Белоградчишките скали
Скалите са с дрехи, мъхчета нежни,
обличат ги, сякаш са къс кадифе.
На небето усмихват се - с мир и надежда
живота посрещат на новия ден. ...

Изоставена
Защо си отиваш,
защо ме убиваш?
Без теб - сърцето ми спира,
а спира ли то и животът си отива. ...

Капка вода от една сълза
стича се бавно по лицето
на една самотна душа.
Желае тя в нощта
да го докосне с ръка. ...

Нима очакваш да заплача?
Нима очакваш да боли?
Нали аз нищичко не знача,
нали не будя в теб сълзи?
Защо се връщаш пак към мен? ...

Те бяха неразделни приятелки и колежки. Където е Цецка, там е и Кинчето, където е Кинчето - там е и Цецка. Харесваха се взаимно, защото и двете в професионално отношение бяха ненадминати, имаха чудесни съпрузи и деца и притежаваха завидно чувство за хумор. Приятелките уреждаха трапези и семейни търж ...

Споменът за теб
Имаше един човек,
за който никой не намери лек.
Той си отиде от света
без никаква следа. ...

Кадър от есента
На този кадър две очи горят.
Не зная аз ли съм, или си ти.
Недей се взира! Остави
сълзите есенни да изтекат. ...

Esperame por la mañana
(Чакай ме на сутринта,)
antes de que salga el sol,
(преди слънцето да е изгряло,)
antes que comience el dia ...

Seirei no Moribito - Nahji no Uta
Kao kao hoi hoi
Koshi no itasa ni kono ta no hirosa
Hana saki tsuki no hi no nagasa
Tanbo tagayase; kuwa irero ...

Вкъщи той има три картини. Те са доста повече, но тези са му най-скъпите.
Не е колекционер, дори може да се каже, че нямат никаква стойност. Купувани са най-често, когато е имал желание да гледа картини, а това винаги е било, когато нещата му вървят. Може да е само хубав ден, някоя среща с любими хо ...

Пролет се в Цървулци пукна!
Всеки по полето хукна
компир и домат да кОпа.
Само, ей го – Дон Джулан,
италианец-цървулан, ...

Всеки ден се питам аз,
кога ще дойде този час.
Кога ще мога аз да те прегърна,
очите ти да зърна,
назад времето да върна, ...

При нея бил си, нали?
Миришеш на нейния парфюм.
Имаш смелост да ми кажеш,
че вече тя е в твоето сърце.
Да те спра аз сили нямам, ...

Послание от Космоса
Жадувам да отида в планината,
във девствените диви лесове,
в утрото, когато заискри зората
и Слънцето огрее дивни върхове. ...

В себе си погледни
Назад, назад и все назад -
не ми ли върви или съдба...
усмихвайки се отново злорад,
живота си виждам в огледала! ...

„Въображението е по-важно от познанието.” – Алберт Айнщайн
„Въображението е по-важно от познанието.” Така ли е наистина? Повечето сентенции са теоретично обобщение на натрупан и изстрадан житейски опит. Всеки ще възприема такива твърдения също въз основа на своите установени възприятия за света. Едн ...

или истинска история за най-модерната игра
Простреляха ми колата. Тъкмо се прибирах към офиса и се радвах, че този безкраен ден свършва, чух пукот. Като на стрелбище. Пукна и дясното ми огледало падна. Помислих, че съм закачила друга кола - в тясната уличка с паркирани и от двете страни автомобили н ...

Дъх на живот
Когато отидеш в полето
и усетиш дъха на цветя,
наведи се с поклон и леко
погали пръстта. ...

Не чаках цяла вечност да те срещна.
Достигнала в живота си предела,
със чувството, че сигурно съм грешна
живеех, самотата си приела.
Намери ме на принципа случаен, ...

Преминавам през вятъра на промяната,
мечтая да се върна там, където сбърках,
по улиците, където срещнахме се аз и ти
и заедно запяхме тази песен,
върни ме в спомените ми тъй стари, ...

Милост не искам,
даже и престорена....
Съжаление не търся, разбери!
Така ли можеш да отвърнеш само
на моята любов, на обичта ми... ...

Театърът е мечта и магия. Понякога се случва хиляди пъти да минем покрай сградата, превърнала се в Храм на театралното изкуство без нито веднъж да влезем в нея. Но прекрачим ли нейния праг, магията на театъра завладява душите ни и пред нас се разкрива един непознат нов свят, в който сякаш сънуваме н ...

Ще ме търсиш в ръцете на вятъра
и на утрото в ранния час,
ала моята роля в театъра
ще е кукла без жест и без глас.
Оголелите клони на времето ...

Бягайки от
Истината,
живееш в свят от
Страх,
плашиш се тя да не те ...

Отворих очи. Странна тишина цареше в къщата. Баба и дядо ги нямаше, но имах бележка на масата. Храната, задачките и три удивителни, че довечера сме на плоча у Яким. Седнах и се замислих. Вярно, че тук е наопаки, но вечер да се налива бетон... Хапнах от летния борш, с всички зеленчуци и джоджен, омет ...

Не ме докосвай. Ще прогние
от пръстите, пълзяли върху мен,
всеки орган и клетка ще пробие
и ще остави само сърцето в мен.
Не ми се смей. Ще заехти, ...