници на които
дадох пари за двупосочен билет

Кажи ми, мила, как да не заплача?!
Аз виждам роза в капчици роса,
а тези капчици са ми палача -
от друг, за теб, е подарена тя...
Ядосани очи в небето впирам, ...

Задухали северните ветрове и времето станало студено. Дървета започнали да събличат шарените си одежди и да се приготвят за зимен сън. Небето се сгушвало все по-ниско над земята и дните ставали все по-къси. Всички кожухчета отново се усмихвали на своите малчугани, готови да ги даряват с топлината си ...

„Моля пътниците да затегнат коланите. Приземяваме се на летище София” – Гласът на стюардесата беше мек и равен.
Валери провери отново колана си, притисна гърба си в удобната седалка и притвори очи. „Още малко остана, още малко...” Сърцето блъскаше силно гърдите му.
Притихна.
...
Звънецът на вратата ...

Със букет от цветове -
пъстър и засмян,
китни губери тъче
пролетният стан.
Шепне стих - небесен дар ...

Мравчицата мърда със мустачета –
търси си стотинки и петачета.
След това от някой автомат
с тях ще купи вафла, шоколад,
мед на прах и всякакви подправки, ...

След любовното предателство... отговор
От думи и чувства, от разум преди всичко дори,
пропука се моето утре, но в мен не зная защо не вали.
Не е гръмотевично сиво, добри облаци, сякаш барут
в ъгъла на небе са се свили в светъл огромен редут. ...

Прераждане
Не връщай се,
защото ослепях!
Забрави ме,
защото оглупях! ...

Спомен
Моят дядо залязва
над житейската дюна,
но от своята пазва
вади сръчно тютюна. ...