Обикнах те от мига, в който те видях.
...
Преди три месеца ме докараха в лагера. Бях уплашен, бях ужасен, бях обзет от животински страх, който не ме напускаше от мига, в който ме разделиха от родителите ми и ме доведоха тук. Навсякъде около себе си виждах една и съща картина - обръснати до голо мъже ...

Вяра
Аз вярвам в любовта, която
нас двама ни в едно събра.
Дари ме с обичта ти нежно
и стана моята съдба. ...

Бавно се спуска нощта,
клоните стари заспиват,
сякаш да чакат деня,
който звездите ще скрият.
Птици, в тях свили гнезда, ...

Цветът на очите му е особен, сякаш е потопил зениците си в най-дълбокото на океана и после е посипал прашец, взет от лъчите на слънцето. Приятелката ми казва за него, че има очи, които приличат на море в бурен ден. Не съм убедена, но ми действат магнетично и понякога се чувствам като хипнотизирана п ...

В съботния спокоен мартенски ден
колко мои мечти отново умряха,
в този слънчев прекрасен ден
и последните надежди в мене изтляха!
В неделната росна сутрин много рано ...

на розата цвета червен,
а вятърът със полъха разбунва
пламък, от жарта роден,
така и ти в душата ми събуждаш
любов и страст, и нежност, и копнеж... ...

Той винаги ще ми липсва. Беше първата съвсем чиста и искрена любов… Но остана полуосъществена мечта. Беше приятелство. Истинско приятелство с дълги безсънни нощи с телефонната слушалка в ръка и хиляди споделени тайни, мисли и… чувства.
Ще ми липсва, защото е далеч. И преди не го виждах всеки ден, но ...

Не е случайна
тази инфантилност
на грозния пазар
на суетата.
Фанфари на ...

Идваш ли с мен?
Заблуждавам се - ще ми олекне...
Името ти в ума ми обсебващо екне.
Мисля безспирно за теб.
Живея ли? Имаш ли лек? ...

Ние ли?
Ние сме
Дерибеите на България.
Едреем, дебелеем, живеем,
Пируваме, крадем, яхти купуваме, ...

Огънят,
който пари в гърдите ми...
светлината,
която блести в очите ми...
камбанките, ...

Продавачката на плодове
Продавачката на плодове
галеше слънцето
върху свойта количка
и цялата светеше, ...

Изпусна ме...
А аз дори не падах!
От дланите ти кротко отлетях.
Във полет -
- недогонена останах... ...

"Падащи хора"
Какво ли си пожелават звездите, когато виждат "падащи хора с ангелски очи"?!
Ангелски очи, които всъщност са дяволски очи, а в случая моите са просто кафеви...!
Кафеви очи, които не могат да преоткрият непознатия океан, ако се страхуват да не изгубят от поглед брега, от който вече са о ...

Влюбено безсъние
Загубих те отново във нощта.
И лутам се в безмълвен шепот,
така отчайващо безсилна
от паметното ти целуване. ...

Желана близост,
нежна тишина,
шептящи устни,
търсещи се жадно,
летящи пръсти, ...

Вечна любов
Познах те по блясъка на очите,
прегърнах крехката ти снага,
познах те по мириса на косите
и вече никога не ще си сама. ...

Във двора обрасъл на старата църква
един просяк идваше всяка неделя.
Отхвърлен. Забравен. Самотен. Одърпан.
Тревата набола му беше постеля.
Протягаше длан към поредния грешник, ...

Призрак обходи града
с бяло лице и ръце,
с послание в свойте очи:
"Братко, моля, помогни!"
Призракът имаше плът ...

Обсебена от музика
се лутам в тъмнината.
Жадна съм
и въздухът не стига.
Затворено е ...

Откъде се взе тази хладна усмивка?
Псевдозагриженият поглед на вечнолутаща се сянка...
Не те чаках - очаквах те.
Като поредна ударна доза смущение в съня.
Две изречения недовършени, недообмислени и прости, подхвърлени сред шумотевица в нощта. ...

Безкрайната любов ли?
Би могла да съществува
единствено, ако не теглим
всичко на везна.
Кой колко дал и колко е получил, ...

Утрото бавно прогони Луната и с носталгична усмивка огря Слънцето, което беше вече прекрачило зеления хоризонт. То се огледа и протегна лъчи да прегърне всичко живо и всичко живо прегърна Слънцето. Тихият ромолящ дъждец поспря смутено и погледна към небето. Реши, че вече достатъчно е дал и повече ня ...

Писна ми
от мнения "зъбати",
лицемерни фрази,
недоносени дебати...
Писна ми ...

Последния ден, преди да отпътуваме за България, посетихме Опатия - много известен курорт, населен с прекрасни австрийски вили. Времето бе слънчево, а панорамният път минаваше успоредно на морския бряг. Слънцето блестеше над морето. А наоколо - зеленина. Вече бях престанала да й се удивлявам.
Моите с ...

METALLICA
FRANTIC
If I could have my wasted days back,
Would I use them to get back on track?
Stop to warm at karma’s burning, ...

Стъкленият покрив отразяваше заченъците на залеза. Гледах тъмнеещите пепеляви склонове там, където светлината си отиваше, а виждах отражението на бляскавото небесно светило в стъклото. Този странен обзор на минало и бъдеще, като поглед в огледалото за странично виждане, ме забавляваше. Така или инач ...

Galneryus – Alsatia
We'll find the path of Alsatia
We'll lose if we don't fight now
No one can play in the sculpture garden
Petrified faces are watching in the dark ...

The music's no good without you baby
the music's no good at all
The music's no good without you baby
Come back to me (X2)
Everyone was watching ...

STRUGGLE EVERYDAY
AKON
I'm facing trouble every day
Trying to walk away from a life of sorrow
It's a struggle every day ...

Не те искам!
Писна ми от долни игри…
По-добре далече иди!
Не искам да виждам твойто лице,
дръж и далече тези ръце! ...

И пак се връщам към Истината. Истина и Правда, Сила и Светлина. Една перпендикулярна и една хоризонтална черта. Това е кръстът на Вярата в Справедливостта. Справедливият човек е като ореола, около главата на светеца. Великолепно сияние, което се разпръсква по цялата планета. Но да не отминем и невид ...

Да се откъснем за малко от сивия делник,
да се откъснем за малко от сивите дни,
да погледнем напред и лека-полека
да ценим на живота добрите страни!
Да си вземем от слънцето топли лъчи ...