Слизам от автобуса. Спущам се в подлеза и там, край продавача на лотарийни билети, срещам... Светослав. Удари ме позната отколешна тръпка, залитнах, но се овладях.
- Светльо, здравей!
Гласът ми пресъхва, не знам къде да дяна ръцете си.
- О, Петя, ти ли си? Не те познах, знаеш...
Мъжът е висок, плеще ...

Пътуващи облаци,
парчета памук,
плаващи по хоризонтите на слънчевата палитра.
Лица на старци -
сиви скулптури на времето. ...

В двора цъфна дръвче.
Нарцисите се заоглеждаха.
Вятърът се намеси вещо
и разреса на къщата веждите.
Щъркелите пристигат. ...

Пареха по устните ми стъпки
на въпроси, тръгнали за никъде.
Някъде из себе си се носех
и до себе си не стигах.
Падаха звездите като тухли – ...

Опивай ме с целувките горещи
и вдъхвай ми от огнената страст,
когато в наште топли срещи
падам в нежната ти власт.
Докосвай нежно детската душа ...

Тъмна нощ. Дори и ветрец нямаше, само една-две звезди се мъчеха да надникнат иззад сивата, тежка и плътна мъгла, покрила града. Нито звук. От време на време проскърцваше някое желязо или прошумоляваше някой кабел. Намираше се на покрива, стоеше загледан в един от редицата сиви и невзрачни, дори гроз ...

ФАНТОМИ
Останала без зъби от скърцане,
се връщам пак там,
откъдето тръгнах толкова отдавна.
Същите пътеки, ...

Любовта наранява / Назарет
Любовта наранява.
Трудно белегът зараства.
Любовта причинява болка.
Оставя тежък отпечатък ...

Lunatica - Farewell My Love
I've been felling so uncertain
Since the day you left my life
Now I'm standing at the crossroads
No direction left to go ...

Аз седя, не запалвам свещите.
Тихо пия чай студен с жасмин...
Ще приближиш... и ще ми докоснеш плещите...
Нещо прошепваш почти неуловимо.
Защо не искаш да ти кажа: "Върви!"? ...

Той препуска
с коне от съня си
към очакване - тънко от взиране.
Галопира с дъха на мечтите си,
и очаква от мене разбиране. ...

Малкото човече
разказ
Вървях отново по мрачните и сиви улици на прашния град. Небето бе придобило страховит тъмен цвят, който обещаваше дъжд. Около мен вятърът разнасяше опадали есенни листа и разрошваше косата ми. Вървях, потънала в мисли от монотонното си ежедневие и не виждах - по-точно не забеля ...

Димитър Димитров
Изповед
Казвам се Иван Григоров и съм на 74 години. Роден съм и съм изкарал целия си живот в едно малко селце на име Емен. Вече повече от 50 години съм женен за любовта на живота си, Мария. Животът ми беше абсолютно обикновен с едно малко изключение... Преди 41 години застрелях съсе ...

Не искам скъп подарък, защото имам рожден ден.
Искам роза, защото е петък.
Не искам романтика, защото сме заедно от 6 месеца.
Искам сантименталност, защото ме обича.
Не искам усмивки, за да не ме тревожи. ...

Автопортрет...
Различен съм... защото съм Себе си.
Искрен съм... защото съм лъган.
Лоялен съм... защото дълго съм служил.
Грижовен съм... защото към мен не са били. ...

Както знаете, или поне тези от вас, които са по-начетени, моите познания в почти всяка област, надхвърлят тези на повечето хора. Наскоро разглеждах няколко текста, когато попаднах на оригинален ръкопис на книгата “Алхимикът”, предоставен ми от моя добър приятел по чашка Coca-Cola и колега писател – ...

Когато си вървях улисан
по спечения калдаръм - край дворчета
с нависнали сред прашния гъстак,
смокини в млечна зрялост, за които
се носеше мълвата - вкуси ли ги някой, ...

За тебе бях една измислица,
а не реален образ в огледалото,
красивата жена със две лица,
която нарушаваше покоя ти
до толкова, че моята повърхност, ...

НА ПЪТ
Беснее вятърът на пустия плаж,
пясъчно въже над дюната суче.
За път събирам корабния екипаж.
Над мен пролайва гларус - гладно куче. ...

МОДЕРНОТО РОБСТВО
Светът е тръгнал днес накриво,
към измерение лъжливо,
където всички по Земята
ще станем някому раята. ...

Заспи, Луна,
заспи нежна и спокойна. Спи!
Аз съм тук,
нашепвайки ти свойте мечти!

Плачеш в стихове. С думи. За мене.
Като куче пребито скимтиш.
С песъчики от старото време
Франкенщайн, от любов, да сглобиш.
Ту врабче си, ту слънце, ту вятър. ...

Прости ми! Не мога да си обуздавам мустангите
и вятърът все ми се щура в главата.
Безсилни са даже да ме укротяват и прангите,
които животът резонно ми мята.
Забила съм нокти във хълбока див на годините, ...

На тате
Днес си тук, а утре те няма.
Днес имаш някого, а утре шокираща промяна.
Не губиш, а ти бива отнето и не друго -
само най-милото на сърцето. ...

Най-първо се събуждат думите
и по изтръпналото още тяло
потичат откъси от случване.
В несмесващите се желания
умът се мъчи да открие логика ...

Ето че отново лъхна
пролетният полъх
в моите коси
и ме възроди.
Няма го край мен, ...